Има ли право едноличният собственик и управител на ЕООД да откаже да изплати шестте заплати обезщетение при пенсиониране на работник, който има над 10 г. стаж във фирмата (чл.222, ал.3 от КТ)? Как може лицето да потърси защита на правата си?

 

 

Съгласно чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение има характера на благодарствено (или още „гратификационно“) плащане към работника или служителя за неговата дългогодишна работа и лоялност към работодателя.
От формулировката на цитирания законов текст е очевидно, че става дума за субективно право на работника или служителя, което възниква при предвидените в закона предпоставки:
а) прекратяване на трудовия договор, независимо от основанието за това;
б) след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО (без значение дали реално го е упражнил);
в) при положение, че не му е било изплащано такова обезщетение по друго трудово правоотношение и
г) е налице изискуемият трудов стаж.
Упражняването на правото не зависи от преценката на работодателя дали ще „приеме“ да изплати дължимото обезщетение или не. То впрочем не зависи и от финансовите възможности на работодателя – дори да не разполага с достатъчно парични средства, той става носител на това задължение с всички произтичащи последици от евентуалното забавяне на плащането.
Именно поради често допусканите в практиката забавяния в изплащането на това, а и на други обезщетения, с новата разпоредба на чл.228, ал.3 от КТ (в сила от 22.12.2017 г.) беше предвидено, че обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
Ако работодателят отказва да изплати обезщетението, работникът или служителят може да сезира компетентния районен съд, тъй като в този случай ще е налице трудов спор, а трудовите спорове са подведомствени на съдилищата (чл.360, ал.1 от КТ). Давността за предявяване на иска е тригодишна и тече от датата, на която възниква задължението (датата на прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст).