Кой има право на наследствена пенсия?
Наследствените пенсии имат за цел да обезпечат членовете на семейството или други близки лица на починалото осигурено лице, които са били издържани от него до смъртта му, със средствата, получавани като трудови доходи или лична пенсия и която издръжка те са престанали да получават.
Пенсията, на която наследодателят е имал право приживе или която е получавал, не преминава в наследство (чл.80, ал.4 от КСО). При получаване на наследствена пенсия не е налице наследяване, а са налице права, които са предвидени в пенсионното законодателство. Наследниците на осигуреното лице, ако отговарят на определени условия, могат да получават наследствена пенсия като свое лично право и отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия.
Субективното право на наследствена пенсия възниква при кумулативното (едновременното) наличие на две предпоставки:
• смъртта на осигуреното лице, което е издържало определените в чл.80, ал.2 от КСО лица;
• осигуреното лице да е получавало лична пенсия или да е с придобито право на лична пенсия.
Носители на право на наследствена пенсия са децата, преживелият съпруг/съпруга, как- то и родителите, ако отговарят на някои условия, посочени в КСО.
Наследствена пенсия на децата на починалото осигурено лице
Право на наследствена пенсия имат децата до навършване на 18-годишна възраст, как- то и след това, но не по-късно от 26-годишна възраст, ако учат – за срока на обучението. Децата-учащи имат право на наследствена
пенсия и след 18-годишна възраст (26-годиш- на възраст), ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението си. Децата, които се считат за учащи, се определят с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Право на наследствена пенсия имат родените в брака, както и извънбрачните и осиновените деца. При осиновяване осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители и обратно, освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя. В случай на прекратяване на осиновяването осиновените деца възстановяват своето правото на пенсия от рождените си родители и обратно. Независимо от вида на осиновяването – пълно или непълно – и в двата случая осиновените деца имат право на наследствена пенсия.
Законодателят е предвидил специални условия за определяне на наследствената пенсия при смърт на двамата родители. В този случай децата имат право на наследствена пенсия от сбора на пенсиите на починалите родители. Когато единият родител е получавал или е имал право на пенсия, която не може да преминава в наследствена, и няма право на друг вид пенсия по КСО, на децата се определя наследствена пенсия само от пенсията на другия родител.
Децата, навършили 18-годишна възраст, които имат право на наследствена пенсия, ако учат, са:
• ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училища, създадени по реда на Закона за народната просвета, както и социални учебно- професионални заведения, създадени с Постановление №63 на Министерския съвет от 1991 г. за образуване на социални учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена работоспособност, независимо от степента и формата на обучение;
• лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона на висшето образование, както и организациите по чл.47 от същия закон;
• лица, които учат в чужбина.
Учениците, които след навършване на 18-годишна възраст продължават средното си образование, доказват качеството си на учащи след навършване на 18-годиш- ната възраст както и след това в началото на всяка учебна година с документ (служебна бележка) от съответното училище.
Лица, които след навършване на 18-годиш- на възраст продължават образованието си във висши училища, имат право на наследствена пенсия от началото на учебната година за първи курс или от датата на записване, ако е след началото на учебната година за съответното висше училище. Учащите във висши училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация.
За учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, но общо за не повече от 2 години.
Лицата, които са прекъснали обучението си поради слаб успех или незаверен семестър, не получават пенсията си от началото на семестъра, ако няма друга дата, посочена в заповедта на ректора. Лицата, които са отпи- сани/отстранени от учебното заведение, нямат право на наследствена пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора.
Лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. При преминаване от една образователна степен в друга, например от бакалавър в магистър, наследствената пенсия се изплаща до датата на дипломирането като бакалавър и се отпуска отново от началото на учебната година на обучението за придобиване на магистърска степен. При преминаване от една образователна степен в друга, когато не се изисква дипломиране за първата степен, наследствената пенсия се изплаща без прекъсване.
При редовно представяне на уверение за продължаване на образованието, пенсията се изплаща до 31 март или до 30 септември съответно за зимния или летния семестър. Лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи.
