В търговски обект за продажба на хранителни стоки служителите работят при сумирано изчисляване на работното време (на смени). Подложени са на различни неблагоприятни фактори на работната среда, най- вече ниски и високи температури (хладилни помещения; пещи за приготвяне на топла кухня и т.н.). Има ли работодателят допълнителни задължения към персонала, произтичащи от така описаните особености?

 

Разпоредбата на чл.285 от КТ предвижда, че на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. На това основание е издадена Наредба №11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
Без съмнение двете изисквания на чл.285, ал.1 от КТ и Наредба №11 са кумулативни (действат едновременно): безплатна храна получават работници и служители, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Какво е „специфичен характер“ определя чл.2, ал.1 от Наредбата, а какво е „специфична организация“ – чл.2, ал.2.
От данните в запитването може да се предположи, че в случая специфичният характер на работата се определя от температурите: под +10 °С и над +30 °С през повече от половината от максимално установеното с Кодекса на труда работно време (чл.2, ал.1, т.3 от Наредба №11).
За работи при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност, не по-малка от два часа (чл.2, ал.2, т.1 от Наредба №11) или работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време (чл.2, ал.2, т.2 от Наредба №11).
Не случайно и в Указание №ПК 25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането на Наредба №11 на МТСП и МЗ е посочено, че „предприятия със специфична организация на труда“ най-често са производства и дейности, свързани с обслужването на населението – напр. предоставящи търговски услуги.
Работодателят определя с писмена заповед работниците и служителите с право на безплатна храна (добавки), вида и стойността на храните (добавките). Стойността трябва да е не по-малко от 2 лв. (за тонизира- щи/ободряващи напитки – 1 лв.). За определяне на подходящите за конкретните условия на труд храна и/или добавки работодателят или службата по трудова медицина може да се консултират със специалист по хранене или диететика.
При определянето на лицата, които ще получават безплатна храна, се отчита оценката на риска и предварително се провеждат консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, както и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. Видът и стойността на безплатната храна могат да варират за отделни групи работници и служители.
При изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна работодателят може да предоставя както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене. Препоръчително е при избора на конкретната форма работодателят да се съобрази с възможните данъчни ефекти, разяснени в редица становища на приходната администрация (вж. напр. писмо №24-33-520 от 21.02.2008 г. на НАП относно: прилагане на данъчното и осигурителното законодателство при предоставяне на безплатна храна на основание Наредба №11 от 21.12.2005 г. – ваучери за храна и други социални разходи).