В стопанската ни практика не са редки случаите, при които режимът за облагане на дадена доставка е определен погрешно и се оказва, че доставка, за която е начислен и внесен в бюджета ДДС, е освободена, или е извън обхвата на нашия ЗДДС. В такива случаи данъчната администрация отказва правото на данъчен кредит на получателя с аргумент, че въпросната доставка не дава такова право. Когато отказът засегне доставка, която междувременно (например в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС) е била обект на данъчна ревизия и на една от страните по сделката е издаден и влязъл в сила ревизионен акт, органите по приходите приемат, че редът за корекция по чл.116 от ЗДДС не може да намери приложение. Това становище е ясно изразено и в указание № 243472 от 10.07.2014 г. на НАП. В резултат на тези практики се стига до положения, при които доставчиците са внесли в бюджета данъка за дадени доставки, но той не е и не може да бъде приспаднат от получателите им.
Според практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) когато промяната в обстоятелствата по дадена доставка не водят до загуба на данъчни приходи, неправомерно начисленият ДДС следва да може да се коригира без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на фактурата (Решение на СЕС по Дело C454/98, Schmeink & Cofreth). Също така в свое Решение по дело С138/12, Руседе- спред, направено във връзка с преюдициално запитване на Варненския Административен съд
по казус с такива обстоятелства, СЕС постановява, че ограничаването на правото на корекция е неправилно. Според него, позовавайки се на принципа на неутралност на ДДС, лицата могат да се противопоставят на всяка разпоредба на националното право, според която за възстановяването на неправилно фактурирания ДДС е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана. Това се отнася и за случаите, при които правото на приспадане на посочения ДДС е отказано с влязъл в сила РА, поради което режимът за корекция, предвиден в националния закон, вече е неприложим.
Базирайки се на Решение на СЕС по дело С138/12, Руседеспред, в Решение № 3394 от 25.03.2015 г. Върховният административен съд (ВАС) постанови, че когато данъчният кредит по доставката е отказан на получателя с влязъл в сила ревизионен акт, доставчикът по транзакцията има право да поиска корекция на ДДС резултата си.
Корекцията следва да се извърши по реда, определен с разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Тя предвижда, че при неправилно отразени документи в отчетните регистри на данъчно задълженото лице, корекцията се извършва, като се уведомят писмено органите по приходите. Последните следва да предприемат действия за промяна на ДДС задълженията на лицето за съответния отчетен период. ВАС уточнява, че корекцията следва да бъде извършена от приходните органи или като резултат от ревизионно производство, или чрез служебна корекция с акт за установяване на задължение по реда на чл. 106 от ДОПК. Когато давностният срок за образуване на ревизионно производство е изтекъл, органите следва да извършат служебна корекция, която няма да подлежи на последващ ревизионен контрол.
В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС не определя срок, в който да бъде извършена съответната корекция. Поради това е препоръчително писменото уведомление по чл. 126 от ЗДДС да бъде подадено заедно с искане за възстановяване на недължимо платени данъци по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК, за което са установени срокове за издаване на акт от страна на администрацията.
Забележка: Необходимост от корекции на издадени данъчни документи може да възникнат поради различни обстоятелства, В тази връзка, макар и със забавена във времето реакция, позовавайки се на тези и други решения на СЕС, с Указание изх. № 20-00-125 от 24.06.2016 г. НАП дава обширно (на 17 компютърни страници) пояснения относно необходимите действия, които следва да се спазват от органите по приходите по места, така че да се спазва принципът за неутралност на данъка като в същото време бъдат защитени интересите на фиска.