Учащи по смисъла на КСО са лица, които учат:
• в български средни или висши учебни заведения;
• в учебни заведения в чужбина.
Документът, който удостоверява статута на „учащ“, издаден от български учебни заведения, следва да е оригинален или да е подаден като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. Оригинален е писмен документ, който пряко произхожда от издателя му, подписан е от него или негов законен представител и, където е приложимо, е оформен с печат. Под „оригинален документ“ разпоредбата има предвид подписан документ – със саморъчен подпис или с електронен подпис, чиято правна сила е равностойна на тази на саморъчния подпис. Печатът на хартиения документ е приложим във всички случаи за българските учебни заведения.
Електронният документ може да бъде изпратен в НОИ както от учебното заведение, така и от студента по електронната поща, добавен като прикачен файл към електронно съобщение. Електронното съобщение следва да е подписано с квалифициран електронен подпис. То може да бъде изпратено и през официалния сайт на НОИ с въвеждането на персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ или от Националната агенция за приходите.
Лицата, които учат в чужбина, удостоверяват това обстоятелство с оригинален документ, а учащите в държава – членка на Европейския съюз, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария – с оригинален или с електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. Учебните заведения в чужбина не винаги разполагат с печат, поради което там, където това изискване не е приложимо, за оригинални се приемат и документи без печат, но те трябва да са подписани от длъжностно лице на учебното заведение.
За да послужат за отпускане и изплащане на пенсия, представените документи от лица, учащи в чужбина, в зависимост от страната на произход на документа, следва да бъдат оформени по един от следните начини:
1. за държавите, страни по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, документите следва да бъдат удостоверени с „АpostШe“;
2. за държавите, които не са страни по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, се прилагат разпоредбите на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа;
3. за страните, с които Република България е сключила международен договор в областта на социалното осигуряване или договор за правна помощ, ако в него е предвиден ред за удостоверяване на документите и предоставянето им между институциите на страните по договора, се прилага редът, определен в този договор.
Документи, издадени от едно и също учебно заведение, се изискват оформени по един от горепосочените начини само при първоначалното им представяне. При следващо представяне е достатъчно същите да бъдат преведени на български език.
Наследствена пенсия на съпруга/съпругата на починало осигурено лице. Наследствена пенсия на родителите на осигурено лице
Преживелият съпруг/съпруга има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от момента на навършване на възраст за отпускане на пенсия на общо основание (чл.68, ал.1 от КСО) или преди тази възраст, ако е неработо- способен/неработоспособна, т.е. ако има определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50 или над 50 на сто. Право на наследствена пенсия има преживелият съпруг само ако не е встъпил в нов брак, което обстоятелство той следва да декларира в заявлението за отпускане на наследствена пенсия.
При определяне на момента, когато вдовицата/вдовецът добива право на наследствена пенсия, следва да се прецени кога лицето навършва възрастта по чл.68 от КСО. Наследникът има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от този момент. Във връзка с промяната на текста на чл.68 от КСО
през годините се променя възрастта по чл.68 от КСО, а оттам и моментът, когато наследникът навършва минималната възраст за отпускане на наследствена пенсия.
Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл.68 от КСО и ако не получават лична пенсия. Родители на лица, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия независимо дали са навършили възрастта по чл.68 от КСО. Тези лица имат право да получават наследствена пенсия, дори ако получават лична пенсия, като получават двете пенсии в пълен размер.
Отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер
От наследодател, получавал пенсия, може да се отпусне наследствена пенсия само в случаите, когато видът на пенсията е такъв, че може да преминава в наследствена. Не всички пенсии могат да се наследяват. Наследяват се личните пенсии, свързани с трудовата дейност – пенсия за осигурителен стаж и възраст, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и пенсия за инвалидност поради трудова злополука/професионална болест, как- то и пенсията за военна инвалидност. Наследствената пенсия се отпуска съобразно вида на личната пенсия на наследодателя.
Ако наследодателят е получавал пенсия за инвалидност, която може да се онаследява, независимо от процента на загубена работоспособност, която е имал приживе, размерът на наследствената пенсия се определя от полагащата се лична пенсия на наследодателя за инвалидност при загубена работоспособност над 90 на сто.
Правопораждащата дата за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер, е първо число на месеца, следващ датата на смъртта. В случай че заявлението е подадено в двумесечния срок от датата на смъртта, пенсията се отпуска от правопораждащата дата, в противен случай пенсията се отпуска от датата на заявлението.
Документи, необходими за отпускане на наследствена пенсия: към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер, е необходимо да се представят следните документи:
• удостоверение за наследници;
• за децата – декларация, че не са осиновени, а за преживелите съпрузи – декларация, че не са встъпили в граждански брак;
• за родителите – декларация, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права, както и документ, удостоверяващ, че са родители – удостоверение за раждане, съдебно решение или удостоверение от общината;
• за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба – документ, издаден или заверен от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборната военна служба;
• за деца над 18- до навършването на 26-годишна възраст, ако продължават да учат – удостоверение от съответното учебно заведение;
• за деца – учащи, навършили 26-годишна възраст, инвалидизирани до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението или на наборната военна служба – експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК с всички необходими данни за определянето на правото и срока на пенсията;
• за преживелите съпрузи, които не са навършили изискващата се възраст и са неработоспособни – експертно решение на ТЕЛК/ НЕЛК с данните, необходими за определянето правото и срока на пенсията.
Отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който не е бил пенсионер
При смърт на осигурено лице, което не е получавало пенсия, се преценява правото от всички видове пенсии, на които починалото осигурено лице е придобило право. На наследниците се отпускат всички видове наследствени пенсии, на които е добил право наследодателят, и се изплаща най-благоприятната по размер. Наследствената пенсия от вида, който е с по-неблагоприятен размер, се отпуска и се спира.
При преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, се счита, че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст съгласно чл.68, ал.1 от КСО.
При смърт на осигурено лице, което не е било пенсионер, при преценяване правото на наследствена пенсия за инвалидност на наследниците се отпуска инвалидна пенсия в съответствие с вида лична пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност над 90 на сто.
Правопораждащата дата за отпускане на наследствена пенсия, когато пенсията се отпуска от наследодател, който не е бил пенсионер, е датата на смъртта. В случай че заявлението е подадено в двумесечния срок от тази дата, пенсията се отпуска от правопо- раждащата дата, в противен случай пенсията се отпуска от датата на заявлението.
Документи, необходими за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който не е бил пенсионер: към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който не е бил пенсионер, освен документите, които са необходими за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е получавал пенсия (посочени по-горе), се представят и всички документи, които са необходими за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или за инвалидност поради общо заболяване, или поради трудова злополука или професионална болест на наследодателя, а именно:
• молба – заявление обр.УП-1;
• документи за осигурителен (трудов) стаж – трудова книжка, осигурителна книжка, удостоверение за осигурителен стаж – обр.УП-3 (УП-30) и други;
• документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на придобиване на право на пенсия (датата на уволнението) – обр.УП-2.
За отпускане на наследствена пенсия с пра- вопораждаща дата след 1 януари 2019 г., когато данните на наследодателя са налични в регистъра на осигурените лица, не е задължително представянето на документи за осигурителен доход.
Изплащане на наследствената пенсия
Размерът на наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се пенсия на наследодателя, изчислена съгласно Кодекса за социално осигуряване, съобразно вида на пенсията. Наследствената пенсия се отпуска общо на всички наследници и се разделя поравно между тях. При един наследник се установява на 50 на сто от пенсията на наследодателя, при двама – 75 на сто и при трима и повече наследници – 100 на сто.
Пенсионното законодателство предвижда гарантирани минимални размери на наследствените пенсии. Минималният размер на наследствената пенсия за всеки един от наследниците не може да бъде по-малък от 75 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от КСО.
Добавка от починал съпруг/съпруга
Член 84 от КСО регламентира правото на пенсионерите да получават добавка от починалия си съпруг (съпруга). За да добие право на добавка към пенсията, преживелият съпруг следва да отговаря на няколко условия:
• да получава пенсия, независимо от вида й;
• да не е сключил нов брак след смъртта на съпруга (съпругата);
• да не получава наследствена пенсия от същия наследодател.
