Самоосигуряващите се лица извършват дейност, която е източник на доходи, на собствен риск, поради което и дължат осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Самоосигурява- щи се са лицата по чл.4, ал.3, т.1 – 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а именно:
1. лицата, упражняващи по регистрация свободна професия и/или занаятчийска дейност, като за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
– на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицен- зирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.164, ал.1 от Кодекса за застраховането и други;
– за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
– като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън изрично посочените по-горе.
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества (т. нар. граждански дружества по чл.357 – 364 от Закона за задълженията и договорите);
3. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
—Осигуряване на самоосигуряващите —се лица
• Обхват на осигуряването.
Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, т.е. за пенсия. По свое желание те могат да се осигуряват и за рисковете общо заболяване и майчинство.
Самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, независимо от нейния вид (за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест и т.н.), се осигуряват и внасят съответните осигурителни вноски по свое желание. Независими от това, че са пенсионери, и независимо от това, че може да са избрали да не се осигуряват за пенсия, самоосигуряващите се лица подлежат на задължително здравно осигуряване.
• Осигурителен доход за внасяне на авансови осигурителни вноски.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година.
Доколкото предстои изравняване на осигурителния доход за предходната година, припомняме параметрите за осигурителния доход през 2017 г.
В чл.9, ал.1 и 2 от ЗБДОО за 2017 г. са установени следните диференцирани размери на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2015 г. като само- осигуряващи се лица, а именно:
– при облагаем доход до 5400 лв. – 460 лв.;
– при облагаем доход от 5400,01 до 6500 лв. – 500 лв.;
– при облагаем доход от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 550 лв.;

– при облагаем доход над 7500 лв. – 600 лв.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2015 г., както и за започналите дейност през 2016 и 2017 г., е 460 лв.
По отношение на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители за 2017 г. е установен преференциален минимален осигурителен доход в размер на 300 лв.
Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2017 г. е 2600 лв.
През 2018 г. отпадна диференциацията на минималния доход за самоосигуряващите се в зависимост от облагаемия им доход за предходната година, като е определен минимален месечен размер на осигурителния доход от 510 лв.
Увеличен бе и размерът на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 350 лв.
Размерът на максималния месечен осигурителен доход за всички категории осигурени лица е непроменен – 2600 лв.
• Окончателен размер на осигурителния доход.
Самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДфЛ). Той не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Върху така определения годишен осигурителен доход самоосигуряващите се лица дължат окончателни осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, родените след 31.12.1959 г. – и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), както и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ (фонд „ОЗМ“), ако са избрали да се осигуряват за рисковете общо заболяване и майчинство. Срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски съвпада със срока за подаване на данъчната декларация – 30 април на следващата година.
Съгласно чл.6, ал.10 от КСО регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които произвеждат само непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Понятието „непреработена растителна и животинска продукция“ има своята легална дефиниция в §1, ал.1, т.9 от Допълнителните разпоредби на КСО и според посочената разпоредба това е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
За доходите си от преработена растителна и/или животинска продукция, както и за доходите от други дейности, подлежащи на годишно изравняване, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители определят окончателен размер на осигурителния си доход както всички самоосигуряващи се лица.
Значение на осигурителния доход при ползване на осигурителни права от самоосигуряващите се лица
За осигурителен стаж на самоосигуряващи- те се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски, без да се следи внасянето на окончателни осигурителни вноски. По този начин осигурителните права и размерът на осигурителните плащания на самоосигуряващите се лица се съобразяват с действителния им принос в осигуряването.
За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват освен за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение (поради липса на изискуемия 6-, съответно 12-месе- чен осигурителен стаж).
При определяне на индивидуалния коефициент за пенсия на самоосигуряващите се лица се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Когато след отпускане на пенсията самоосигуряващото се лице е внесло осигурителни вноски върху осигурителен доход, който не е зачетен при отпускане на пенсията, същият ще бъде взет предвид и ще повлияе върху размера й. Това е валидно най-вече в случаите, когато лицето се пенсионира, без да е внесло окончателните си осигурителни вноски за текущата година като самоосигуряващо се лице, тъй като същите са дължими в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДфЛ), т.е. до 30 април на следващата година.
В обратната хипотеза, когато след изплащане на осигурителни плащания, били те краткосрочни обезщетения или пенсии, се представят нови документи или данни, имащи значение за определяне правото и размера на плащането от ДОО, получените в повече от дължимия размер осигурителни плащания подлежат на възстановяване.
Определяне на годишния —осигурителен доход от самоосигуряващите се лица
За да определят годишния си осигурителен доход за 2017 г., самоосигуряващите се лица попълват Справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход на ГДД за 2017 г. Справката се състои от две таблици – Таблица 1 за определяне дохода, върху който се дължат вноски за ДОО и ДЗПО, и Таблица 2 за определяне дохода, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване. Към двете таблици има подробни указания за тяхното попълване.
Определянето на окончателния размер на осигурителния доход се извършва за всеки месец, през който е упражнявана съответната дейност.
В колона 3 се попълват доходите от дейности по чл.4, ал.1 и ал.10 и по чл.4а от КСО, т.е. доходи от трудови и приравнените им правоотношения (вкл. от служебни правоотношения, от работа по договори за управление и контрол, от дейност на член кооператор в кооперацията, от изборни длъжности и т.н.), както и тези от работа по еднодневни трудови договори в земеделието по чл.114а от КТ.
Когато месечният осигурителен доход, вписан в колона 3, е равен на максималния месечен осигурителен доход от 2600 лв., не се попълват съответните редове на колона 4. Това разрешение съответства на правилото на чл.6, ал.11 от КСО, съгласно което за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл.4, ал.1 и 10 от КСО;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение (по граждански договор/и).
В справката към годишната данъчна декларация за 2016 г. за първи път бе създадена колона (колона 5), в която се попълват всички облагаеми доходи от упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице, независимо от това колко дейности упражнява лицето, вкл. и възнаграждения от работа без трудови правоотношения, по граждански договори.

На ред 13 в колона 5 самоосигуряващите се лица попълват сбора от облагаемите доходи за всички дейности, които упражняват (доходи от дейност като едноличен търговец, доходи от продажба на произведени преработени продукти от земеделска дейност като регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, доходи от дейност като собственик или съдружник в търговско дружество или като член на неперсонифици рано дружество, доходи от упражняване на свободна професия и/или занаятчийска дейност, доходи от работа по граждански до- говор/и и т.н.). Декларирането на доходи от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния доход произтича от правилото, че възложителят на работата не начислява и не внася дължимите осигурителни вноски при изплащане на възнаграждение по граждански договор на лице, което декларира, че е самоосигуряващо се.
Впоследствие, посоченият в ред 13 на колона 5 облагаем доход се разделя на броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице, без значение дали през съответния месец е упражнявало дейност само един ден, няколко дни или пък цял месец. При деленето се получава месечният облагаем доход, който се попълва на съответните редове от колона 5.
В колона 6 се попълва осигурителният доход, формиран като сбор от сумите на съответните редове на колони 3 и 4.
В колона 7 се вписва сборът от сумите на съответните редове в колони 3 и 5, като се прилага ограничението на максималния месечен размер на осигурителния доход, т.е. посочената в колоната сума не може да е по-голя- ма от 2600 лв.
Годишният осигурителен доход, върху който трябва да се внесат окончателните осигурителни вноски, се изчислява като разлика от сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6. Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е отрицателна – надвнесените осигурителни вноски се прихващат или се възстановяват по реда на чл.129 от ДОПК, по посочена от лицето банкова сметка.
Надвнесените суми подлежат на прихващане със задължения на лицето или на възстановяване по посочена от него банкова сметка само при положение, че посоченият в колона 5 облагаем доход от всички дейности, които лицето упражнява, е по- малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.