Има ли право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане жена, на която първият работен ден съвпада с първия ден от отпуска за временна неработоспособност?
Съгласно чл.48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за бременност и раждане имат жените, които към момента на настъпване на риска „бременност“, т.е. 45 календарни дни преди определения от медицинските органи термин за раждане, са осигурени във фонд „Общо заболяване и майчинство“ и имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
На основание §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл.4 и чл.10 от КСО едно лице се счита за осигурено за общо заболяване и майчинство, когато едновременно отговаря на следните две условия:
• извършва трудова дейност, за която подлежи на осигуряване във фонд „Общо заболяване и майчинство“ по чл.4, ал.1 и ал.3, т.1 – 4, и чл.4а, ал.1 от КСО;
• за това време са внесени или дължими, а за самоосигуряващите се лица и за морските лица са внесени законоустановените осигурителни вноски.
В тази връзка следва да подчертаем, че не се считат за осигурени:
– лицата, за които денят на встъпване в длъжност по трудово, служебно или друго правоотношение съвпада с първият ден от периода на временната неработоспособност;
– лицата, които от деня, в който следва да започнат изпълнението на задълженията си по сключения трудов договор, започнат ползването на неплатен отпуск по чл.160 от Кодекса на труда;
– самоосигуряващите се лица, на които
първият ден, за който е следвало да внесат осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“, съвпада с първия ден на временната неработоспособност.
Във всеки един от тези случаи лицата нямат качеството на осигурени и съответно парично обезщетение за бременност и раждане не им се следва.

Дължи ли се парично обезщетение за  бременност и раждане, когато осигуреният риск бременност настъпи по време на незаконно уволнение или по време на неплатен отпуск по чл.160 от КТ, ползван повече от 30 работни дни?
По силата на чл.9, ал.3, т. 2 от КСО времето, през което работниците и служителите са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. Разпоредбата предвижда, че за този период осигурителят следва да внесе осигурителни вноски за своя сметка, като ако лицето не е било осигурявано вноските се начисляват върху последното брутно възнаграждение, а в случай, че лицето е било осигурявано – върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Предвид обстоятелството, че дължимите за периода на незаконно уволнение осигурителни вноски са в размерите за фонд „Пенсии“ и допълнително задължително пенсионно осигуряване, през този период, независимо от отмяната на уволнението, лицето се счита за осигурено само за пенсия. Тъй като за това време не се дължат осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“, на основание чл.48а от КСО във връзка с чл.11, ал.1, т. 1, б. „г“ от КСО на лицето не се следва парично обезщетение за бременност и раждане.
Освен времето на незаконно уволнение, за осигурителен стаж, но без да се дължат осигурителни вноски, се зачита и неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година. Когато временната неработоспособност поради бременност и раждане настъпи през време, през което лицето продължава да бъде в неплатен отпуск и след изтичане на 30-те работни дни, парично обезщетение за бременност и раждане не следва да се изплаща, именно поради обстоятелството, че лицето е извън „кръга“ на осигурените лица, имащи право на това обезщетение.

В кои случаи майката може едновременно да получава обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст в пълен размер и да упражнява трудова дейност?
Най-общо това са случаите, в които майката е осигурена на две и повече основания (напр. по основен и по допълнителен или втори трудов договор или е и самоосигуряващо се лице). В тези случаи законодателството не установява нормативна пречка майката да продължи да ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по основната си месторабота и да възобнови трудовата си дейност на останалите основания. При това паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст ще продължи да се изплаща чрез осигурителя, при когото се ползва отпускът, а по останалите правоотношения лицето ще подлежи на осигуряване по общия ред и за него ще се дължат осигурителни вноски върху изплатените и/или дължими възнаграждения, или съответния осигурителен доход, ако майката е самоосигуряващо се лице.
Не би противоречала на закона и хипотезата, в която майка, по време на разрешения й отпуск за отглеждане на малко дете по основната си месторабота, сключи трудов договор за външно съвместителство по реда на чл.111 от КТ, при положение, че в основния й трудов договор не е уговорена изрична клауза, изключваща възможността за полагане на допълнителен труд при друг работодател. В този смисъл е писмо с изх. №70-28 от 01.06.2007 г. на МТСП относно: по време на отпуск от основната месторабота за отглеждане на дете, работникът или служителят може да сключи трудов договор за външно съвместителство по реда на чл.111 от Кодекса на труда.
В случаите, когато майката ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164, ал.1 от КТ и без да прекъсне неговото ползване започне работа при друг работодател, без значение продължителността на работното време по него, обезщетението по чл.53, ал.1 от КСО се изплаща в пълен размер до прекратяването или изтичането на отпуска за отглеждане на дете, разрешен от основния работодател. В тази насока са указания №91-01-272 от 23.11.2004 г. на НОИ относно изплащането на обезщетение по чл.53, ал.1 от КСО при ползване на отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164, ал.1 от КТ в случаите, когато майката не е прехвърлила отпуска си и по време на ползването му започне работа при друг работодател.