Лица, които не получават пенсия, нямат право на добавка. В случая не е от значение дали наследодателят е бил пенсионер преди смъртта си или не. Добавката от починал съпруг към пенсията на пенсионер, който има повече от един брак, прекратен поради смърт, се определя от пенсията или от сбора от пенсиите на последния починал съпруг (съпруга) с право на пенсия. Добавката към пенсията на преживелия съпруг не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател. При встъпване в нов брак добавката се прекратява от датата, на която е сключен бракът.
Правото на добавка от починал съпруг (съпруга) се придобива със смъртта на наследодателя. Началната дата на отпускане на добавката е датата на смъртта за наследодател, който не е бил пенсионер, или първо число на месеца, следващ датата на смъртта за наследодател, който е бил пенсионер, в случай че е спазен двумесечният срок за подаване на заявление. В случай че този срок не е спазен, началната дата на добавката от починал съпруг (съпруга) е датата на заявлението. Когато към датата на смъртта наследникът все още не е пенсионер, началната дата на добавката от починал съпруг (съпруга) може да бъде датата на отпускане на лична пенсия.
В случай че починалият съпруг (съпруга) е бил пенсионер, на преживелия съпруг (съпруга) се отпуска добавка в процент от пенсията или от сбора от пенсиите, които наследодателят е получавал приживе. Не се прави преценка дали наследодателят със смъртта си е придобил право на друг вид пенсия. При изчисляване на добавката не се вземат предвид изплащаните добавки към пенсията на починалия. Когато наследодателят е получавал повече от една пенсия, добавката се изчислява от всички получавани пенсии, при спазване на разпоредбата на чл.101 от КСО.
В случай че наследодателят е получавал пенсия, която по закон не може да преминава в наследствена, добавката към пенсията на преживелия съпруг се изплаща в процент от размера на социалната пенсия за старост. Добавката, определена от инвалидна пенсия на наследодателя, се определя от личната пенсия на починалия, следваща се за загубена работоспособност повече от 90 на сто, независимо от процента загубена работоспособност, която починалото лице е имало приживе.
Когато към датата на смъртта починалият съпруг (съпруга) е получавал пенсия в намален размер поради ненавършена изискуема се възраст (например при учителите), добавката се изчислява от следващия се пълен размер на пенсията. В случай че наследодателят е получавал пенсия (пенсии) в размер, ограничен на основание §6 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, добавката се изчислява от този ограничен размер.
В случай че починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право. В тези случаи пенсионният орган преценява правото на добавка от всички видове пенсии, на които същият е придобил право със смъртта си. На преживелия съпруг (съпруга) се изплаща добавка от най-благоприятната по размер пенсия (сбор от пенсии) на наследодателя. Добавката от по-неблагоприятната по размер пенсия се отпуска и се спира.
В случай че не съществуват данни за възнаграждението, което е получавал починалият съпруг (съпруга), добавката се изчислява в процент от минималния размер за съответния вид пенсия. Размерът на добавката от починал съпруг (съпруга) представлява процент от размера на пенсията (сбора от пенсиите) на наследодателя – 26,5 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал или на които е имал право починалият съпруг (съпруга).
Ако преживелият съпруг получава пенсия (сбор от пенсии) в размер, по-висок от максималния размер на получаваните една или повече пенсии, добавката от починал съпруг (съпруга) се изплаща над този размер.
Необходимите документи за отпускане на добавка към пенсията на преживелия съпруг са:
• молба – заявление свободен текст или примерен образец, изготвен от НОИ;
• удостоверение за наследници;
• декларация, че преживелият съпруг няма сключен нов брак;
• документи за осигурителен стаж – трудова книжка, осигурителна книжка, удостоверение за трудов стаж – обр.УП-3 – за наследодател, който не е бил пенсионер;
• документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на уволнението (датата на смъртта) – обр.УП-2 – за наследодател, който не е бил пенсионер.