В „Държавен вестник“, бр.58 от 13.07.2018 г., е обнародвано Постановление №131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с Постановление №72 на Министерския съвет от 1986 г. (ДВ, бр.6 от 1987 г.). Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван в ДВ, бр.30 от 03.04.2018 г., в сила от 01.07.2018 г., са направени промени относно правото на отпуск при осиновяване на деца до 5-годишна възраст, като се създаде възможност за всички осиновители на дете до 5-годишна възраст да ползват отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст (подробно разгледахме тези промени в предходния брой на списанието). В тази връзка се направиха изменения и допълнения на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, които целят привеждане на наредбата в съответствие с Кодекса на труда. Регламентират се редът и условията на ползване на отпуска при осиновяване на деца до 5-годишна възраст, включително изисквания за представяне на удостоверителни документи, обстоятелства за прекратяване и прехвърляне на права. Също така декларациите, които се подават от осиновителите до работодателя за ползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, като приложение към НРВПО, са приведени в съответствие с Кодекса на труда.
Но с това Постановление №131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските се извършиха още няколко дългоочаквани промени, касаещи правната уредба на сумираното изчисляване на работното време. Целта на вносителите на промените
в текстовете беше да се усъвършенства уредбата за сумираното изчисляване на работното време. Измененията се направиха, за да се преодолеят констатираните при прилагането на наредбата проблеми, гарантиране правата на работниците и служителите и на работодателите при сумирано изчисляване на работното време, като се въвежда еднакъв подход в трудовото и осигурителното законодателство при отчитане на отпуска за временна неработоспособност, бременност, раждане и осиновяване и се постига в максимална степен справедливост при заплащането в съответствие с реално положения труд.
В предходни статии са коментирани подробно тези проблеми, които водеха до изкуствено отчитане на извънреден труд и заплащане на престой, без да е наличен такъв, при редуциране на работно време по реда на чл.9б, ал.2 от НРВПО (редакцията от 01.01.2018 г.), както и редица проблеми, свързани с отчитането на осигурителния стаж и обезщетенията за временна неработоспособност. Всички тези проблеми основно бяха предопределени от реда, който беше възприет в Наредбата за работното време почивките и отпуските, за редуциране на нормата на продължителност на работното време – в работни дни по календар, при положение че отпускът за временна неработоспособност се разрешава в календарни дни.
Дали обаче с промените, обнародвани в ДВ, бр.58 на фаталния петък 13, се преодоляха всички проблеми, които породиха от началото на 2018 година текстовете на чл.9а до чл.9г от Наредбата?
Нека да направим преглед на променените текстове, сравнявайки ги със старите, и да преценим постигат ли те усъвършенстване на уредбата за сумираното изчисляване на работното време.
1. Промяната на текста на чл.9а, ал.2 от НРВПО.
Старият текст:
чл.9а (2) През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени.
Новият текст:
чл.9а (2) През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени.
Старата редакция на разпоредбата създаваше изрично задължение за работодателя да промени поименния график при промяна на обстоятелствата, които са били факт при изготвянето на графика и междувременно са се променили.
В новата редакция вече липсва задължение за извършване на промени в графика. На работодателите е дадена възможност да изменят графика, при преценка, че се налага такава промяна. Тя може да е свързана с промяна на числеността на работниците или при някое друго обстоятелство. Такова друго обстоятелство може да бъде за работодател, въвел едномесечен период на отчитане, отсъствието на един работник, който е част от работещите на групов график, в края на отчетния период. В случаите, когато до края на отчетния период остават още една, две или малко на брой смени, и не е необходимо да бъде подсигурено включването на друг работник в съответната смяна, е безпредметно променянето на графика. Също така не е наложителна промяна на графика, когато един работник ползва отпуск от един ден, като най-често се касае за един или два дни целеви отпуск, в който период другите работници от същата смяна могат да продължат работата, без екстремно натоварване, което да налага заместване на отсъстващия работник. Разбира се от тази възможност няма да могат да се възползват работодатели, при които работниците работят по един на самостоятелно работно място – например продавачи, охранители или др.
