В началото на всяка Нова година от практикуващите специалисти се очаква да бъдат запознати с всички настъпили изменения в данъчното законодателство (обнародвани обикновено през м. декември на предходната година), които те да познават в детайли, за да приложат всеобхватно и коректно. Едновременно с това всяка следваща година се правят още и още промени, които налагат непрестанно и неуморно влагане на нови сили и професионално усърдие за запознаване в цялата палитра от изменения и допълнения…
Настоящият обзор ще фокусира вниманието на читателите върху последните изменения в ЗКПО, обхващащи Закона за изменение и допълнение (ЗИДЗКПО), обн. в ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г, както и тези, обнародвани в ДВ, бр. 91 от 02.11.2018 г, бр. 102 от 11.12.2018 г, бр. 103 от 13.12.2018 г. и бр. 105 от 18.12.2018 г. – всички валидни и в действие през Новата 2019 г.
Акцентите, които ще поставим в настоящия материал, имат за цел да маркират накратко множеството настъпили промени в ЗКПО, като се пояснят мотивите и съдържанието им чрез първоначален прочит за запознаване с актуалната нормативна база за корпоративното облагане от 01.01.2019 г.

В основния пакет от промени в данъчните закони за 2019 г. на ЗКПО е отредено съдържанието на § 1 до § 31 от ЗИДЗКПО (обн. в ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г.), като за прегледност на този кратък преглед ще приложим групиране по конкретна тематика, както следва:
I. Промени в ЗКПО, отразяващи въвеждането на част от постановките на Директива 2016/1164/ЕС за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които засягат функционирането на вътрешния пазар
Тези промени са ключови, като се отнасят за всички данъкоплатци, които подлежат на облагане с корпоративен данък – както данъчно задължените лица, опериращи на територията на Европейския съюз (с транснационална дейност), така и тези, които извършват дейността си само на национална територия1 2 .
Директива 2016/1164/ЕС за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които засягат функционирането на вътрешния пазар (наричана накратко ATAD – The Anti Tax Avoidance Directive), е приета в Брюксел на 12 юли 2016 г. и е публикувана в Официален вестник (ОВ, L 193/1) на Европейския съюз на 19 юли 2016 г. По съществото си Директивата е продукт от завършването на познатия на читателската аудитория Проект за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS – Base erosion and profit shifting) на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и на стремежа от страна на Европейския парламент, бизнеса и гражданското общество за помощен и по-съгласуван подход на ЕС срещу злоупотребите в сферата на корпоративното данъчно облагане3 .
В този смисъл, с транспонирането4 на Директивата в националното данъчно законодателство Република България изпълнява поетите си ангажименти към ЕС и към ОИСР за въвеждане на законодателството на ЕС и за изпълнение на международно приетите стандарти и препоръки на ОИСР, във връзка с предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
Специфична особеност при въвеждането на „Мерки срещу избягване на данъци“- съдържание на Глава втора от ATAD е, че същите ще влизат в действие в ЗКПО последователно, както през Новата 2019 г., така и в следващи години, а именно:
✓ през 2019 г. – правилото за ограничаване приспадането на лихвите (Interest limitation rule), Общото правило за борба със злоупотребите (GAAR – General Anti-Abuse Rule) и Контролираните чуждестранни дружества (CFC – Controlled Foreign Company rule);
S през 2020 г. и 2021 г. – съответно – данъчното третиране при напускане (Exit taxation) и Несъответствията при хибридни образувания (Hybrid mismatches).
Нека посочим ключовите моменти за 2019 г. за трите първоначално въвеждани мерки от Директива 2016/1164 на ЕС:
1.1. Правилото за ограничаване приспадането на лихвите (Interest limitation rule)
Основните пунктове, които следва да бъдат съобразени в светлината на европейското законодателство, включват както нови – нов чл. 43а, ал. 1 до 10, във връзка с ново определение за „кредитна институция“ по § 1, т. 86 от ДР на ЗКПО, така и изменени и допълнени разпоредби в ЗКПО – чл. 43, чл. 116а, ал. 5, чл. 120 и чл. 146.
Доколкото мярката, ограничаваща приспадането на лихвите по заеми има цялостна и завършена концепция, същата не би могла да се разгледа в повече детайли в съдържанието на този кратък преглед на всички промени в ЗКПО за 2019 г. Допълнително, същата няма да засегне широк кръг от лица, поради факта, че няма да се прилага в случаите, при които превишението не надвишава левовата равностойност на 3 000 000 евро (това е най-високият допустим по Директивата стойностен праг).
Важна, съществена и благоприятна за данъчната практика е приетата промяна в чл. 43, ал. 2 от ЗКПО, във връзка с § 28 от ДР, според която отпада 5-годишният срок за приспадане на непризнати лихви по формулата на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО.
Промененият законов подход чрез отпадане на ограничителния 5-годишен срок, на практика ще позволи неограничено напред във времето да бъдат приспаднати /признати за данъчни цели/ по ал. 2 на чл. 43 от ЗКПО всички възникнали данъчни временни разлики по ал. 1 от 2014 г. насам5. Нормативното основание за облекченото (безсрочно) приспадане на „заварената“ данъчна временна разлика от непризнати лихви от слаба капитализация се съдържа в изрична преходна и заключителна разпоредба – § 28, според която: „Непризнатите разходи за лихви след 1 януари 2014 г. съгласно чл. 43, подлежащи на приспадане и неприспаднати до 31 декември 2018 г., се приспадат по реда на чл. 43, ал. 2, когато не се прилага чл. 43а, и по реда на чл. 43, ал. 3 в случаите, в които чл. 43а се прилага за съответната година“.
В този смисъл, разглежданата промяна ще прояви стимулиращ бизнес ефект за предприятията – първоначални инвеститори, доколкото нормативно се създава гаранция в дългосрочен план за данъчно признаване (приспадане) на всички направени лихвени разходи във връзка с инвестицията.
I.2. Общото правило за борба със злоупотребите (GAAR – General Anti-Abuse Rule)
Мярката срещу избягване на данъци, наречена „Общо правило за борба със злоупотребите“, е предмет на Член 6 от Директивата. Според т. (11) от Преамбюла на ATAD правилото
има за цел справяне с практиките за данъчни злоупотреби, които още не са обхванати в специално насочени към тях разпоредби. Поради това предназначението му е да се запълнят пропуските, така че те да не се отразяват на приложимостта на специалните правила за борба със злоупотребите.
В приетите промени в ЗИДЗКПО, в сила от
01.01.2019 г., не са въведени нови или изменени текстове, тъй като е възприето, че е налице действаща обща/универсална разпоредба за третиране на отклонението от данъчно облагане – чл. 16 от ЗКПО.
Тази норма (непроменена сега) ще продължава да играе ролята на GAAR, според което „За целите на изчисляването на дължимия корпоративен данък дадена държава членка не взема предвид договореност или поредица от договорености, които предвид всички относими факти и обстоятелства са привидни6, тъй като са били въведени с основната цел или с една от основните цели да бъде получено данъчно предимство, което противоречи на предмета или целта на приложимото данъчно законодателство“.
I.3. Контролираните чуждестранни дружества (CFC – Controlled Foreign Company rule)
Пълната концепция на тази самостоятелна мярка против избягването на данъчното облагане е предмет на изцяло нова Глава девета „а“, наречена „Специфични правила за определяне на данъчния финансов резултат в случаите на контролирано чуждестранно дружество“, състояща се от следните разпоредби:
– Нов чл. 47в „Контролирано чуждестранно дружество“:
Съгласно ал. 1 на чл. 47в от ЗКПО, контролирано чуждестранно дружество (КЧД) е чуждестранно образувание или място на стопанска дейност в чужбина, чиито печалби не подлежат на данъчно облагане или са освободени от облагане с данъци в Република България, ко- гато са изпълнени следните условия:
1. в случай на чуждестранно образувание – данъчно задълженото лице самостоятелно или заедно със своите свързани предприятия има пряко или косвено участие в над 50 на сто от правата на глас, или има пряко или косвено участие в над 50 сто от капитала, или има право да получи над 50 на сто от печалбата на това образувание, и
2. действително платеният корпоративен данък върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност е по-нисък от разликата между корпоративния данък, който би бил начислен на образуванието или мястото на стопанска дейност по реда на този закон, и действително платеният корпоративен данък върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност.
