Когато една фирма Х се обслужва от счетоводна къща, която има още 30 фирми клиенти – кой трябва да издава ПКО на фирма Х?
Счетоводната къща не е нито касиер, нито оперативен счетоводител на фирма Х. По принцип този въпрос регламентира ли се някъде в ЗС?
Може ли експерт да направи съдебно-счетоводна експертиза само по ПКО, без наличието на каквито и да било първични приходни и разходни документи и категорично да констатира, че определена сума не е осчетоводена и не е влязла в оборота на дружеството, само защото липсват ордери за определени суми. В представените от счетоводната къща счетоводни регистри е видно, че всички суми са осчетоводени и влезли в оборота на фирмата.

 

 

По силата на чл. 16, ал. 1 от Закона за счетоводството ръководителят на предприятието организира текущото счетоводно отчитане в предприятието и утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане. Т.е. кой, как и кои стопански процеси следва да бъдат документирани с ПКО решава управителят на дружеството, като, ако определеното лице се намира в трудови правоотношения с предприятието, е разумно тези изисквания да бъдат регламентирани в длъжностната му характеристика, а ако лицето се намира в договорни отношения, то тези изисквания следва да бъдат уточнени именно в съответния договор за счетоводно обслужване.
Сам по себе си един ПКО не може да се счита за доказателство за осъществяване или за липса на определена стопанска операция (продажби например), но съставянето на подобен документ с вярно съдържание би могъл да изясни обстоятелства, отнасящи се до определена стопанска операция. В заключение следва да кажем, че независимо от факта, че ръководителят на предприятието определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им (чл. 16, ал. 1, т. 9 от Закона за счетоводството), то лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях (чл. 10 от Закона за счетоводството).