В последните години темата за неправомерното ползване на отпуск поради временна неработоспособност е една от най- обсъжданите в обществото. Ежегодно, от средата на годината, когато обичайно започва процедурата по изготвянето на бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година, тази тема се поставя с различна острота и от работодателските организации, и от държавните органи. Често, в търсенето на адекватно решение за овладяване на тенденцията за нарастване броя на издаваните болнични листове основно с причина „общо заболяване“, се предлагат радикални мерки, свързани най-вече с нормативното намаляване на размера и/или срока на изплащане на паричното обезщетение за болест. Пример в тази насока е установеното в чл.40, ал.5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) правило работодателите да изплащат вместо НОИ за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, като неведнъж са обсъждани и предложения парично обезщетение изобщо да не се изплаща нито от работодателите, нито от НОИ, за първите (от един до три) дни на неработоспособността.
Постоянно извършваните от осигурителния институт анализи сочат, че ръстът на „заболеваемостта“ на работниците значително нараства около официалните празници и в сезона на летните отпуски, а също и в периодите на усилена селскостопанска дейност – розобер, гроздобер и т.н. Не са редки и случаите, в които причината работниците да „боледуват“ са финансови затруднения на работодателя, водещи до забавяне или неизплащане на дължимите заплати.
Независимо от причините, довели до ползването на отпуск по болест от лица, чието здравословно състояние не обуславя ползването му, обществото следва да е наясно, че това неправомерно поведение ощетява всички – работодателите, защото от една страна се лишават от нужната им работна сила, а от друга за периода на „фалшивия“ болничен лист трябва да плащат възнаграждение на лицето и задължителните осигурителни вноски; осигурителната институция – заради неоснователното разходване на публични средства и накърняване на доверието в осигурителната система; органите на медицинската експертиза – заради уронване на имиджа им и намаляване на доверието в тях, и на самите работници – поради реалната възможност за промяна на нормативната уредба в насока намаляване на размера и/или срока на изплащане на паричното обезщетение за болест.
Ред за издаване на болнични листове и какви мерки да предприемем, когато се съмняваме в тяхната обективност и достоверност?
Понятието „временна неработоспособност“ е дефинирано в чл.6, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза като обективно състояние, в което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.
Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (Приложение №3 към чл.13, ал.1). Съгласно цитирания нормативен акт, при издаване на болничен лист за временна неработоспособност компетентният орган на медицинската експертиза – лекуващ лекар/лекар по ден- тална медицина; лекарска консултативна комисия (ЛКК), чрез програмен продукт, предоставян безплатно от НОИ или друг програмен продукт, разработен от разработчик на софтуер по утвърдени от управителя на НОИ функционални изисквания, подава съдържащите се в болничния лист данни в администрирания от НОИ електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им. Подаването на данните в регистъра може да стане в режим онлайн или в 7-дневен срок от издаването/анулира- нето на болничните листове, когато липсва техническа възможност за постоянна свързаност.
Преминалите през формален и логически контрол данни се съхраняват както в локалната база на лекаря издател, така и в регистъра на НОИ, след което болничният лист се отпечатва, подписва и връчва на лицето, за да бъде представен на работодателя с оглед ползване на отпуск поради временна неработоспособност. Обръщаме ви внимание, че съгласно чл.9, ал.2 от НМЕ лицето е длъжно да представи болничния лист или да уведоми своя осигурител до два работни дни от издаването му.
При необходимост от коригиране на издаден болничен лист първо се анулират съхранените вече в локалната база на издателя данни, независимо от това дали същите са постъпили в регистъра на НОИ или не, след което лекарят издава нов болничен лист по описания по-горе ред. Това включва и връчване
на хартиения болничен лист на лицето, което следва да го представи на работодателя си. В случай че първоначално издаденият болничен лист е представен на работодателя, коригирането се извършва след връщане на същия на лекаря, с цел анулирането му. Новоиздаденият болничен лист отново се представя на работодателя. Практиката сочи, че най-често до тези случаи се стига, когато при издаването на болничният лист лекарят не е работил в онлайн режим на въвеждане на данните в регистъра на НОИ, в резултат на което не е осъществен пълен контрол на въвежданите данни – например по отношение на срока, за който може да бъде еднолично от лекуващия лекар/ лекаря по дентална медицина издаден болничен лист – до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания и за не повече от общо 40 дни с прекъсвания.
Всеки един болничен лист, представен на работодателя, може да бъде оспорен, ако възникнат обосновани съмнения относно неговата законосъобразност, обективност и достоверност!
Съгласно чл.112 от Закона за здравето (ЗЗ) издадените болнични листове подлежат на обжалване, както следва:
• еднолично издадените от лекуващ лекар/ лекар по дентална медицина – в 14-дневен срок от получаването им пред ЛКК;
• издадените от ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ – в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК.
Обръщаме ви внимание, че за всички актове, издавани от органите на медицинската експертиза, законът употребява общото понятие „решения“. В този смисъл и с оглед защитата на интересите си следва да знаете, че „решения“ по смисъла на закона са:
– болничните листове, издавани от лекуващите лекари/лекари по дентална медицина за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука, бременност и раждане, трудоустрояване и други законоустановени случаи, както и отказът им да издадат такива;
– болнични листове, издавани от ЛКК и отказите на ЛКК да издаде болничен лист, както и решенията на ЛКК по повод обжалвани болнични листове, издадени еднолично от лекуващ лекар;
– експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК.
С разпоредбата на чл.112, ал.2 от fi Закона за здравето законодателят / е въвел и специален ред за обжалване на болничните листове, които са издадени от ЛКК в нарушение на изискванията и реда за издаването им. Съгласно цитираната разпоредба заинтересованите лица могат в 14-дневен от получаване решението на ЛКК да предявят жалба пред регионалния съвет по чл.111 от Закона за здравето, който е специално създаден със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция орган, включващ представители на регионалната здравна инспекция, териториалното поделение на НОИ и РЗОК.
Доколкото съществуват два режима за обжалване на издадени от ЛКК болнични листове, с разпоредбата на чл.112, ал.6 от Закона за здравето законодателят е въвел забрана до произнасянето на регионалния съвет същият спор да се повдига пред ТЕЛК. Регионалният съвет се произнася по жалбата в 10-дневен срок, след повторна експертиза на временната неработоспособност, извършена от определена от него специализирана ЛКК, съобразно вида на заболяването. Кога- то установи нарушения при издаване на обжалваното решение на ЛКК, регионалният съвет го отменя, като работоспособността се установява с решението на назначената повторна експертиза. В този случай решението на повторната експертиза подлежи на обжалване пред ТЕЛК.
При условие, че регионалният съвет отхвърли като неоснователна жалбата срещу решението на ЛКК, последното може да бъде оспорено и пред ТЕЛК. В този случай 14-дневният срок започва да тече от датата на получаване на решението на регионалния съвет.
Относно срока за обжалване е важно да се знае, че същият се брои в календарни дни, започва да тече от деня, следващ деня на представяне на болничния лист и изтича в края на 14-я ден, а ако този ден е почивен или е официален празник – на следващия работен ден. Датата, на която болничният лист е представен пред работодателя, се удостоверява чрез датата на завеждането му в дневника по чл.6, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). Освен това по своя характер срокът за обжалване е преклузивен, което означава че пропускането му води до погасяване на правото на обжалване. Подадената след изтичане на срока жалба е недопустима и няма да бъде разгледана.
Освен на работодателя/осигурителя законът е признал правото да обжалват издадените болнични листове и на всички заинтересовани лица и органи, т.е. тези, за които, в резултат на установената с решението неработоспособност, възникват права и задължения или се засягат техни законни интереси. В този смисъл, предвид нормативно установеното за НОИ задължение да изплаща парични обезщетения за временна неработоспособност, институтът безспорно има правен интерес да обжалва постановените от органите на медицинската експертиза решения.
По отношение на 14-дневния срок за обжалване на болничен лист от НОИ, следва да се има предвид, че същият, по силата на изричната разпоредба на чл.112, ал.11 от Закона за здравето, започва да тече от постъпването на данните в електронния регистър на НОИ, но не по-рано от представянето на удостоверенията по чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО. Това нормативно решение е обосновано от обстоятелството, че за разлика от работодателя, който има преки впечатления от здравословното състояние на своите работници и служители, осигурителният орган може да установи евентуални грешки и нередовности в издадените болнични листове едва когато същите започнат да се обработват заедно с постъпващите от работодателя данни за правото на парично обезщетение на съответното осигурено лице.
Докато трае процедурата по обжалване на болничните листове за НОИ не възниква задължение да изплаща обезщетение за временна неработоспособност, как- то и за работодателя да изплаща възнаграждение за първите три работни дни от неработоспособността по чл.40, ал.5 от КСО.
Освен това следва да се има предвид, че по силата на изричната разпоредба на чл.8, ал.2 от НПОПДОО при обжалване на болничен лист от страна на работодателя удостоверение приложение №9 към НПОПДОО относно правото на парично обезщетение се представя след приключване на производството по обжалване. По този начин законодателят е защитил осигурителната система от риска да изплати недължимо обезпечение в случай, че обжалваният болничен лист бъде отменен.
Пълна или частична отмяна на обжалвания болничен лист
При такова развитие на производството по обжалване липсва основание да се счита, че е била налице временна неработоспособност, за периода, удостоверен в отменения болничен лист. Това налага ползваният без основание отпуск да се уреди не като отпуск по болест, а като друг вид отпуск, и доколкото в нормативната уредба липсват разпоредби, които да уреждат правните последици от отмяната на болничния лист, е необходимо със съгласието на двете страни по трудовото правоотношение периодът да бъде оформен като платен или неплатен отпуск.
Извън възможността за обжалване на болничните листове е важно да се знае, че законодателят е предвидил административно – наказателна отговорност за лекарите, издали болничен лист в нарушение на нормативно
установените изисквания. Съгласно чл.225, ал.1 от Закона за здравето в тези случаи е възможно да бъде наложена глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 10 000 лв. Нарушенията се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция. Макар установяването на неправомерно поведение от страна на органите на медицинската експертиза във връзка с издаване на болничен лист да е изключително трудно, важно е работодателите да сигнализират компетентните контролни органи във всеки случай на съмнение за подобно поведение.
Именно поради това, че работниците „посягат“ към болничен лист и когато здравословното им състояние не е влошено до степен на неработоспособност, не са редки случаите, в които докато са в отпуск по болест те нарушават предписания им от лекаря режим.
Този режим е един от задължителните реквизити на всеки болничен лист и съгласно чл.15, ал.1 от НМЕ може да бъде:
1. болничен;
2. санаторно-курортен;
3. домашен:
а) на легло – постоянно или за определени часове на деня;
б) стаен;
в) амбулаторен;
4. свободен:
а) само в района на населеното място, къде- то болният прекарва отпуска по болест;
б) с право да отиде в друго населено място в границите на Република България.
При съмнения за неоснователно издаден болничен лист работодателят, освен че може да го обжалва, може да извърши и проверка относно това спазва ли неговият работник определения му режим, и ако установи нарушаване на същия – да състави анкетен лист, който да представи в НОИ, за да не бъде изплащано парично обезщетение за времето, в което е нарушен режимът, предписан от органите на експертизата съгласно чл.46, ал.1, т.2 от КСО.