Като изключение от правилото за наличие на КЧД, в ал. 4 на чл. 47в ЗКПО е предвидено, че алинея 1 не се прилага за КЧД, което не подлежи на облагане с корпоративен данък върху печалбата в държавата, в която КЧД е местно лице за данъчни цели. S *
– Нов чл. 47 г „Данъчен финансов резултат (ДфР) в случаите на контролирано чуждестранно дружество“
Формирането на ДФР на КЧД накратко може да се маркира така:
1. Увеличение на данъчния финансов резултат за текущата година на данъчно задълженото по ЗКПО лице с данъчната печалба на чуждестранното образувание, която не е разпределена, или печалбата, реализирана от място на стопанска дейност от чужбина за същия данъчен период (чл. 47г, ал. 1 ЗКПО)
Преди да се пристъпи към анализ на цитираната законова норма, следва да се има предвид, че е налице много важно изключение от нейното приложно поле, което е регламентирано с разпоредбата на ал. 7 на чл. 47г ЗКПО.
Според посочената разпоредба, алинея 1 не се прилага, когато КЧД извършва съществена стопанска дейност с помощта на персонал, оборудване, активи и помещения, което се доказва
от данъчно задълженото лице чрез съответните факти и обстоятелства.
2. Когато чуждестранно образувание разпредели печалба, която подлежи на облагане при данъчно задълженото лице, данъчният финансов резултат на същото се намалява с печалбата, която вече е увеличила данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за минала година (чл. 47 г, ал. 4 от ЗКПО).
Намалението е до размера на разпределената печалба, но не повече от размера на печалбата, която вече е увеличила данъчния финансов резултат за минала година.
3. Когато данъчно задължено лице реализира приход, който подлежи на облагане, от разпореждане с участието си в чуждестранно образувание или със стопанска дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в чужбина, данъчният финансов резултат на данъчно задълженото лице за текущата година се намалява с размера на печалбата от чуждестранното образувание, която е увеличила данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за минала година и за която не е приложена ал. 4, до размера на прихода от разпореждането (чл. 47 г, ал. 5 от ЗКПО).
Тази разпоредба е в съответствие с параграф 6 на чл. 8 от Директива 2016/1164, къде- то е посочено, че „за да не се получи двойно данъчно облагане, когато обложен доход (печалба) по CFC rules е получен под формата на приход от продажба на акциите/дяловете на CFC, този приход (част от прихода) не трябва да се облага. “
– Нов чл. 47 д „Регистър на контролираните чуждестранни дружества“.
С разпоредбата на чл. 47д, ал. 1 от ЗКПО е въведено задължение данъчно задълженото лице да води регистър на КЧД, като съгласно ал. 2 то представя регистъра при поискване от органите по приходите на Националната агенция за приходите.
В нормативната разпоредба са изчерпателно изброени и минималните изисквания (т. 1 до т. 6) към данните, които трябва да съдържа регистърът на КЧД. За лицата, които не спазят посочените изисквания за водене на регистър на КЧД, е предвидена имуществена санкция по чл. 277 г от ЗКПО.
Въвеждането на европейските правила резонно изисква и дефиниране на нови понятия в § 1 от ДР чрез нови т. 84 (за „свързано предприятие“ 7 за целите на чл. 47в) и т. 85 (за „образувание“ 8 за целите на Глава девета „а“). Форматът и предвиденият/ограничен обем за настоящата публикация не позволяват по-подробни пояснения по този европейски механизъм, въведен в българския корпоративен закон, предвид което без съмнение ще бъде предмет на самостоятелни, специализирани и задълбочени статии в професионално- експертния печат през 2019 г.
