Служителка работи без прекъсване за един и същи работодател от 1997 г. до сега, т.е. приблизително 23 години. В периода от 2000 г. до U П 2003 г. се осигурява в друго дружество, с което също има трудов договор. При прекратяването му е изплатено само обезщетение за неизползван отпуск. През 2004 г. закупува две години осигурителен стаж (за времето на обучение във висше учебно заведение) и упражнява правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. През 2019 г. възнамерява да напусне работа. Дължи ли и се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ от работодателя?

 

 

За работника или служителя може да възникне правото на т.нар. благодарствено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ако към датата на прекратяване на договора е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж – брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Именно това определя социалния смисъл на плащането като израз на благодарност към работника или служителя за положените дългогодишни усилия и лоялността му. Обезщетението се изплаща само веднъж.
От цитираната разпоредба на чл.222, ал.3 от КТ могат да се изведат предпоставките за възникване на правото на благодарствено обезщетение, а именно:
– прекратяване на трудовия договор, независимо от основанието за това;
– след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО (без значение дали реално го е упражнил);
– при положение, че не му е било изплащано такова обезщетение по друго трудово правоотношение и
– е налице изискуемият трудов стаж.
От данните в запитването може да се заключи, че всички предпоставки в случая са налице, и по-конкретно:
– служителката ще прекрати трудовото правоотношение по своя инициатива през 2019 г.;
– придобито е и е упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2004 г.;
– досега не е било изплащано обезщетение на същото основание по друго трудово правоотношение;
– при последния работодател служителката има над 10 г. непрекъснат трудов стаж, поради което обезщетението следва да е в размер от 6 брутни трудови възнаграждения. По пътя на индивидуалното или колективно трудово преговаряне този размер може да се увеличи, т.е. 6 брутни възнаграждения е минималният му размер по закон.
Това са необходимите и достатъчни предпоставки за възникване на правото на обезщетение от настоящия работодател. фактът, че в периода 2000 – 2003 г. служителката е била страна и е осигурявана и по друго трудово правоотношение е без правно значение, тъй като при прекратяването му не са били изпълнени предпоставките за разглежданото обезщетение (придобито право на пенсия през 2004 г.). Дори и хипотетично тази предпоставка да е била изпълнена, обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ не е изплащано. Както беше посочено, предходно изплащане на обезщетение на същото основание от друг работодател би било пречка за възникване на правото сега.