Фактологични обстоятелства: През м. февруари 2019 г. при пътно транспортно произшествие се стига до тотална щета на нает на лизинг лек автомобил, предоставен на лизингополучателя по договор за финансов лизинг. При придобиването на автомобила е ползван пълен данъчен кредит. Според общите условия на договора за лизинга в случаите на пълна загуба на превозното средство (поради щета или кражба) право на застрахователно обезщетение има лизингодателят.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ЗДДС кой при тези обстоятелства следва да извърши корекцията по реда на чл. 79, ал.1 от закона на ползвания данъчен кредит за автомобила – лизингодателят или лизингополучателят? Как да се определи размерът на корекцията?

 

В случая е налице тотална щета на нает по договор за финансов лизинг автомобил и по силата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС следва да се извърши корекция на данъчния кредит, ползван при неговото придобиване. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от закона: „Корекциите по чл. 79, ал. 1, чл. 79а и 79б в случаите на действащ договор
за лизинг, за който е приложен чл. 6, ал. 2, т. 3, се извършват от лизингополучателя.“ Това означава, че при договор за финансов лизинг, за който е приложен чл. 6, ал. 2, т. 3 от закона (както е в случая) задължение за извършване на корекцията на данъчия кредит ще има лизинго- дателят или лизингополучателят в зависимост от това кога се налага да се извърши корекцията – по време на действието на договора или след като той е прекратен. Аргумент за този ред на данъчно третиране на последствията от щетата е обстоятелството, че до момента на щетата на обекта на лизинга лизинговите вноски на лизингополучателя, представляват възнаграждение за предоставяната му от лизингодате- ля доставка на наемна услуга, тъй като собствеността върху обект на лизинговия договор все още не му е прехвърлена.
Кога даден лизингов договор се счита за прекратен?
Съгласно чл. 89 от ЗЗД при двустранните договори (какъвто несъмнено е договорът за лизинг), когато е налице доказана невъзможност едната от страните да изпълнява договорните си задължения, договорът се прекратява по право. В този смисъл при тотална щета или при кражба на лизингов обект съответният договор би следвало да се приема за прекратен при възникването на самото обстоятелство.
С оглед на факта, че в случая автомобилът – предмет на договора е погинал, се приема, че е налице прекратяване на договора, поради липса на този предмет и следва да се приложи разпоредбата на чл. 115, ал. 6 от ЗДДС. По силата на тази разпоредба при прекратяване или разваляне на лизингов договор, когато при предаването на актива на лизингополучателя на основание чл. 25, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е начислен, то на основание чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора, както и при тотална щета, лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума. Платените лизингови вноски до момента на прекратяване/разваляне на договора или погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем), като на основание чл. 25, ал. 4 от ЗДДС доставчикът (лизингодателят) следва да издаде фактури за данъчните събития на тези доставки.
Начисленият ДДС за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя, защото към момента, когато е настъпила тоталната щета те представляват данъчна основа на доставка на услуга (предоставяне на актив за ползване), тъй като стоката не е придобита от него. Аргумент в тази насока е нормата на чл. 344, ал. 1 от ТЗ, съгласно която лизингодателят има задължения на наемодател по чл. 320 от ЗЗД, поради което до прехвърлянето на собствеността на вещта при финансовия лизинг, полученото възнаграждение за предоставеното ползване представлява плащане по договорената наемна цена.
Следователно в случая лизингодателят следва да извърши корекцията в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство (погиване на автомобил вследствие на катастрофа), чрез съставяне на протокол за извършената корекция по чл. 66, ал. 2 от ППЗДДС и да отразява данните от протокола в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Дължимият данък е в размер, определен по формулата на чл. 79, ал. 3, т. 2, б. „а“ от ЗДДС.