Работник, който има 15 години трудов стаж във фирмата, в която работи, има следния казус: предстои преструктуриране във фирмата и по- U П ради изготвяне на ново структурно- щатно разписание длъжността му ще бъде закрита. Лицето трябва да бъде съкратено и да се регистрира в Бюрото по труда като безработно. Същото това лице през месец юни 2019 г. ще има право да излезе в пенсия при условията на 2-ра категория труд.
Въпросите ми са следните:
1. Длъжна ли е фирмата да го преназначи на друга длъжност, защото до пенсия му остава близо година?
2. Ако отиде на Бюрото по труда и до момента на пенсионирането не започне работа на друго място, длъжна ли е фирмата, където сега работи, да му изплати обезщетенията при пенсиониране, ако лицето си ги поиска? Изхождам от презумпцията, че Бюрото по труда е само алтернативен работодател.

 

По първия поставен въпрос: В настоящата си редакция Кодексът на труда не предвижда предварителна закрила при уволнение или друга специална процедура за прекратяване на трудовото правоотношение с лице в „предпенсионна“ възраст. Ако са налице съответните предпоставки за законосъобразното прекратяване на договора (премахване на щатната бройка с надлежно взето решение от овластените за това лица; евентуално – извършен подбор по смисъла на чл.329 от КТ; съобразяване на правилата на чл.333 от КТ, ако съответният работник или служител попада в някоя от тези категории лица; оформяне и връчване на уволнителната заповед съгласно установения в Кодекса на труда ред), няма значение обстоятелството, че до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от служителя остава само една година. Не е предвидено и задължение за работодателя да предлага друга подходяща длъжност на лицето, макар че, разбира се, при възможност и постигнато съгласие на двете страни, е препоръчително трудовото правоотношение да се запази.
По втория въпрос: Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ: „при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж“.
От буквалното тълкуване на цитираната норма се налага изводът, че прекратяването на договора трябва да настъпи след придобиване на правото на пенсия, за да стане дължимо това обезщетение. В разглеждания тук случай договорът ще бъде прекратен преди възникването на пенсионноосигурителни права, поради което няма да са налице предпоставките по чл.222, ал.3 от КТ. Тук няма значение дали лицето ще остане регистрирано като безработно в следващата една година или ще започне работа при друг работодател. Единствената хипотеза, в която може да придобие право на обезщетение от досегашния си работодател, би била, ако след определен период на безработица отново сключи трудов договор със същия работодател и впоследствие този договор се прекрати след придобито право на пенсия.