Българска фирма възлага производство на машина на турска фирма, която машина ще се продаде на иранска фирма и износът ще се осъществи директно от Турция. Българската фирма би ли следвало да начисли ДДС при фактуриране на машината на иранската фирма, ако не – на какво основание е освободена?

 

 

 

Според изложеното в запитването, машината, която е предмет на търговската сделка, не се намира на територията на България или на ЕС – покупката й се осъществява в Турция, а продажбата й е с местоназначение Иран. Следователно, и покупката, и продажбата на стоката е доставка с място на изпълнение извън територията на България и на ЕС. Тази търговска сделка се регламентира от чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, според която място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Визираните доставки се наричат необлагаеми доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Необлага- емостта на доставката нормативно се обосновава с чл. 17, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
От така предоставената информация може да се формира фактически извод, че конкретната доставка е необлагаема доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Българската фирма реализира необлагаема доставка с място на изпълнение извън територията на страната по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Българската фирма купува машина от друг чуждестранен производител, като стоката е транспортирана директно от трета страна (Турция) до друга трета страна (Иран), без същата да преминава през територията на България или на ЕС. Мястото на изпълнение на тази доставка съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката, от където започва превозът й към получателя, а именно територията на отправната трета страна.
Следователно покупната фактура от турска страна не е данъчен документ и не се отразява в регистрите – в случая в дневника за покупки. Продажбата на стоката на фирма от страна извън ЕС (в случая Иран) е необлагаема доставка, за която българската фирма е задължена да издаде данъчен документ – фактура съгласно чл. 114 от ЗДДС с посочен чл. 17, ал. 2 от ЗДДС като основание за неначисляване на данъка.
Не е налице основание за издаване на протоколи. Търговската и транспортната документация следва да бъде акуратно водена за доказване на необлагаемата доставка по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.