За придобиване право на парични обезщетения при бременност и раждане по българското законодателство е необходимо да са изпълнени следните условия:
1. към началото на отпуска за бременност и раждане лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
2. да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство.
Паричните обезщетения за бременност и раждане се изплащат въз основа на следните документи:
– болнични листове за 135 календарни дни, представени от осигуреното лице на осигурителя (за 45 календарни дни преди раждането – от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; за 42 календарни дни след раждането – от лекаря, който е водил раждането; за 48 дни – от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката);
– данни от болничните листове за 135 календарни дни, постъпващи по електронен път от органите на медицинската експертиза в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурените лица, регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване“;
– декларация по образец, съгласно приложение №1 към НПОПДОО, представена от осигуреното лице на осигурителя – за всеки болничен лист след 42-я ден от раждането;
– за всеки болничен лист – удостоверение относно правото на парично обезщетение, приложение №9 към НПОПДОО – от осигурител (за осигурените лица) и за самоосигурява- щите се лица;
– заявление-декларация, представено от осигуреното лице на осигурителя за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни по образец, приложение №2 към НПОПДОО;
– удостоверение по образец, приложение №10 – от осигурител (за осигурените лица) или приложение №11 към НПОПДОО – за самоосигуряващите се лица.
В случай че лицето отговаря на условията за придобиване на парични обезщетения при бременност и раждане по българското законодателство, но е избрало да роди в Македония, приложение намират и правилата на Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване, в сила от 1 август 2003 г. (обн. ДВ, бр.63 от 2003 г.). Материалният обхват на договора включва правните разпоредби относно паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство; пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест; наследствените пенсии от горепосочените видове пенсии; паричните обезщетения за безработица; семейните помощи за деца и предоставянето на медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване. В персоналния обхват на договора се включват всички осигурени лица, без оглед на гражданството им, за които се прилагат или са се прилагали правните разпоредби на едната или на двете страни (напр. спрямо белгийска гражданка, осигурена в България, която е избрала да роди в Македония, се прилагат разпоредбите на договора).
Съгласно разпоредбата на чл.16 от договора, парични плащания в случай на болест и майчинство предоставя компетентният носител на договарящата се страна, при който е било осигурено лицето към момента на възникване на правото на тези плащания, т.е. ако майката е осигурена за общо заболяване и майчинство по българското законодателство към началото на отпуска за бременност и раждане, тя би имала право на парични обезщетения по българското, а не по македонското законодателство, независимо къде е раждането.
В този случай за определяне на обстоятелството къде е осигурена майката следва да се имат предвид и разпоредбите за приложимото законодателство по договора. Съгласно основния принцип задължението за осигуряване се определя съгласно правните разпоредби на страната, на чиято територия работи лицето, и в случай, когато постоянното местожителство на работещия или седалището на работодателя се намира на територията на другата държава, т.е. принципът е, ако лицето работи в Македония, то дължи осигурителни вноски по македонското законодателство и ползва осигурителни права по това законодателство. Особени разпоредби са предвидени за работници, изпратени (командировани) от предприятие със седалище на територията на едната страна, на територията на другата страна до изтичане на срока на договора, но за не повече от 24 месеца, с възможност за удължаване с още до 24 месеца; работници, изпратени (командировани) от предприятие за въздушен и наземен транспорт със седалище на територията на едната страна, на територията на другата страна (без срок); екипажа на морски кораб и лица, които не са само временно наети на борда на същия кораб; членовете на дипломатическите представителства и консулствата, както и лица, наети на работа в техните служби или от служителите им. В най-често срещания случай – на изпратени работници от предприятие в едната страна, лицата следва да се осигуряват според законодателството на страната, в която е седалището на изпратилия ги
работодател. В страната, в която се осъществява дейността, за срока на договора, но за не повече от 24 календарни месеца, за изпратените не следва да се внасят осигурителни вноски. Предвид това, когато български работодател изпрати временно на работа в Македония свои работници, същите следва да продължат да бъдат осигурявани съгласно българските правни разпоредби за срока на изпращането, но най-много до 24 месеца. Предвидено е в случай, че ако извършването на дейността трябва да бъде продължено за период, по-дълъг от предвидените 24 месеца, прилагането на правните разпоредби на държавата, в която е седалището на работодателя, може по общо искане на работещия и работодателя да се продължи най-много до 24 месеца при съгласие на компетентния орган на държавата, в която се извършва дейността.
За да не се търсят осигурителни вноски в Македония, във всички от описаните особени случаи и изключения следва да бъде издаден двуезичен формуляр (РБ/РМ 101), с който лицата са се снабдили преди заминаването си за Македония. Този формуляр съдържа информация за изпратеното лице и неговия работодател; предприятието, в което е изпратен на територията на другата страна и срока на изпращане и др. формулярът удостоверява, че за посочения в него срок лицето се осигурява и ще продължи да се осигурява в България и за него не следва да се внасят осигурителни вноски в Македония. В България РБ/РМ 101 се издава от дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при Централно управление на Националния осигурителен институт, въз основа на заявление в свободен текст от лицето и работодателя с приложено копие от заповед за командироване.
