Със заповед № ЗМФ – 1178/ 12.12.2018 г. на министъра на финансите беше утвърден нов образец на данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Новият образец, както и заповедта за утвърждаването му са обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 106 от 21.12.2018 г. Като цяло промените във формуляра са съобразени с измененията и допълненията, които бяха направени в края на миналата година със Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 98/27.11.2018 г.). С тях бяха въведени някои принципно нови правила, които имат отношение към декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Настоящият материал коментира променените разпоредби и новия образец на декларацията за дължими данъци, като успоредно с това припомня някои от най-важните правила, свързани с коректното попълване и подаване на формуляра.
Промени в ЗДДфЛ, свързани с подаването на декларацията за дължими данъци
Основните правила, касаещи задължението за подаване на декларация за дължими данъци по ЗДДФЛ, се съдържат в разпоредбите на чл. 55-57 от закона. Изменения и допълнения в тази част от закона са направени, както следва:
1.1. В чл. 55, ал. 3, където изрично е указано, че в декларацията не се посочва информация за дължимия от работодателите данък за доходите от трудови правоотношения. Тук е допълнен текст, според който информация за доходите от трудови правоотношения се подава по ред и начин, определени в наредба, издадена от министъра на финансите. Следва да се поясни, че като цяло това задължение не е новост, а фигурираше в предишната редакция на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, която е в сила до 31.12.2018 г. Иначе казано изменението е само редакционно и както досега дължимият данък за доходите от трудови правоотношения ще се декларира от работодателите по реда на Наредба Н-8/2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от са- моосигуряващите се лица.
1.2. В чл. 56, ал. 2 е направено допълнение,
което задължава самоосигуряващите се лица
по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване (КСО) да подават декларацията за дължими данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ само по електронен път. В тази връзка ще припомня, че от началото на 2018 г. такова задължение беше вменено за предприятията – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъците по реда на ЗДДФЛ. Във връзка с прилагането на новото правило следва да се поясни, че самоосигурява- щите се лица трябва да подават декларацията само по електронен път не само, когато подават формуляра в качеството си на платци – задължени да удържат данък по ЗДДФЛ, но и когато декларират личните си данъци. Това е важно уточнение, тъй като те са единствената категория данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДФЛ, които могат да подават две декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за един и същи период (тримесечие).
ПРИМЕР: Физическо лице, упражняващо свободна професия като адвокат, за целите на дейността си на 11.02.2019 г. е наело офис, който е собственост на местно физическо лице. Наемът е в размер на 500 лв. и се плаща в началото на всеки месец. На основание чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, тъй като е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, адвокатът ще е задължен да определя и удържа авансово данък от физическото лице, при изплащането на наема. Освен това за доходите от стопанската си дейност, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, адвокатът е длъжен сам да определя и внася дължимия данък за първо, второ и трето тримесечие на годината. В този случай той ще трябва да попълва две отделни бланки за всяко от посочените тримесечия, както следва:
-за удържания данък от наемодателя – физическо лице: в Част I отбелязва статута си на платец на доход в т. 1, а удържаният авансово данък се посочва на ред 1 в колона 3 на Част IV;
-за дължимия данък върху доходите си като лице, упражняващо свободна професия по смисъла на ЗДДфЛ: в Част I, т. 2.1 отбелязва статута си на физическо лице, което само е задължено да внася дължимите данъци и попълва т. 2.1.1, тъй като е самоосигуряващо се лице. Определеният за конкретното тримесечие авансов данък се посочва съответно на ред 1, колона 4 в Част IV от утвърдения образец.
И двата формуляра следва да бъдат подадени от адвоката по електронен път.
Важно е да се уточни, че според § 38 от ПЗР на ЗИД ЗКПО, новото правило не се прилага при декларирането на дължимите данъци за 2018 г. Това означава, че задължението на самоосигуря- ващите се лица да подават формуляра само по електронен път за първи път ще се реализира сега, при деклариране на дължимите данъци за първото тримесечие на 2019 г. в срок до 30.04.2019 г.
1.3. Създадена е нова ал. 3 в чл. 56, с която се въвежда специално правило за подаване на декларацията в случаите на заличаване/прекратява- не. Според общата норма на чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ декларацията за дължими данъци се подава в сроковете за внасянето им. Цитираната разпоредба създаваше затруднения в случаите на залича- ване/прекратяване на предприятие. С новата ал. 3 на чл. 56 от ЗДДФЛ проблемът е разрешен, като се въвежда изключение от общия ред, а именно предвидено е в тези случаи декларацията да се подава в срока и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162 от ЗКПО, като успоредно с това е регламентирано в същия срок да се внасят и данъците, дължими по така подадената декларация. Конкретно за тази разпоредба
в ЗДДФЛ не е предвиден специален преходен режим, но с оглед препратката към ЗКПО, следва да се има предвид § 30 от ПЗР на ЗИД ЗКПО, който има отношение към подаването на данъчната декларация по чл. 162 от ЗКПО. На това основание, когато сроковете за деклариране и внасяне на данък по отменените и изменените с този закон разпоредби на глава двадесет и първа изтичат след 31 декември 2018 г., се прилагат разпоредбите на този закон.