Преценката относно необходимостта от промяна или запазване на графика, с оглед променени или нововъзникнали обстоятелства, в сравнение с момента на утвърждаването на графика, е на работодателя. В случаите, кога- то той реши да измени графика, той следва да уведоми работниците и служителите, за които е налице промяна на техния график. Промененият график следва да се пази, ведно с първоначално утвърдения график, тъй като те заедно представляват графика за целия отчетен период, така както допълнителните споразумения по реда на чл.119 от КТ представляват, ведно с трудовия договор, цялостната договореност на страните за трудовото правоотношение на работника или служителя.
Законодателят не е предвидил изрично определена форма за първоначално или последващо уведомяване за утвърдения график. Категорично както в Кодекса на труда, така и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските не е предвидено работниците да е необходимо писмено да декларират запознаването си с графика или да поставят подписите си върху първоначално утвърдения или променените графици като доказателство за запознаване със съдържанието.
На работодателя е дадена възможност да разработи ред и процедура за запознаването на работниците с утвърдения график. Предвид факта, че не е ясно и колко време предварително трябва да запознаят с промените в графика засегнатите работници и служители, работодателите могат да уредят този въпрос в разработена процедура. В нея може да се предвиди и особен ред за уведомяване за направена промяна, когато спешно и внезапно възниква необходимост от промяна на графика и тя следва да се съобщи на работниците, които следва да се явят на работа и да заместят отсъстващ колега. Такава възможност за информиране може да бъде съобщаване по телефон или на електронна поща на работник. Възможно е работникът да бъде уведомен за променения график лично от работодателя си при приключване на съответната смяна. Добре е работодателите да предвидят повече от един ред за запознаване на работниците с променения график, за да може да се избере един от тях при внезапно възникнала необходимост. Най-доброто доказателство за съобщената промяна е явяването на работника или служителя на работа, съобразно променения график. Разбира се, при необходимост следва да може да бъде доказано, че е въведен ред за уведомяване, работниците са запознати с него и той се прилага в предприятието.
Важно за работодателите е да знаят, че не е необходимо с всеки следващ график, който утвърждават за следващия отчетен период, да издават нова заповед, с която да пре- потвърждават утвърдения период на отчитане. Такава заповед е необходима, когато се променя отчетният период – например въведен е бил едномесечен период на отчитане, а след това се въвежда тримесечен или по- продължителен период. Не бива да се забравя, че работодателят, в Правилника за вътрешния трудов ред, съгласно чл.4а, ал.1 от НРВПО следва да определи и началото и края на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време.
2. Промяната на текста на чл.9а, ал.3 от НРВПО
Старият текст:

чл.9а (3) Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б.
Новият текст:
чл.9а (3) Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да надхвърля нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б.
Преди промяната работодателите бяха задължени да изготвят поименните графици така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б от НРВПО. Това включваше и превърнатите нощни часове в дневни по правилата, определени в чл.9а, ал.4 от НРВПО. Същевременно, при превръщането на часовете от нощни в дневни с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата можеше и се получаваше число, което не е цяло, а сборът от работните часове надхвърляше или беше по-малък от нормата на продължителност на работното време. И в двата случая работодателят формално „нарушаваше“ задължението си да възложи точен брой работни часове на всеки работник или служител в поименния график. Наложи се обективната невъзможност за спазване на тази императивна забрана да се преодолява с тълкуване от страна на МТСП, които в своите становища нееднократно изтъкваха, че при получаване на дробно число при изготвяне на предварителния поименен график, работодателят следва да закръгли работните часове на лицето до цял час. Закръглянето в този смисъл е въведено и с Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).
Новият текст на чл.9а, ал.3 от НРВПО преодоля проблема, свързан с преизчисляването на нощен в дневен труд и невъзможността да се постигне точното число на нормата за работа за отчетния период. Даде се възможност за работодателите да определят норма за продължителност на работното време до размера, но не повече от произведението на броя на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, и дневната часова продължителност на работното време по трудовия договор. По този начин с новата редакция на чл.9а, ал.3 от НРВПО се преодоляват затрудненията на предприятията, въвели сумирано изчисляване на работното време, когато се изготвят поименни графици при смени с продължителност, различна от осем часа, и при които се полага нощен труд.
Остана обаче невъзможността нормата на продължителност на работното време за периода на отчитане, който включва в себе си както часовете от работните смени за периода, така и преизчислените нощни часове в дневни по реда на чл.9а, ал.4 от НРВПО, да надхвърля нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б.
Новият текст дава също така възможност работодателят да възложи на един или повече работници за един или друг отчетен период по-малък брой часове от нормата на продължителност на работното време за съответния период, но разбира се с уговорката, че следва да заплати на тези работници при отработване на възложените им смени за месеците договореното трудово възнаграждение. Преди промяната й тази възможност по-скоро беше мълчаливо допускана от Наредбата. Сега с промяната на чл.9а, ал.3 от НРВПО и при непроменен текст на чл.9в, ал.1 от НРВПО тази възможност за гъвкавост при изготвянето на графика със смените, без опасност за намаляване на трудовото възнаграждение, е гарантирана.
С думите „не трябва да надхвърля нормата за продължителност на работното време,
определена по чл.9б“ се гарантира спазването на забраната в поименния график на работника или служителя да бъде планиран извънреден труд. И тук ще припомня трайното становище на МТСП за възможността със закръгляне на часовете от нормата на продължителност на работното време да се надхвърли нормата на продължителност на работното време:
„ … ако при превръщането на нощните часове в дневни се получават минути и те са по-малко от 30, броят на работните часове се закръглява към пълен час, а ако минутите са 30 и повече – към следващия пълен час. Бихме искали да обърнем внимание, че в тези случаи следва да се съобрази забраната за полагане на извънреден труд, въведена в чл.143, ал.2 от КТ. В тази връзка, разликата между сбора от работните часове по графика, след превръщането на нощните часове в дневни, за периода на сумираното отчитане на работното време и нормата не следва да е по-голяма от 30 минути. В този случай, съгласно правилото за закръгляване, се приема, че не е заложен в предварителния график извънреден труд“.
3. Промяната на текста на чл.9б, ал.1 от НРВПО.

Старият текст:
чл.9б. (1) При сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време.
Новият текст:
чл.9б. (1) При сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време по трудовия договор.

С чл.9б, ал.1 е предвидено нормата за продължителност на работното време за периода, за който е установено сумирано изчисляване, да се определя в часове, предвид което този начин на отчитане на работното време е сумиран. Ако работното време се отчита в дни, говорим за подневно отчитане.
При сумирано отчитане нормата на продължителност на работното време се определяше при старата редакция на текста, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи
по дневната часова продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. Така формулирана старата редакция не даваше яснота за това как се определя нормата работно време за лицата, работещи при непълно работно време. С новата редакция тази неяснота се изчисти. Нормата на продължителност на работното време се изчислява въз основа на продължителността на договореното в трудовия договор работно време.

4. Промененият текст на чл.9б, ал.2 от НРВПО.
Старият текст:
чл.9б. (2) Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар.
Новият текст:
чл.9б. (2) Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар.
Текстът на чл.9б, ал.2 се запазва в старата си редакция, като отпада от него редът за редуциране на дните на отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар. Сега най-правилно е текстът да се чете така:
Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, разрешен в работни дни по календар, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар.
Това е старият текст, който е неспособен да реши старите въпроси, а именно:
Защо отпускът, за който е предвидено, че се ползва в работни дни, се ползва в работни дни по календар, след като работниците, работещи на смени и на сумирано изчисляване на работното време, винаги желаят да ползват отпуска си в работните за тях дни по личния си график? Рядко се случва работник или служител да поиска да ползва 2 или 3 дни платен годишен отпуск, когато по график му се пада да почива. Нещо повече – за този работник дните 24.12. и 25.12. са работни дни, когато в тези дни са му разпределени работни смени в личния му график. Ако той реши, че иска да ползва платен годишен отпуск за тези два дни, при сега действащата разпоредба работодателят няма възможност да му разреши платен годишен отпуск в тези два работни за него дни, защото за работещи на подневно отчитане на работното време те са почивни дни или казано по друг начин не са работни дни по календар. В този случай работодателят следва да размести графика, но вероятно не само на съответния работник, а и на други работници, за да предостави 2 дни платен годишен отпуск. След като се направи разместването идва ред на преизчисляване на редуцираната норма часове, която също се изчислява като сборът на работните часове по календар, формиращи нормата на продължителност на работното време, се намалява със съответните работни дни по календар. В действителност на практика графикът при сумирано отчитане на работното време има за цел да определи работните дни за съответния работник или служител, вместо той да работи в петте нормативно установени дни от работна седмица, както това правят работещите на подневно отчитане на работното време.