В случай, че по гореописаните правила бъде установено, че приложимо е българското законодателство и майката няма изискуемия по българското законодателство осигурителен стаж от 12 месеца, но има македонско осигурено време, тя може да се възползва от разпоредбата на чл.10 от договора, съгласно която ако правото на обезщетение за временна неработоспособност и майчинство и срокът на изплащането му зависят от придобиването на определени периоди на осигуряване, осигурителният орган на всяка от договарящите се страни взема предвид, ако това е необходимо, и периодите на осигуряване, придобити съгласно правните разпоредби на другата страна, при условие, че те не съвпадат. Съгласно разпоредбите на административното споразумение за прилагане на договора в този случай компетентният носител на Македония (териториалното поделение на фонда за здравно осигуряване на Македония) издава въз основа на подадено от лицето заявление, удостоверение за осигурителните периоди, които са придобити съгласно правните разпоредби на Македония (формуляр РМ/РБ 104). Ако майката има осигурителни периоди в държава членка на ЕС, ЕИП или Швейцария, те могат да бъдат взети предвид за преценка на правото, ако бъдат удостоверени по правилата на регламентите за координацията на системите за социална сигурност – Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 чрез структуриран електронен документ Б041 (или формуляр Е104).
В съответствие с разпоредбата на чл.43, ал.1 от НПОПДОО установяването в друга държава, с която България прилага европейските регламенти или международните договори в областта на социалната сигурност, на временна неработоспособност, бременност или раждане на лица, осигурени съгласно българското законодателство, се извършва по реда, утвърден в тази държава. В тези случаи болничен лист по реда на Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление №87 на Министерския съвет от 2010 г. (обн. ДВ, бр.36 от 2010 г.), не се издава. Това на практика означава, че при раждане в друга държава, с която има сключен международен договор или спрямо която се прилагат правилата на регламентите за координацията на системите за социална сигурност, описаните по- горе 3 болнични листа, болнични листове за 135 календарни дни не се изискват.
За изчисляване и изплащане на парични обезщетения при бременност и раждане по българското законодателство в случая, когато се
прилагат разпоредбите на Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване, от съответната териториална единица на македонския Фонд за здравно осигуряване следва да бъде издаден и представен в Националния осигурителен институт формуляр РМ/РБ 115, към който да е приложено медицинско удостоверение (болничен лист), издадено от лечебното заведе- ние/лекар в Македония за предполагаемата дата на раждане и/или за датата на раждане, в зависимост от конкретния случай.
На основание чл.32 от договора, компетентните органи или компетентните носители на двете договарящи се страни (Националния осигурителен институт и Фонда за здравно осигуряване на Македония) не следва да изискват дипломатическа или консулска заверка на удостоверенията и другите документи, представяни при изпълнението на този договор, т.е. не е необходимо посоченият формуляр и приложените към него медицински удостоверения да бъдат легализирани или заверявани по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление №184 на Министерския съвет.
Когато не е издадено удостоверение за неработоспособност или чуждата компетентна институция не е представила съответния формуляр, се прилага редът, предвиден в Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно чл.48 от Наредбата за медицинската експертиза болничен лист за раждане, станало в чужбина, се издава от личния лекар въз основа на акт за раждане на детето; декларация, че детето е живо и не е дадено за осиновяване; документ за ползвания отпуск при бременност; служебна бележка от осигурителя, че лицето работи и се осигурява, или осигурителна книжка. В този случай документите, издадени в чужбина, въз основа на които в България се издават болнични листове, трябва да имат официалния характер, валиден за съответната страна, в която са издадени, и да са преведени на български език от оторизирана фирма за превод и легализация на документи.
Съгласно разпоредбата на чл.44 от НПОПДОО, удостоверенията за неработоспособност, издадени в друга държава, с която България прилага европейските регламенти или международните договори в областта на социалната сигурност, се представят от осигурителите, техните клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и от дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, от собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, на хартиен носител в съответното ТП на НОИ, а когато лицата нямат постоянен адрес в България – в ТП на НОИ – София-град. Удостоверенията, заедно с удостоверение по образец съгласно приложение №9, в което не се попълва номер на болничен лист, се представят на хартиен носител, с придружително писмо по образец съгласно приложение №19, подписано и подпечатано от лицето, задължено да ги представя по тази наредба, или от негов представител. Придружителното писмо се представя в два екземпляра, единият от които остава в съответното ТП на НОИ. В конкретния случай по този начин следва да се представят в Националния осигурителен институт издаденият формуляр РМ/РБ 115, заедно с медицинското удостоверение (болничен лист), издадено от лечебното заведение/ лекар в Македония за предполагаемата дата на раждане и/или за датата на раждане, ако същите са предоставени директно на лицето или неговия български осигурител, а не са изпратени по служебен път в Националния осигурителен институт.
В договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване няма разпоредби за изчисляване размера на паричните обезщетения при бременност и раждане, което означава, че всяка държава прилага националното си законодателство в тази област.
При изчисляване размера на паричните обезщетения при бременност и раждане по българското законодателство дневното парично обезщетение се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самооси-
гуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл.41, ал.2 – 5 от Кодекса за социално осигуряване.
Следва да се има предвид, че съгласно българското законодателство за дните, включени в периода, за който се изчислява обезщетението, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната, ако за този период лицето е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който България е страна. Това на практика означава, че ако в периода, от който се изчислява размерът на паричното обезщетение при бременност и раждане, има македонско осигурено време, за това време Националният осигурителен институт ще вземе предвид минималната работна заплата за България.
На основание чл.46 от НПОПДОО паричните обезщетения и помощи се изплащат в друга държава при условията и по реда, предвидени в европейските регламенти или в международните договори в областта на социалната сигурност, когато правоимащото лице пребивава в другата държава и е избрало да получава дължимите суми в чужда банка. Изплащането на парични обезщетения и помощи се извършва чрез преводи в евро или в друга конвертируема валута, посочена в международен договор, по лична банкова сметка, посочена от лицето. В договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване е предвидено, че размерът на паричните плащания, дължими при прилагането му, се определят в паричната единица на договарящата се страна, чийто компетентен носител предоставя тези парични плащания, като плащанията в другата договаряща се страна се извършват в конвертируема валута.