Имаме нужда от консултация по повод „home office“. Искаме на част от служителите да бъде разрешено един или два дни в месеца да работят от вкъщи (като това няма да е всеки месец), но документално не сме сигурни дали със заповед да се направи това или с допълнително споразумение. Очаквам Вашето мнение как е правилно да се документира „home office“.

 

 

Българското трудово законодателство не регламентира точен еквивалент на понятието „home office“, но познава две много близки правни фигури – надомната работа (раздел Vllfe, чл.107б – 107ж КТ) и работата от разстояние (раздел VIII6, чл.107з – 107п КТ).
Раздел Vllfe в гл. V на КТ не поставя ограничения към персоналния кръг на работниците и служителите, които могат да работят надомно, но е необходимо те да изработват продукция и/или да предоставят услуги в дома си или в други помещения по техен избор (чл.107б, ал.1 от КТ). Очевидно, ако работата изисква присъствие на определено място (напр. учител в училище), няма как тя да се изпълнява надомно. Следователно, за да се уговори надомна работа, на първо място трябва да се прецени дали естеството на съответната трудова функция позволява това. Ако отговорът е положителен, няма пречка страните да постигнат съгласие в трудовия договор или допълнително споразумение към него, включително за смесен режим от надомна работа и полагане на труд в предприятието на работодателя.
Следващият раздел VIII6 КТ урежда допълнителните условия за работата от разстояние. Понякога тя се обозначава и като „дистанционна работа“. В опит да я дефинира, разпоредбата на чл.107з, ал.1 от КТ пояснява, че става дума за форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. И тук са мислими смесени режими на работа, при които част от работата да се извършва от разстояние, а друга – в помещения на работодателя.
Работата от разстояние всъщност отново е надомна работа (според чл.107и, ал.1 тя се извършва в дома на работника или служителя или избрано от него друго помещение извън предприятието). Особена е трудовата функция, доколко- то е свързана с използването на информационни технологии, предполага програмно (софтуер) осигуряване, интернет свързаност и т.н. (чл.107и, ал.3 от КТ). Следователно трудов договор за работа от разстояние може да се сключи например с разработчик на софтуер, но не и със сладкар, който да произвежда продукцията в дома си.
Работата от разстояние се уговаря в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й (чл.107з, ал.3 от КТ). Работодателят може да предложи на работника или служителя с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Отказът на работника или служителя не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него (ал.4 от същата разпоредба). Следователно, и при дистанционната работа се изисква съгласие на страните, обективирано в трудовия договор или допълнително споразумение към него, а не едностранно въвеждане на този режим на работа със заповед на работодателя.