Може ли отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да се прехвърли на бабата на детето, която е пенсионер, и ще има ли право тя на парично обезщетение за отглеждане на малко дете?
Съгласно чл.164, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Същият, със съгласието на майката, се разрешава на бащата или на един от техните родители (баба, дядо), когато работят по трудово правоотношение (чл.164, ал.3 от КТ). През време на този отпуск на майката или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в КСО.
По силата на чл.53, ал.1 от КСО през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (за 2018 г. – 380 лв.). Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето, вместо от майката, се ползва от бащата или от някой от техните родители, паричното обезщетение от държавното обществено осигуряване е изплаща на лицето, което е поело отглеждането на детето. При преценка на правото на обезщетение следва да се има предвид разпоредбата на чл.52а от КСО, която изрично определя предпоставките за възникване на правото на обезщетение, а именно: лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и да има не по- малко от 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск.
С оглед на цитираната нормативна уредба, като се има предвид, че бабата е пенсионер и не работи по трудово правоотношение, същата не може вместо майката да ползва отпуска за отглеждане на детето. Тъй като същата не извършва и друг вид трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство, бабата няма право на обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване.
Извън изложеното, ако бабата все пак поеме отглеждането на детето, майката, която няма да ползва отпуск за неговото отглеждане, ще има право на парично обезщетение по чл.54 от КСО, ако са налице и останалите изисквания по КСО.

Включват ли се средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при определяне на нетното възнаграждение, което се използва при изчисляване на паричните обезщетения за бременност и раждане?
Съгласно чл.6, ал.12 от КСО, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 от КСО в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове – общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. След като тези средства са част от осигурителния доход на лицата, те се вземат предвид при определяне на месечното нетно възнаграждение на осигурените лица, като се намалят с определените върху тях със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДфЛ).

Трябва ли работодателят да изплаща 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност поради общо заболяване, когато лицето няма изискуемия минимален 6-месечен осигурителен стаж?
По силата на чл.40, ал.1 от КСО наличието на минимум 6 месеца осигурителен стаж с осигуряване във фонд „Общо заболяване и майчинство“ е една от задължителните предпоставки за възникване правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. Както нееднократно сме подчертавали, нормативната уредба не изисква този стаж да е непрекъснат или да е натрупан непосредствено преди момента на настъпване на осигурения социален риск, поради което няма пречка същият да е придобит от лицето в по-ранен момент, включително на различни основания и при различни осигурители.
Ако към момента на издаване на болничния лист (установяване на временната неработоспособност) лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство, но не отговаря на императивното изискване стаж по чл.40, ал.1 от КСО за наличието на минималния 6-месечен осигурителен стаж, то няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Това обаче не го лишава от правото на отпуск по чл.162 от КТ, който отпуск на основание чл.9, ал.2, т. 2 от КСО ще му се зачете за осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски. В тази връзка, ако по време на ползването на отпуска по чл.162 от КТ лицето придобие изискуемия 6-месечен осигурителен стаж, за остатъка от периода до изтичане на разрешения отпуск за временна неработоспособност то ще има право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО.
Според чл.40, ал.5 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по- малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

На практика, изпълняването на нормативно установеното задължение на осигурителя да плати вместо осигурителния орган дължимото за първите 3 работни обезщетение не променя „характера и предназначението на извършеното плащане – то продължава да има характер на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност“. Тази позиция е застъпена както от Министерство на труда и социалната политика, така и от НОИ в указателно писмо с изх. №1029-40-1563 от 17.02.2016 г.
Следователно, за да възникне задължение за работодателя да изплати 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение по чл.40, ал.5 от КСО за първите три дни от временната неработоспособност, следва да са налице всички условия, на които трябва да отговарят осигурените лица, за да им бъде отпуснато парично обезщетение за временна неработоспособност, включително и наличието на 6-месечен осигурителен стаж.