II. Нови правила за данъчното третиране при лизингополучатели по договори за лизинг съгласно Международните счетоводни стандарти
Въвеждането на новото основно правило е съдържание на нов чл. 11а, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО като необходимостта за това е породена от влизането в сила от 01.01.2019 г. на нов МСФО 16 – „Лизинг“. С новия МСфО 16 се извършва ключова и съществена промяна в счетоводното отразяване на досегашните оперативни лизинги при лизингополучателите.
Съществената промяна, продиктувана от МСфО 16, касае отчитането при лизингополуча- телите на досегашните оперативни лизинги, наричани накратко в практиката „наеми“. Възприетият от 01.01.2019 г. подход на МСфО 16 е наетите активи да бъдат признавани (капитализирани), така както до момента се отчитаха при финансов лизинг7 8 9. Де факто, въпреки че активът (най-често недвижими фирмени имоти – офиси,
складови площи, машини и съоръжения, автомобили и транспортни средства и др.) е само нает, то по правилата на МСфО 16 за него ще възникнат следните отчетни операции:
– Признаване на т. нар. „актив с право на ползване“, най-често за ползаването на дълготраен материален актив;
– Начисляване на счетоводни амортизации за срока на наемния договор;
– Признаване на пасив с настоящата стойност на бъдещите лизингови плащания, както и S Признаване на лихвени разходи при всяко наемно/лизингово плащане, така както досега се отчиташе лихвеният компонент при финансовия лизинг.
Следователно, ако досега се признаваше счетоводно и данъчно регулярен/пропорционален разход за наем за целия срок на наемния договор, то при новия подход по МСфО 16 спрямо оперативния лизинг ще е налице отчитане на разход за амортизация и разход за лихви. Липсата на нормативни текстове в данъчния закон относно променения подход за счетоводно отчитане по МСфО 16 беше идентифицирана от практикуващите специалисти (счетоводители, одитори, консултанти и др.) като сериозен проблем, дискутиран и включен (ведно с предложени промени в ЗКПО) в Заключителния документ от проведената на 26 и 27 Септември 2018 г. в София Шеста национална експертна среща по прилагане на ЗДДС и ЗКПО.
Като резултат от това и с проявена воля от законотворците, въпреки че не беше предвиден никакъв текст за попълване на законовата празнина при подготовката на законопроекта за ЗИДЗКПО, в окончателно приетите и обнародвани текстове са налице допълнения за нормативно уреждане на този практически казус.
Данъчното третиране, което предвижда законът от 01.01.2019 г. при прилагане на МСФО 16 от лизингополучателите, е в зависимост от вида на лизинга (оперативен или финансов):
11.1. При оперативен лизинг (наем) – въвежда се в действие нов чл. 11а от ЗКПО за данъчното третиране на приходите и разходите, според който:
(1) Счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при лизингополучатели не се признават за данъчни цели. Активи с право на ползване във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели, не са данъчни амор- тизируеми активи.
(2) За данъчни цели се признават разходите и приходите, определени съгласно правилата на Счетоводен стандарт 17 „Лизинг“ по отношение на експлоатационния лизинг, приложени към съответните договори за оперативен лизинг по ал. 1. Сумите по предходното изречение се третират като счетоводни разходи и приходи за целите на закона.
Това означава, че за данъчни цели от 01.01.2019 г. (независимо от промените в подхода на новия МСФО 16) признаването на разходи за наеми изцяло ще запази сегашния режим за регулярно/пропорционално признаване за целия срок на договора, така, както е възприето в Националните счетоводни стандарти, респективно – по НСС 17.
11.2. При финансов лизинг – допълнени са текстове на чл. 50 и чл. 61 от ЗКПО:
Според новата ал. 2 на чл. 50 данъчни дълготрайни материални активи са и амортизируе- мите активи с право на ползване във връзка с договори за финансов лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели. Нормата е част от възприетия от законодателя механизъм специално за данъчни цели да се разграничи третирането на лизинговите активи, в зависимост от това дали
договорът, чийто предмет са те, е или не е за финансов лизинг при приложима счетоводна база МСФО, в частност – МСФО 16.
