Здравейте, физическо лице има блог в интернет с полезни статии за готварството и друга подобна тематика. Блогът обаче има минимални такси за домейн и хостинг и това лице е сложило реклами, от които получава приход по сметка в paypal от порядъка на 200-300 долара на година, които да издържат блога. Следва ли тези доходи да се облагат с данък тъй като това не е дейност по занятие, има ли необходимост лицето да се регистрира, че извършва дейност? Има ли други данъчни ефекти или императивни задължения лицето, които, ако съществуват, биха обезмислили напълно поддържането на блога?

 

Според изложената в запитването информация физическо лице получава приходи по сметка в paypal от реклами, публикувани в блога му с полезна готварска информация. В тази връзка лицето се интересува дали тези приходи следва да се обложат с подоходен данък, дали дейността, във връзка с която получава тези приходи подлежи на регистрация и дали тя поражда за лицето други императивни задължения.
Съгласно становището на НАП, дадено с писмо изх. № 24-34-35 от 06.04.2009 г. по повод запитване с подобен характер, при посочените обстоятелства за физическото лице възникват следните задължения:
1. Относно подоходното данъчното третиране на приходите
По правило данъчното третиране на доходи като посочените зависи от целта и предназначението на съответната интернет страница, като практическите възможности могат да бъдат обобщени в две основни хипотези:
1.1. Физическото лице осъществява стопанска дейност и като такова има интернет страница (сайт, блог и т.н.), съответно заплаща определени разходи по поддържането й, в т.ч. закупуване на домейни, плащане на такси и т.н. В този случай разходите, както и приходите (доходите) от поддръжката следват данъчното облагане, предвидено в ЗДДФЛ за доходите от съответната стопанска дейност, а именно:
– доходи от стопанска дейност като едноличен търговец – за физическите лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), независимо дали са регистрирани или не са регистрирани като еднолични търговци – облагаемият доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1-7 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа – по реда на чл. 28 от закона;
– доходи от друга стопанска дейност – за физическите лица, които извършват стопанска дейност, но не са търговци по смисъла на ТЗ (упражняване на свободна професия, занаят и др.) – облагаемият доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа по реда на чл. 30 от закона.
1.2. Физическото лице не осъществява стопанска дейност (както е в случая) или извършва такава, но сайтьт (интернет страницата), как- то и заплащаните от него разходи, по никакъв начин не са свързани с осъществяваната от него стопанска дейност. В този случай, доходите попадат в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, т.е. представляват облагаем доход от т.нар. „други източници“, каквито са всички непосочени изрично в този закон приходи, които не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО.
Паричните доходи от други източници се облагат авансово, когато платецът им е предприятие или самоосигуряващо се лице. Годишната данъчна основа за тези доходи се формира по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ и това е облагаемият доход, придобит през данъчната година, намален с вноските, които лицето е задължено да прави за тази година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Липсва правна възможност от доходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 35 и 36 от ЗДДФЛ, да се приспадат направените разходи.
2. Относно задълженията за регистрация и дължими осигурителни вноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за целите на осигуряването работата по интернет сайт представлява трудова дейност, която лицата извършват за свой риск и за своя сметка. Такива лица по смисъла на КСО са самоосигуряващите се лица. В това си качество са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/ или занаятчийска дейност и др.
На основание т. 29, от §1 на Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ при въпросните обстоятелства физическото лице би могло да се приеме като лице, упражняващо свободна професия само, ако осъществява за своя сметка професионална дейност; не е регистрирано като едноличен търговец и е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО – нещо което доколкото се разбира то не е.
Съгласно чл.12, ал. 2 от Закона за регистър Булстат физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, се вписват в регистъра в 7-дневен срок от започване на дейността, като подават заявление за регистрация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в съответната служба по вписванията. По силата на чл. 45 от закона, който не изпълни в срок задълженията си по чл. 12, се наказва с глоба за физически лица в размер до 700 лв. или имуществена санкция за юридически лица в размер до 1000 лв. При повторно извършване на нарушението по ал. 1 наказанието е в размер от 50 до 3000 лв. Според нас, тъй като въпросното лице не отговаря на критериите за лице, упражняващо свободна професия, то не е задължено да се регистрира.
3. Относно задълженията по ЗДДС
По смисъла на ЗДДС услугите, които извършва в случая физическото лице, се квалифицират като „услуги по електронен път“. В тази връзка има едно смущаващо обстоятелство, свързано с доставките, които възникват при предоставянето на такива услуги за нерегистрирани за целите на облагането с ДДС лица, установени в други държави членки. Това е изискването за регистрация на доставчиците на такива услуги по реда на чл. 97а за целите на ЗДДС в 7-дневен срок преди получаването на първа такава сумата от получател на услугата.
Заключение: Изложеното илюстрира действащия нормативен ред за данъчните задължения на лицата, упражняващи свободни професии по занятие. В случая физическото лице, направило запитването, е придобило (купило или създало) интернет сайт, който се поддържа, с поместени рекламни позиции и доходи от тях. В този случай получените доходи се облагат върху цялата сума, с приспадане на разходите само за здравните вноски, дължими върху тези суми. Ако на интернет страницата (или блога) няма поместени рекламни позиции, няма постъпили приходи, не се печели, съответно няма и данъци. Това е принципът на облагането на доходите на физическите лица, които не са еднолични търговци – доходите се облагат, ко- гато постъпят.