2. Промени в декларацията за дължими данъци
Ще припомня, че декларацията за дължими данъци включва три образеца:
-Основна част на декларацията (образец 4001), която е предназначена за деклариране на дължимите данъци;
-Приложение № 1 (образец 4011) – за доходи от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, начислени и/или изплатени в полза на чуждестранни лица, местни на държава – членка на Европейския съюз;
-Приложение № 2 (образец 4021) – за възнаграждения по договори за управление и контрол, начислени и/или изплатени в полза на чуждестранни лица, местни на държава – членка на Европейския съюз, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ.
Промени с цитираната в началото на материала заповед са направени единствено в основната част на декларацията, т.е. в образец 4001. Приложенията (1 и 2), които се попълват във връзка със задължението за предоставянето на информация за целите на автоматичния обмен по реда на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДФЛ, запазват досегашния си вид.
Голяма част от промените в образец 4001 са свързани с новия механизъм за подаване на декларацията и за внасяне на дължимите данъци при заличаване/прекратяване. В тази връзка са създадени нови т. 6 в Част I и т. 9 в Част II на образец 4001, които се попълват само в тези случаи. Ко- гато данъчно задълженото лице (предприятието) се прекратява с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност или се прекратява дейността на място на стопанска дейност на чуждестранно лице в страната или при прекратяване на не- персонифицирано дружество или осигурителна каса, за последния данъчен период се подава декларация в 30-дневен срок от датата на заличава- не/прекратяване на данъчно задълженото лице. Това обстоятелство се отбелязва в т. 6 от Част I на декларацията.
Декларацията за дължимия данък за последния данъчен период се подава от представляващия данъчно задълженото лице през този период – ликвидатор, синдик, представляващия мястото на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса. Данните за това лице се попълват съответно в т. 9 от Част II.
Промени са направени и в т. 1 и 2 на Част I от образец 4001, които са свързани с качеството на лицето, което подава формуляра. Отпада изискването в т. 1 да се посочва дали платецът на дохода е самоосигуряващо се лице, като това обстоятелство вече ще се отбелязва в новата т. 2.1.1, т.е. само когато декларацията се подава от физическо лице – получател на дохода (виж примера по-горе).
В Част IV е направена козметична промяна, свързана с новия ред за облагане на наградите от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител. В сила от 01.01.2019 г. тези доходи се облагат с окончателен данък, а не с данък върху общата годишна данъчна основа. Дължимият за тях данък вече ще се декларира на ред 4 в Част IV, където е направена въпросната промяна. До 31.12.2018 г., тези доходи бяха посочени в чл. 35 от ЗДДФЛ и съгласно чл. 44а от същия закон се облагаха авансово
само, когато са парични и платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, съответно данъкът се включваше в сумата на ред 1, колона 3 от Част aV на образец 4001. Допълнението в ред 4 е съобразено и с разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, която изключва от обхвата на декларацията случаите по чл. 67, ал. 4 от закона. На това основание, когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, окончателният данък се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, а не в декларацията за дължими данъци.
3. Срокове за внасяне и деклариране на дължимите данъци по ЗДДфЛ
Предвид промените в законодателството и с оглед широкия спектър от данни, които се предоставят с декларацията за дължими данъци, считам че ще е полезно да си припомним актуални- те срокове за внасяне и деклариране на дължимите данъци по ЗДДФЛ. За по-голяма яснота те са представени в табличен вид, като в първата таблица са описани данъците, които се удържат, внасят и декларират от предприятията и само- осигуряващите се лица, в качеството им на платци на доходи, облагаеми с данък по реда на ЗДДФЛ, а във втората – данъците, които се внасят и декларират от физическото лице – придобило съответните доходи.

Окончателният данък по чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ не е посочен в горната таблица, тъй като се внася от администратора на помощта, а декларацията за дължими данъци не се подава от предприятия, за които се прилага схема за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси на дължимите данъци по този закон (виж чл. 55, ал. 4 от ЗДДФЛ).

4. Извършване на корекции в подадените декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДфЛ
Един от най-често поставяните въпроси в практиката касае възможностите за извършването на поправки в декларацията за дължими данъци след подаването й от задълженото лице. В тази връзка следва да се има предвид, че данъчният закон не съдържа специални правила за този вид декларация, поради което следва да се прилагат общите норми на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). На основание чл. 104, ал. 1 и 2 от ДОПК, след подаването на декларацията, но преди изтичането на законово установения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, като промените се извършват с подаване на нова декларация. Това означава, че ако задълженото лице вече е подало декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответното тримесечие, но впоследствие установи че е допуснало грешка или е пропуснало да декларира определени данни и обстоятелства, е необходи-
мо да подаде нова декларация за същия период, в която да се съдържат всички данни, а не само тези които се променят. Разбира се, промените трябва да бъдат направени в срока за подаване на декларацията, посочен в чл. 56 на ЗДДФЛ, т.е. в сроковете за внасяне на дължимите данъци, които за 2019 г. са:
– за първо тримесечие – в срок до 30 април 2019 г.;
– за второ тримесечие – в срок до 31 юли 2019 г.;
– за трето тримесечие – в срок до 31 октомври
2019 г.; и
– за четвърто тримесечие – в срок до 31 януари 2020 г.
Когато коригиращата декларация е подадена след изтичането на законово установения срок същата се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане (чл. 104, ал. 3 от ДОПК). Корекции в подадена данъчна декларация след законово установения срок за подаването й могат да се извършват единствено служебно по реда на чл. 106 от ДОПК.