Предназначението на паричното обезщетение за безработица е да осигури временно на останалото без работа лице средства, които да компенсират в известна степен загубените трудови доходи, така че да му позволи да покрива материалните си потребности до намирането на нова работа.
Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран в Глава четвърта, раздел III „Парични обезщетения за безработица“ на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), посл. изм. и доп., ДВ, бр.39 от 14.05.2019 г., в сила от 01.01.2019 г.
Право на обезщетение за безработица имат лицата, които към момента на прекратяване на осигуряването подлежат на осигуряване за безработица. Такива лица са:
1. работниците и служителите;
2. държавните служители;
3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, лицата по чл.69, ал.6 от КСО – служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл.52г, ал.2, т.8 и 9 от ЗМВР;
5. членовете на кооперации, упражняващи
трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;
Членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица.
6. управителите и прокуристите на търговски дружества, на едноличните търговци, на техните клонове и на клонове на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсо- нифицираните дружества (граждански дружества по чл.357 от Закона за задълженията и договорите) и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
7. лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т.1, 5 и 6, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
8. кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт.
Морските лица по чл.4а от КСО могат по свой избор да се осигуряват за безработица изцяло за своя сметка.
Предпоставки за придобиване право на парично обезщетение за безработица
Правото на парично обезщетение за безработица изисква едновременното наличие на следните предпоставки, установени в чл.54а, ал.1 от КСО:
1. На първо място е необходимо лицето да е останало без работа, т.е. осигуряването му да е прекратено и да не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда (работещите по т.нар. еднодневни трудови договори в земеделието).
За лицата, които подлежат на осигуряване за безработица на повече от едно основание, например за работа по основен и допълнителен или втори трудов договор, прекратяването на осигуряването на всички основания е абсолютна предпоставка за придобиване право на парично обезщетение за безработица. Упражняването на трудова дейност, за която лицето не подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, не е пречка за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Не подлежат на задължително осигуряване например лицата, които:
– полагат труд без трудово правоотношение, по един или повече граждански договори, стига месечното възнаграждение или сборът от възнаграждения по тях да е под минималната работна заплата, установена за страната, след намаляването му с разходите за дейността по чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, и да не са осигурени на друго основание през съответния месец;
– получават единствено авторски възнаграждения (хонорари) по Закона за авторското право и сродните му права, като за осъществяването на тази си дейност не са регистрирани като упражняващи свободна професия, ЕТ, съдружници или собственици на търговско дружество.
Няма пречка за отпускане на парично обезщетение за безработица на правоимащи лица, които са:
– регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, но не упражняват трудовата дейност по регистрацията;
– еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, но не упражняват трудова дейност като такива;
– регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, но не упражняват тру-
дова дейност в това си качество.
При преценка правото на парично обезщетение за безработица обстоятелството, че посочените категории лица не упражняват трудова дейност, се установява след извършване на проверка на данните в регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, както и с подадената в НАП, по реда на чл.1, ал.1 и ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на са- моосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, декларация за прекратяване упражняването на дейността, за която лицето подлежи на задължително обществено осигуряване.
По силата на изричната регламентация на чл.54а, ал.1, т.3 от КСО работата по договор по чл.114а от КТ не е пречка за придобиване право на парично обезщетение за безработица. В тази връзка напомням, че еднодневните трудови договори бяха регламентирани за първи път с изменение и допълнение на Кодекса на труда, ДВ, бр.54 от 17.07.2015 г. Те могат да се сключват за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност „Растениевъдство“ – само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Установено е ограничение такива трудови договори да могат да бъдат сключвани с един работник общо за не повече от 90 работни дни в календарна година.
Прекратяването на еднодневния трудов договор само по себе си не дава на лицата право на парично обезщетение за безработица, но започването на работа по договор по чл.114а от КТ не е пречка лицата да получават обезщетение за безработица.
2. За да придобие право на обезщетение за безработица, лицето, останало без работа, трябва задължително да се регистрира като безработно в Агенцията по заетостта. Регистрацията се извършва в съответното поделение на Агенцията по заетостта по постоянен или настоящ адрес.
3. Лицето, което „кандидатства“ за парично обезщетение за безработица, не трябва да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, както и не трябва да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО или професионална пенсия по чл.168 от КСО.
В тази връзка напомням, че през 2019 г. условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са, както следва:
• за пенсиониране по чл.68, ал.1 – 2 от КСО на жените – навършена възраст 61 години и 4 месеца и осигурителен стаж 35 години и 8 месеца, а на мъжете – навършена възраст 64 години и 2 месеца и осигурителен стаж 38 години и 8 месеца;
• за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 на КСО за лицата, които нямат необходимия осигурителен стаж да се пенсионират по реда на ал.1 – 2 – навършена възраст 66 години и 4 месеца и поне 15 години действителен осигурителен стаж – и за двата пола;
• за пенсиониране за лицата от сектор „Отбрана и сигурност“ (лицата по чл.69 от КСО) – навършена възраст 53 години и 4 месеца и 27 години осигурителен стаж и за двата пола;
• през 2019 г. учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 58 години и 4 месеца от жените и 61 години и 2 месеца от мъжете и учителски стаж съответно 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца – за мъжете;
• лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл.168 на КСО или са променили осигуряването си по чл.4в от КСО, през 2019 г. могат да упражнят правото си на т.нар. ранно пенсиониране при следните условия:
– работа 10 г. при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд;
– навършена възраст 49 години за жените и 53 години и 4 месеца за мъжете, работещи при условията на първа категория труд; 54 години за жените и 58 години и 4 месеца за мъжете, работещи при условията на втора категория труд;
– сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.
