1. Българско дружество купува стока от Украйна и без да достига стоката до територията на България директно я внася в Румъния и я продава на регистрирани по румънския ЗДДС дружества. За Румъния нашето дружество се явява вносител, плаща на румънската митница данъчните и митническите си задължения. Издава фактури с румънски ДДС номер за продажбите на стоката на румънски клиенти с посочен ДДС. Трябва да подаде на тримесечие ДДС декларация към румънската агенция по приходите.
Въпросът е: Как следва да отразим със счетоводни записвания покупката на стоката от Украйна, разходите за транспорта от Украйна до Румъния, платения ДДС и митни сборове на румънската митница, ДДС по издадените към румънските клиенти фактури и прихода от продажбите на стоката? В отговор от НАП ни беше пояснено, че издадените фактури за продажби в Румъния трябва да посочим в кл.23 на Дневника за продажби по ЗДДС без ДДС. В друга методологична литература в т.ч. и във Форум на счетоводителя прочетохме, че не сме длъжни да регистрираме и отчитаме румънските фактури в дневника за продажби по ЗДДС в България. Кое е правилно?
2. Българско дружество купува стока от Украйна и без да достига стоката до територията на България директно я внася в Молдова и я продава на молдовски дружества.
Въпросът е: Какво следва от такива получени и извършени доставки? Как следва да ги отразим със счетоводни записвания?

 

Според изложените фактически обстоятелства по първия въпрос, стоката, която е предмет на покупка, не се намира на територията на България или на ЕС. Следователно покупката на стоката от доставчик от Украйна е доставка с място на изпълнение извън територията на България и на ЕС. Тази търговска сделка се регламентира от чл. 17, ал. 2 ЗДДС, според която място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Същевременно българското дружество внася закупената стока на територията на ЕС през румънската митница и за целите на ЗДДС и ЗМ се явява вносител, като заплаща ДДС и мито на румънската данъчна и митническа администрация.
Впоследствие българското дружество продава стоката, намираща се на територията на Румъния, на румънски данъчно задължени лица, като им начислява румънско ДДС, защото е регистрирано по ДДС в Румъния в резултат на достигнат праг за регистрация на територията на тази държава-членка.
В запитването е поставен въпросът дали цит.:„не сме длъжни да регистрираме и отчитаме румънските фактури в дневника за продажби по ЗДДС в България.“ От така направения запис не става ясно кои румънски фактури визира питащият – дали тези, които румънските контрагенти и румънската митническа администрация са издали или фактурите, които българската фирма издава на румънски данъчно задължени лица за продажбата на стоката, намираща се в Румъния. Защото двете групи фактури се третират по различен начин за целите на отразяването им в отчетните регистри по ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС са:
• фактура
• известие към фактура,
• протокол.
Предвид това документи, издадени по реда на законодателства на други държави, не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС – в случая покупните фактури от украинския продавач, фактурите за платения ДДС и мито на румънската митница и румънската митническа декларация. Причината е, че не следва да се издава данъчен документ (протокол), а чуждестранните фактури не са данъчни документи по ЗДДС. Разбира се не е забранено отразяването на такива фактури в дневника за покупки, но ако реши българската фирма да ги включи, фактурите следва да бъдат отразени с код 09 „друг документ“ в колона 9 със сумата на данъчната основа и румънския данък общо.
Фактурата за извършения транспорт на стоката от Украйна до Русия следва да се включи в отчетните регистри, тъй като данъкът за превозната услуга е изискуем от българската търговска фирма. Следователно тя трябва да си самона- числи данък за нея с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона във вр. с чл. 23, ал. 3, т. 2 от ППЗДДС, ако е издадена от спедитор, установен в държава-членка на ЕС или извън ЕС. Според текста на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Следователно фактурите, с която се документират извършени доставки с място на изпълнение в Румъния (последващата продажба на внесената стока на други румънски данъчно задължени лица) следва да се отразят в дневника за продажбите в колона 23 „данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС.“
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 79, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС, съгласно която доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
Според изложеното във втория въпрос, стоката, която е предмет на търговската сделка, не се намира на територията на България или на ЕС. Следователно, и покупката, и продажбата на стоката е доставка с място на изпълнение извън територията на България и на ЕС. Визираните доставки се наричат необлагаеми доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Необлагаемост- та на доставката нормативно се обосновава с чл. 17, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 86, ал. 3 ЗДДС.
Българската фирма купува стока от трета страна Украйна, като стоката е транспортирана директно от Украйна до друга трета страна Молдова, без да преминава през територията на България или на ЕС. Мястото на изпълнение на тази доставка съгласно чл. 17, ал. 2 ЗДДС е местонахождението на стоката, от където започва превозът й към получателя, а именно територията на отправната трета страна.
Следователно покупната фактура не е данъчен документ и не се отразява в регистрите – в случая в дневника за покупки. Продажбата на стоката на фирма от страна извън ЕС е необлагаема доставка, за която се издава данъчен документ – фактура съгласно чл. 114 ЗДДС с посочен чл. 17, ал. 2 от ЗДДС като основание за неначисляване на данъка.
Не е налице основание за издаване на протоколи. Търговската и транспортната документация следва да бъде акуратно водена за доказване на необлагаемата доставка по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС