При свободното движение на хора в рамките на ЕС все повече български граждани се интересуват от възможностите за търсене на работа в други държави – членки на ЕС. Един от най-често задаваните въпроси в тези случаи е дали е възможно лицата, които са останали безработни в България и имат отпуснато парично обезщетение за безработица, да отидат да търсят работа друга държава – членка на ЕС и едновременно с това да запазят получаваното от България парично обезщетение за безработица.
Редът за администриране на тези случаи, които са известни като „износ на парично обезщетение за безработица“, се съдържа в разпоредбите на чл.64 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл.55 от Регламент (ЕО) №987/ 2009 (в сила за Република България от 1 май 2010 г.).
Съгласно чл.64 от Регламент (ЕО) №883/ 2004, напълно безработно лице, което отговаря на изискванията на законодателството на компетентната държава членка за получаване на обезщетения, и което отиде в друга държава членка, за да търси работа там, запазва правото си на парично обезщетение за безработица при следните условия и в следните граници:
а) преди заминаването си лицето трябва да е регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава най- малко в продължение на четири седмици, след като е останало безработно. Компетентните институции могат да дадат разрешение за заминаването му и преди да е изтекъл този срок;
б) безработното лице трябва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата членка, в която е отишло, да е обект на процедурата за контрол, установена там, и да спазва условията, установени от законодателството на тази държава членка. Това условие се смята изпълнено за периода преди регистрацията, ако заинтересованото лице се е регистрирало в седемдневен срок от датата, когато е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало. Компетентните служби или институции могат да удължат този срок в изключителни случаи. В случай, че заинтересованият не спази седемдневния срок, обезщетението се дължи от датата на регистрацията в службата по заетостта в съответната държава;
в) правото на парично обезщетение за безработица се запазва за срок от три месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която е напуснало, при положение, че общата продължителност на паричното обезщетение за безработица не надхвърля общата продължителност на срока на паричното обезщетение за безработица, на които лицето е имало право съгласно законодателството на тази държава членка. Компетентните служби или институции могат да удължат тримесечния срок до максимум 6 месеца между два периода на трудова заетост.
Съгласно чл.55 от Регламент (ЕО) №987/ 2009, за да се приложат правилата за „износ на парично обезщетение за безработица“ безработно лице, което отива в друга държава членка, следва да информира преди заминаването си компетентната институция (за България Националния осигурителен институт) и да изиска издаването на преносим документ U2 („Запазване на правото на обезщетение за безработица“). Преносимият документ U2 е своеобразно разрешение, необходимо, за да се прехвърли отпуснатото парично обезщетение за безработица от компетентната държава членка в държавата членка на ЕС, където лицето отива, за да търси работа. Преносимият документ U2 се издава само на лица, които имат право на парично обезщетение за безработица по законодателството на съответната държава членка, ако е спазено условието поне четири седмици след оставането без работа лицето да е било на разположение на службите по заетостта на тази държава.
Важно е да се отбележи, че преносимият документ U2 трябва да бъде поискан преди напускане на съответната държава – членка на ЕС, тъй като в противен случай лицето може да няма право да прехвърли обезщетението си за безработица и да го загуби.
С преносимия документ U2 компетентната институция информира съответното лице за неговите задължения, като вписва в него следните обстоятелства:
а) датата, на която безработното лице е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на компетентната държава;
б) срока, предвиден за регистрация като търсещо работа лице в държавата членка, в която е отишло безработното лице (7-дневен);
в) максималния срок, през който правото на обезщетения може да бъде запазено (до 3 месеца);
г) обстоятелствата, които биха могли да повлияят на правото на получаване на обезщетения за безработица.
В България преносим документ U2 се издава от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, което изплаща паричното обезщетение за безработица. За целта лицето трябва предварително да е прекратило регистрацията си в като безработно лице в териториално поделение на Агенцията по заетостта – дирекция „Бюро по труда“ и да подаде заявление по образец до Националния осигурителен институт. Заявлението може да бъде намерено на електронната страница на Националния осигурителен
институт в раздел За потребителя/ формуляри/ формуляри и образци по регламенти/ Заявления, във връзка с преценка правото на парични обезщетения за безработица по Регламент №883/2004 и Регламент №987/2009. След подаване на заявлението териториалното поделение на Националния осигурителен институт прекратява с разпореждане изплащането на паричното обезщетение за безработица и издава преносимия документ U2.
В случай, че безработното лице се регистрира като търсещо работа лице в службите по заетостта на държавата членка, в която отива, то следва да предостави преносимия документ U2 на институцията на тази държава членка. Ако то е информирало компетентната институция, но не успее да представи преносимия документ U2, институцията в държавата членка, където е отишло безработното лице, се обръща към компетентната институция, за да получи необходимата информация по служебен път.
След получаване на преносимия документ U2 институцията в държавата членка, където е отишло безработното лице, незабавно изпраща на компетентната институция документ, в който е посочена датата, на която това лице се е регистрирало в службите по заетостта, и неговия нов адрес. При получаване на потвърждение за датата на регистрация териториалното поделение на Националния осигурителен институт възстановява с разпореждане паричното обезщетение за безработица в зависимост от това дали безработното лице е спазило срока за регистрация в службите по заетостта на държавата членка, където е отишло да търси работа. В случай че лицето с спазило 7-дневния срок, паричното обезщетение за безработица се възстановява от датата на прекратяването му. В случай че лицето се е регистрирало след 7-дневния срок, паричното обезщетение за безработица се възстановява от датата, на която безработното лице се е регистрирало в службата по заетостта на държавата членка, в която е отишло да търси работа.
Институцията в държавата членка, къде- то е отишло безработното лице, предоставя ежемесечно и съответна информация относно проследяването на положението на безработното лице, по-специално дали последното все още е регистрирано в службите по заетостта и дали спазва организираните процедури за проверка. Това потвърждение се изисква преди всяко месечно изплащане на паричното обезщетение за безработица от Националния осигурителен институт.
Институцията в държавата членка, където е отишло безработното лице, извършва или урежда извършването на проверки така, както ако съответното безработно лице получаваше обезщетения съгласно собственото му законодателство. Ако по време на периода, в който безработното лице запазва правото си на обезщетения за безработица, възникне каквото и да било обстоятелство, което би могло да засегне правото на обезщетения, институцията в държавата членка, където безработното лице е отишло, незабавно изпраща на компетентната институция и на засегнатото лице документ, съдържащ съответната информация.
Документът, който се предоставя на лицата в тези случаи, е т.нар. преносим документ U3 и в него се вписват следните обстоятелства:
а) започване на работа като наето лице или дейност като самостоятелно заето лице;
б) получаване на приходи от дейност, различна от работа като наето лице или дейност като самостоятелно заето лице;
в) отказ на предложение за работа или покана от службите по заетостта да се яви на интервю;
г) отказ да участва в дейности за възстановяване на работоспособност;
д) настъпила временна неработоспособност;
е) неспазване на процедурите за контрол;
ж) неявяване в службите по заетостта.
Обезщетението за безработица при разрешен „износ на парично обезщетение за безработица“ се изплаща директно на правоимащите лица от Националния осигурителен институт (без посредничеството на институцията в държавата членка, където е отишло безработното лице) по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки на 15-о число на месеца, при получаване на съответната информация за поддържаната регистрация.
В случай че лицето, на което е отпуснато обезщетение за безработица, се завърне в България при или преди изтичането на тримесечния
срок и се постави отново на разположение на службите по заетостта в България (регистрира се като безработно в териториално поделение на Агенцията по заетостта – дирекция „Бюро по труда“), то продължава да има право на обезщетение за безработица съгласно законодателството на тази държава. Ако заинтересованото лице не се завърне в България при или преди изтичането на тримесечния срок (т.е. не се постави на разположение на службите по заетостта на България), то загубва всички права на парични обезщетения за безработица. В изключителни случаи (форсмажорни обстоятелства или уважителни причини), компетентните служби или институции могат да разрешат завръщане на заинтересованото лице на по-късна дата без то да губи правата си.