• съгласно чл.68а от КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл.68, ал.2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено;
• срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране по чл.168 от КСО се придобива от осигурените в професионален пенсионен фонд лица при едновременното наличие на следните предпоставки:
– не по-малко от 10 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на първа категория труд и възраст, 10 години по-ниска от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО;
– не по-малко от 15 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на втора категория труд или при условията на първа и втора категория труд и възраст, 5 години по-ниска от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО.
При преценяване правото на срочна пенсия за ранно пенсиониране осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.
Придобитото право на друг вид пенсия, освен изброените в чл.54а, ал.1, т.2 от КСО пенсия за осигурителен стаж и възраст в България или пенсия за старост в друга държава, пенсия за осигурителен  стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО и професионална пенсия по чл.168 от КСО, каквито са например пенсията за инвалидност, наследствената пенсия и т.н., не е пречка за придобиване право на парично обезщетение за безработица.
4. За придобиване право на парично обезщетение за безработица е необходимо за лицето да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ на ДОО най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.
При преценка наличието на 9 месеца осигуряване за безработица през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването се съобразяват следните правила:
• Последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването обхващат периода от 15 месеца до датата на прекратяване на съответното правоотношение.
• Няма значение дали изискуемите 9 месеца осигурителен стаж са придобити по едно или по няколко правоотношения, както и дали този стаж е с прекъсвания или е непрекъснат.
• За придобиване право на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Макар да се зачита за осигурителен стаж, периодът на незаконното уволнение не се включва при преценка наличието на 9 месеца осигуряване за безработица през последните 15 месеца, предшестващи уволнението, тъй като за него не се дължат вноски за фонд „Безработица“ на ДОО, а само за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление по образец, приложение №1 към чл.1, ал.1 от НОИПОБ, което може да се подаде лично в избрано от лицето териториално поделение на НОИ или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код.
Правила във връзка с началната дата, от която се изплаща обезщетението за безработица
Съгласно чл.54а, ал.4 от КСО паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, при условие че:
1. в тримесечен срок от тази дата в съответното ТП на НОИ е подадено заявление за изплащане на обезщетение за безработица и
2. в срок до 7 работни дни от датата на прекратяване на съответното правоотношение лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта.
Във връзка с преценката на сроковете при прилагане разпоредбата на чл.54а, ал.4 от КСО трябва да се съобрази следното:
• Срокът, установен в месеци, изтича в съответното число на последния месец. Ако този месец няма съответно число (например, 30-о или 31-во число), срокът изтича в последния му ден.
• Когато срокът е установен в работни дни, броенето му започва от първия следващ работен ден, като не се брои денят на събитието. Срокът се брои само в работните дни, като се пропускат неработните (празнични и почивни) дни.
• Пропускането на посочените срокове не води до погасяване на самото право на парично обезщетение за безработица и не лишава лицето от него, но се отразява негативно върху периода от време, през който се изплаща обезщетението. Законодателят отчита, че пропускането на установените срокове може да се дължи на различни причини, поради което разграничава и последиците от не- проявяването на нужната грижа от страна на безработното лице при упражняване на правата му.
Когато заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено в НОИ след изтичане на 3-месечния срок от прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, обезщетението се изплаща от датата на заявлението за определения в КСО период, намален със закъснението. Периодът на закъснението е времето от датата, следваща изтичането на 3-месечния срок, до деня, предхождащ датата на подаване на заявлението.
Когато заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено в НОИ след изтичане на 3-месечния срок от прекратяване на осигуряването по уважителни причини, удостоверени с официален документ, и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от датата на прекратяването на осигуряването, обезщетението се изплаща от тази дата за определения в КСО период, т.е. лицето не търпи никакви неблагоприятни последици от пропускането на срока за регистрация, когато то се дължи на уважителни причини.
• Ако заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено в НОИ в 3-ме- сечния срок от прекратяване на осигуряването, но лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта след изтичане на срока от 7 работни дни от прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, обезщетението се изплаща от датата на регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта за определения в КСО период, намален със закъснението. Периодът на закъснението е времето от деня, следващ датата на изтичане на срока за регистрация в Агенцията по заетостта, до деня, предхождащ датата на регистрация на лицето като безработно.
Легална дефиниция на „уважителни причини“ се съдържа в §1 от Допълнителната разпоредба на НОИПОБ. За уважителни причини се приемат: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; отбиване на наборна военна или мирновременна алтернативна служба; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно.
Кога се спира изплащането на обезщетение за безработица?
Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава:
– обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на трудовото правоотношение;
– обезщетение за оставане без работа, изплащано от работодателя или органа по назначаването на основание чл.222, ал.1 от КТ, чл.106, ал.2 и чл.107, ал.3 от Закона за държавния служител и чл.58, ал.3 от Закона за висшето образование.
Това законодателно разрешение произтича от припокриващото се предназначение на обезщетенията да осигурят средства за съществуване, заместващи доходите от трудова дейност, в период, през който лицето не може да работи.
С цел избягване дублирането на несъвместими плащания, на безработните лица е вменено задължение да декларират пред съответното териториално поделение на НОИ настъпването и отпадането на обстоятелствата, водещи до спиране изплащането на паричното обезщетение за безработица,
каквито са изплащането на обезщетение за временна неработоспособност от ДОО или на обезщетение за оставане без работа от работодателя. Това става с подаване на декларация по образец съгласно приложение №5 към чл.3 от НОИПОБ в срок до 7 работни дни от настъпване или отпадане на съответното обстоятелство.
Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спирането период.
Кога се прекратява изплащането на обезщетение за безработица?
Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
– започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО;
– прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
– придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, в т.ч. пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО или на професионална пенсия по чл.168 от КСО, както и при придобиване на право на пенсия за старост в друга държава;
– смърт на безработния.
Изплащането на обезщетението за безработица се прекратява от датата на настъпване на съответното обстоятелство. Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване по чл.4 от КСО или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.