Според правилата на МСФО 16 на началната дата на договора лиизингополучателят признава актива с право на ползване и пасива по лизинга. Последващо лизингополучателят следва да извършва преоценка на пасива по лизинга, за да отрази настъпили след началната дата промени. Лизингополучателят признава сумата на преоценката на пасива по лизинга като корекция на актива с право на ползване. Ето защо чрез новата ал. 2 на чл. 61 от ЗКПО се въвежда специфично изключение от забраната за промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив (от
01.01.2019 г.):
„Ограничението по ал. 1, т. 1 не се прилага при последваща оценка на данъчни дълготрайни материални активи по чл. 50, ал. 2, която се дължи на преоценка на пасива по договора за финансов лизинг“.
III. Изменения в данъчното регулиране по ЗКПО при прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност и при заличаване
От 01.01.2019 г. са в действие множество промени, свързани с реда и сроковете за декларирането и внасянето на корпоративния данък, на данъка, удържан при източника, на данъка върху разходите и на алтернативния данък в случаите на прекратяване с ликвидация или поради несъстоятелност, прекратяване на дейността на място на стопанска дейност на чуждестранно юридическо лице в България или прекратяване на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, както и при заличаване на данъчно задължено лице. Чрез тях се постига еднороден подход при идентични ситуации, като се цели както облекчаване на режима за данъкоплатците, така и на процеса по администрирането от страна на НАП.
Основно са засегнати разпоредби от Глава двадесет и първа от ЗКПО, в това число:
– Отменени са чл. 159, чл. 160 и чл. 164 от ЗКПО, във връзка с опростяване на концепцията и уеднаквяване на сроковете за деклариране и внасяне на данък за последния данъчен период при заличаване/прекратяване;
– Промяна в правилото за „последен данъчен период“ чрез изменения и допълнения в чл. 161, ал. 1, във връзка с нова ал. 7 и отмяна на ал. 2,
като:
Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването.
С разпоредбата на чл. 161, ал. 7 ЗКПО е вменено задължение за представляващия данъчно задълженото лице през последния данъчен период – ликвидатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, неперсонифици- рано дружество или осигурителна каса, да декларира и внесе удържания от имуществото на данъчно задълженото лице дължим данък за този данъчен период. В тази връзка са направени промени в административно-наказателните санкции по чл. 264 и чл. 276 от ЗКПО.
– Изменение на чл. 162 за декларирането на данъка за последния данъчен период. Възприема се универсален срок за декларирането на данъци за последния данъчен период – до 30 дни от датата на заличаването на данъчно задълженото лице или прекратяването на дейността на мястото на стопанска дейност на чуждестранно лице, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса.
– Изменение на чл. 163 за внасянето на данъка за последния данъчен период (с възприемането на концепцията за 30-дневен срок).
Във връзка с променената концепция са направени и други промени в различни разпоредби за случаите на заличаване/прекратяване като: в чл. 201, ал. 5, във връзка с нова ал. 7; в чл. 202, нова ал. 6 (относно данъка при източника), в чл. 217, ал. 5 (относно данъка върху разходите), нов чл. 218а, ал. 1- 3 (относно алтернативните данъци) и др. от ЗКПО.
Важно е да бъде съобразен и предвиденият преходен режим, регламентиран в разпоредбите на § 30 и 31 от ПЗР на ЗИДЗКПО.
IV. Други промени в ЗКПО за 2019 г., свързани с прецизиране на разпоредби с цел улесняване на практическото му прилагане, които не са обхванати в предходните точки от настоящия кратък обзор
В непрекъснатия процес на практическо тестване на законово уредените регламенти в последните години се установи, че е налице възможност за прецизиране на някои действащи постановки, така че същите да дадат възможност за еднозначно разбиране и облекчено прилагане.
