Фирма с архитектурна дейност, регистрирана по ДДС, печели конкурс и сключва договор с общината за изготвяне на проект. На основание на сключения договор през месец декември 2013 г. е преведен аванс за 5 000 лв., за което е издадена фактура на 13.12.2013 г. На 13.10.2014 г. е издадена втора фактура за получен аванс за 5 000 лв., а на 06.04.2015 г. е издадена фактура за получен трети аванс в размер на 10 000 лв. Разглеждането на проекта в общината и в министерството на културата се бави с години и до момента тези институции не са се произнесли дали одобряват и приемат проекта, за което да се подпише документ за приемането му, отказват да го приемат и да доплатят договорената сума или го връщат за преработка. При това положение моля да ни отговорите грешим ли като отчитаме получените суми като задължения за получени аванси, а не като приходи и какви евентуално условия в договора биха натежали за признаването им като приходи. Какви последствия има за тези задължения според ЗКПО, и по специално за задължението по фактурата от 13.12.2013 г. Задължени ли сме да увеличим финансовия си резултат за 2017 г. със сумата на задължението от 2013 г. или това следва да направим за 2018 г., при условие че авансът не се усвои и през 2018 г.?

 

Представянето на получените авансово суми като задължения към клиентите във финансовите отчети, съставени по реда на НСС, е коректно, когато сумата на платените средства надвишава сумата на признатите приходи от продажби към съответните клиенти. Във вашия случай следва много добре да прецизирате – налице ли е предоставяне на услуга или нямате предоставена услуга, а само сте получили авансово парични средства. При положение че дружеството само е получило авансови средства, но същевременно с това не е предоставяло услуги, както и не е отчитало разходи по повод предоставянето на услуги, то тогава съответните средства правилно се представят като задължения към клиенти. Текущите и авансовите плащания от клиентите не са приход, ако не са налице критериите за признаване на прихода от извършените услуги, които ще разгледаме по-долу. В тази хипотеза считаме, че разпоредбата на чл. 46 от ЗКПО – данъчно третиране на задълженията е приложима, поради което с изтичане на 5-годишния срок, от момента на което задължението е станало изискуемо (а то е моментът, в който услугата е трябвало да бъде предоставена), при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат на предприятието следва да се увеличи със сумата на задължението.
При положение че дружеството е предоставяло услуги – изцяло или частично, то приходът, свързан със сделката за извършване на услуги, е трябвало да бъде признат в зависимост от етапа на завършеност. В запитването си не споменавате дали предприятието е отчитало в предходни отчетни периоди разходи във връзка с осъществяване и предоставяне на договорените услуги – като например разходи за заплати, осигуровки, амортизации на ДМА, пряко ангажирани с изпълнение на услугата, командировъчни и др.п. При условие че такива разходи са били отчитани като текущи в печалбата или загубата на съответните минали периоди, следва да знаете, че Общите разпоредби към НСС изискват разходите да се признават в отчета за приходите и разходите, когато има пряка връзка между извършените разходи и получените приходи, тоест при спазване на изискването за съпоставимост на разходите и приходите. Ако в конкретната ситуация дружеството е отчитало текущи разходи във връзка с предоставяната услуга, но не е отчитала приходите съобразно етапа на завършеност, то тогава вие сте нарушили счетоводното законодателство и некоректно сте представяли цялата получена сума като аванс по бъдещи доставки. За определянето етапа на завършеност на сделка по предоставяне на услуга можете да ползване един от критериите, регламентирани в параграф 7.3 от СС 18 – „Приходи“, а именно:

  • проверка на извършената работа;
  • съотношение в процент на извършените до момента услуги към обема на услугите, които ще бъдат извършени;
  • съотношение между направените до момента разходи към общо изчислените разходи по сделката за извършване на услугата.