По правило срокът за изплащане на паричното обезщетение за безработица е до три месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която е напуснало, но той може да бъде удължен от компетентната институция на държавата членка до шест месеца, в случай че лицето представи доказателства, от които може да се приеме, че ще успее да си намери работа през удължения период (напр. посещава курс за преквалификация, който ще му помогне да си намери по-лесно работа в съответната държава членка или посещава езикови курсове в съответната държава). В тези случаи на лицето не се издава нов преносим документ U2, а по служебен път Националният осигурителен институт информира институцията в държавата членка, където е отишло безработното лице за удължения период на износа, както и за необходимостта тази институция да продължи да изпраща ежемесечни потвърждения за поддържаната регистрация и дейностите по търсене на работа на правоимащото лице.
Г-жа Илиева е освободена от българския си работодател на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (съкращаване на щата), считано от 02.01.2018 г. На 05.01.2018 г. тя се регистрира в Агенцията по заетостта (дирекция „Бюро по труда“) като безработно лице и на 05.02.2018 г. подава заявление за преценка правото на парично обезщетение за безработица по Кодекса за социално осигуряване, като представя документи за общ осигурителен стаж от 8 години, 7 месеца и 10 дни.
Сразпореждане от 15.02.2018 г., издадено от длъжностно лица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. Плевен, на г-жа Илиева е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 02.01.2018 г. до 01.09.2018 г. (8 месеца).
На 19.03.2018 г. г-жа Илиева прекратява регистрацията си в „Бюро по труда“ и подава заявление за издаване на преносим документ U2 в териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. Плевен, тъй като желае да си търси работа в Испания.
С разпореждане от 19.03.2018 г. териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. Плевен прекратява изплащането на паричното обезщетение за безработица и издава преносим документ U2, тъй като лицето е спазило изискванията на чл.64 от Регламент (ЕО) №883/2004 (било е на разположение на службите по заетостта на Република България за период от поне 4 седмици). В преносимия документ е отбелязано, че лицето би запазило правото си на парично обезщетение за безработица от Република България за периода от 19.03.2018 г. до 18.06.2018 г. (3 месеца), ако се регистрира в службите по заетостта на Испания до 25.03.2018 г. (7 дни).
Със структуриран електронен документ U009 от 05.04.2018 г. испанската служба по заетостта SEPE в гр.Мадрид уведомява Националния осигурителен институт, че г-жа Илиева се е регистрирала при тях на 22.03.2018 г.
С разпореждане от 22.04.2018 г. изплащането на паричното обезщетение за безработица на г-жа Илиева е възстановено.
Със структурирани електронни документи U013 от 19.04.2018 г., 16.05.2018 г. и 18.06.2018 г. испанската служба по заетостта уведомява Националния осигурителен институт, че г-жа Илиева поддържа ежемесечната си регистрация. Това позволява на Националния осигурителен институт редовно (ежемесечно) да изплаща по посочената от г-жа Илиева банкова сметка паричното обезщетение за безработица.
Преди изтичане на периода на запазване на правото от 3 месеца г-жа Илиева подава заявление, с което иска този период да бъде удължен. Към заявлението представя удостоверение, че посещава езиков курс по испански език, който завършва на 15.08.2018 г. Националният осигурителен институт издава и изпраща на испанската служба по заетостта структуриран електронен документ U015, с който съобщава,че удължава периода на износ на парично обезщетение за безработица до
15.08.2018 г., тъй като приема, че посещаването на езиков курс би способствало лицето да си намери по-лесно работа в Испания. С документа се съобщава, че испанската служба по заетостта следва да продължи ежемесечното изпращане на структурирани електронни документи U013 за периода до
15.08.2018 г.
Със структуриран електронен документ U010 от 10.07.2018 г. испанската служба по заетостта информира Националния осигурителен институт, че лицето започва работа в гр.Мадрид от
20.07.2018 г., като до тази дата поддържа регистрацията си като безработно лице в Испания.
С разпореждане от 15.07.2018 г. териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. Плевен прекратява паричното обезщетение за безработица на г-жа Илиева, считано от 20.07.2018 г., за което уведомява испанската служба по заетостта със структуриран електронен документ U011.