Държавен служител е сключил договор с Европейската комисия за срок от 6 месеца. Договорът влиза в сила от датата, на която служителят действително започва работа. Уговорено е тази дата да е 01.04.2019 г. Какво трябва да се направи, за да се запази съществуващото служебно правоотношение за периода, до- като лицето работи в Брюксел? Необходимо ли е представяне на договора с Европейската комисия пред органа по назначаването?

 

Законът за държавния служител и Кодексът на труда предвиждат аналогично решение в описаната ситуация. Съгласно чл.64, ал.2 от ЗДСл. органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж през цялата служба, на държавен служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл.81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации. Разпоредбата на чл.160, ал.2 от КТ задължава работодателя да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл.120а, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.
Споменатите изключения (чл.81в от ЗДСл. и чл.120а от КТ) се отнасят за случаите, когато държавният служител или ра- ботникът/служителят е изпратен от органа по назначаване или работодателя да изпълнява длъжност в институция на ЕС, т.е. е командирован. Разликата е, че в тези хипотези лицата продължават да получават възнагражденията си, а не са в неплатен отпуск.
Както става ясно от запитването, в случая държавният служител не е изпратен в институция на ЕС от администрацията, в която работи, а е встъпил в правоотношение с Европейската комисия на самостоятелно основание. Възникналото правоотношение е основанието, за да възникне правото на неплатен отпуск, респ. задължението на органа по назначаването да го разреши. Тук органът по назначаване действа в условията на обвързана компетентност, което означава, че не може да откаже отпуск, ако са налице предпоставките за това. Следва да се обърне внимание, че ползването на този отпуск е еднократно („веднъж през цялата служба“), т.е. лицето не трябва да е ползвало отпуск на същото основание в рамките на същото служебно правоотношение.
За да може да удостовери наличието на основната предпоставка за ползване на неплатен отпуск по чл.64, ал.2 от ЗДСл. (правоотношение с институция на Европейския съюз), държавният служител следва да представи пред органа по назначаването сключения договор с Европейската комисия. Ако поради някакви съображения не желае да представя този договор, остава открита възможността да поиска неплатен отпуск по общия ред (чл.64, ал.1 от ЗДСл.), но в този случай разрешаването му зависи от преценката на органа по назначаването и не е изключено молбата да не бъде удовлетворена.