За пълнота на прегледа на съдържанието на ЗИДЗКПО за 2019 г. следва да бъдат посочени:
IV. 1. Допълнение /изр. второ/ в чл. 92, ал. 4 от ЗКПО – мотиви и промяна:
След като миналата (за 2017) година с разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО за първи път беше предвидена възможност данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, да не подават годишна данъчна декларация, сега от
01.01.2019 г. (тоест – за приключването на 2018 г.) тази разпоредба е променена, като промяната се изразява в следната таблица:

Във връзка с тази промяна са налице измене- ния/допълнения в чл. 158, нова ал. 2 и чл. 217, ал. 4 /изр. второ/ от ЗКПО.
IV.2. Промени, свързани с деклариране на избора за облагане с данък върху разходите на доходите в натура, представляващи разходи в натура
Съгласно чл. 217, ал. 3 от ЗКПО данъчно задължените лица декларират избора си за облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура (по чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ) за текущата година в годишната данъчна декларация, подавана за предходната година. От това правило е налице изключение, което е въведено с ал. 4 на чл. 217 г. по отношение на новоучредените през годината лица, а с последното изменение в закона – и по отношение на лицата, които за предходната година не са били задължени и не са подали годишна данъчна декларация. Тези две категории лица имат право да декларират избора си за облагане на личното ползване с годишната данъчна декларация за текущата година.
IV.3. Допълнения в изискванията от 01.01.2019 г. към образците на ваучери за храна и към лицата, осъществяващи дейност като оператори на ваучери за храна – въведена в действие нова т. 6 в ал. 2 на чл. 209, в която са изброени изчерпателно изискванията, на които следва да отговоря образецът на ваучер за храна, както и допълнение в редакцията на ал. 3 на чл. 209 (относно реда за издаване на разрешение от министъра на финансите въз основа на конкурс или съответно – на основанията за отказ за издаване на разрешение чрез мотивирана писмена заповед на този министър).
IV.4. Към настоящия момент в ЗКПО е приета още една нова разпоредба – нова т. 19 в чл. 31, ал. 1 (обн. в ДВ, бр. 91/02.11.2018 г., в сила от 02.05.2019 г.).
По същество, с нея се разширява обхватът на лицата, в чиято полза направените разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния финансов резултат ще бъдат данъчно признати, а именно за: „социални предприятия, вписани в регистъра на социалните предприятия, за осъществяване на социалната им дейност и/или за постигане на социалните им цели“. Изменението е въведено с новия Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика, уреждащ обществените отношения, свързани със социалната и солидарна икономика, видовете субекти и мерките за тяхното насърчаване, както и условията и реда за дейността на социалните предприятия.
IV.5. С обнародването на новия Закон за хората с увреждания (обн. в ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) е направено изменение в чл. 31, ал. 1, т. 7 от ЗКПО, след което текста придобива следната редакция: „специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, вписани в регистъра по чл. 83 от Закона за хората с увреждания10 , както и в полза на Агенцията за хората с увреждания“.
IV.6. С ДВ, бр. 102 от 11.12.2018 г. е обнародван нов Закон за бюджета на здравно осигурителната каса за 2019 г. (ЗБЗОК), като според § 13 от ПЗР създаденият с Постановление № 280 на Министерския съвет от 2004 г. Център „Фонд за лечение на деца“ се закрива в срок до 31 март 2019 г. Ето защо с § 32 от ПЗР на ЗБЗОК се прави следната промяна в чл. 31, ал. 2 от ЗКПО (в сила от 01.01.2019 г.), регламентираща признаването на разходи за дарения в общ размер до 50 на сто от счетоводната печалба: Думите „Център „Фонд за лечение на деца“ се заменят с „Националната здравноосигурителна каса – за дейности във връзка с лечението на деца, финансирани с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването“.
IV. 7. С ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г. със Закона за държавния бюджет на Република България е направено изменение и допълнение в чл. 174 от ЗКПО, в сила от 01.01.2019 г., чрез което е разширен обхватът на лицата (включени са и други алтернативни инвестиционни фондове), които не подлежат на облагане с корпоративен данък.