При сумирано изчисляване на работното време именно графикът определя кои дни/респ. часове от периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, са работни дни, респективно работни часове за работника. Логично би било той да поиска в тези работни за него дни да му бъде разрешен отпуск. Тогава би било логично именно тези определени с графика работни дни или по-точно часове, попадащи във времето на разрешения отпуск, да се вземат предвид при преизчисляването и по-точно намаляването на нормата на продължителност на работното време.
Остава нерешим за момента и още един проблем, обикновено срещащ се при работещите на непълно работно време и на сумирано изчисляване на работното време, в случаите, когато по график отработват смените си само в съботни и неделни дни или в дните на официални празници. За тях е неприложима разпоредбата на чл.9б, ал.2 от НРВПО при ползване на платен годишен отпуск. Единственото решение за тези работници е работодателят да им предоставя платен годишен отпуск по реда, предвиден в новата ал.3 на чл.9б от НРВПО, приложим за ползване на отпуск, предоставян в календарни дни. В този случай нормата за продължителност на работното им време ще се преизчислява, като от нормата на продължителност на работното им време се извадят съответните часове, включени в поисканите дни платен годишен отпуск по утвърдения поименен график.
*Не бива да се забравя, че платеният годишен отпуск се разрешава и ползва в работни дни, съгласно чл.155, ал.4 от КТ, а не в работни дни по календар.
Съгласно чл.155, ал.1 от КТ всеки работник има право на платен годишен отпуск. Той не може да бъде лишен от право да ползва полагащия му се за годината платен годишен отпуск, защото работи на смени при сумирано, а не при подневно изчисляване на работното време. Този извод се налага от чл.173, ал.5 от КТ. Разпоредбата предвижда, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл.176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. След като за съответния работник или служител работните дни са съботните и неделните дни, то той следва да има право да ползва платения си годишен отпуск в тези дни. Това следва да се отнася и до целевите отпуски, които се ползват в работни дни.
5. Новата разпоредба на чл.9б, ал.3 от НРВПО.
Отмененият ред за ползване на отпуск, дължим в календарни дни:
чл.9б. (3) Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изважда съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар.
Новият текст, предвиждащ нов ред за ползване:
чл.9б. (3) Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата по ал.1 се извадят съответните часове по утвърдения поименен график.
С новия ред преизчисляването на работното време, когато работник или служител през целия или част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се налага единен подход на трудовоправната уредба с подхода, възприет в областта на осигурителното право в чл.34, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Предвидено е, че когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като се изваждат съответните часове по утвърдения поименен
график. По този начин се въвежда еднакъв подход в трудовото и осигурителното законодателство при отчитане на отпуска и се постига в максимална степен справедливост при заплащането в съответствие с реално положения труд.
6. Промените в чл.9г от НРВПО.
Старият текст:
чл.9г. Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
Новият текст:
чл.9г. Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред инспекцията по труда.
С промяната се прецизира разпоредбата на чл.9г относно отчитането на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции. Решението на законодателят е правилно, тъй като с него се избягва въвеждането на различен ред за отчитането на часовете извънреден труд пред Инспекцията, като единствения критерий за различието е, че извънредния труд е положен при подневно или при сумирано изчисляване на работното време. По-разумно изглежда да се отчита толкова извънреден труд, колкото действително се получава при прилагането на съответните правила за изчисляването му по чл.9а, ал.4.

Тъй като няма преходна разпоредба, която да предвижда различен ред за отчитане на извънредния труд, положен преди и след промяната на чл.9г от НРВПО, считам, че извънредния труд за цялата 2018 година ще следва да се отчете пред Инспекцията по труда по реда на чл.149 от КТ така, както е деклариран през съответната година пред НАП и както е изчислен от работодателите във връзка със заплащането му на работниците и служителите