Работник е съкратен по чл.328, ал.1, т.2 от КТ (закриване на час от предприятието или съкращаване на щата) и се е регистрирал на борсата и в НОИ в законоустановения срок. За последните 8 месеца има придобит стаж в България, а преди това още 4 месеца в Англия. Стажът е без прекъсване, като общият стаж е над 15 години. Притежава необходимите документи за доказателство относно осигурителния доход в Англия. При регистрацията му в НОИ е подал заявление за издаване на образец U1 от Англия. За изчисляване на обезщетението за безработица обаче НОИ отказва да вземе предвид получения доход от английския работодател, основавайки се на Регламент №883/2004 г. за последна месторабота. Как ще бъде изчислено това обезщетение и в какви случаи се взема предвид осигурителният доход при работа в рамките на ЕС?

Когато лицето е работило в друга държава – членка на ЕС, ЕИП или Швейцария и кандидатства за преценка правото на парично обезщетение за безработица в България, освен разпоредбите на националното ни законодателство, приложение намират и правилата на Регламент (ЕО) №883/ 2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 (в сила за България от 1 май 2010 г.).
Съгласно чл.62 (1) от Регламент (ЕО) №883/ 2004, компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.
Съгласно чл.62 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004, параграф 1 се прилага също кога- то законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка.
Съгласно чл.62 (3) от Регламент (ЕО) №883/2004, чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква „a“, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.
Съгласно правилата на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 и ПМС №144 от 11.07.2013 г., министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването в качеството им на компетентни органи за Република България по смисъла на чл.1, буква „м“ от Регламент (ЕО) №883/2004 имат правомощието да тълкуват официално разпоредбите на цитираните регламенти с оглед практическото им приложение от компетентните български институции.
Правните разпоредби на регламентите за начина на изчисляване на краткосрочните парични обезщетения са разтълкувани от министъра на труда и социалната политика, с оглед практическото им приложение от компетентните български институции с Указание №РД06-7 от 03.06.2014 относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица за лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави – членки в ЕС, ЕИП и Швейцария. Пълния текст на указанието може да бъде намерено на електронната страница на Националния осигурителен институт http://www.noi.bg/ images/bg/regulations/Akytualno/ukazanie_R883.pdf
При преценка на правото на парично обезщетение за безработица и изчисляване на размера му и наличието на осигурителни периоди и осигурителен доход в друга държава членка са възможни две хипотези:
– последният осигурителен стаж и доход на лицето преди кандидатстване за парично обезщетение за безработица са в Република България, но преди това е имало осигурителни периоди и/или доход в друга държава членка или
– последният осигурителен стаж и доход на лицето преди кандидатстване за парично обезщетение за безработица в Република България са в друга държава членка, но лицето е от категорията напълно безработни лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държава членка, различна от компетентната държава.
В случай че последният осигурителен стаж и доход на лицето преди кандидатстване за парично обезщетение за безработица са в Република България (какъвто е изложеният казус), при изчисляване на размера на тези обезщетения следва да се вземат предвид само доходите, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово или служебно правоотношение съгласно българското законодателство.
С други думи, паричните обезщетения за безработица, които зависят от среднодневен доход или възнаграждение за определен специален изискуем период, каквито са условията на чл.62 (1) и (2) от Регламент (ЕО) №883/2004, трябва да се определят изключително на базата на доходи, получавани през завършен съгласно българското законодателство осигурителен период, преди прекратяване на осигуряването, независимо от продължителността на този период, вкл. и когато периодът е под 24 месеца.
В случай че последният осигурителен стаж и доход на лицето преди кандидатстване за парично обезщетение за безработица в Република България са в друга държава членка, но лицето е от категорията напълно безработни лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държава членка, различна от компетентната държава, паричните обезщетения за безработица ще се изчисляват изключително (само) въз основа на дохода, придобит по законодателството на другата държава членка за дните, включени в периода, ограничен до максималния осигурителен доход в Република България.
Това на практика означава, че и в двата случая (последен стаж в Република България или последен стаж в друга държава членка), при изчисляване размера на паричните обезщетения за безработица се взимат предвид само доходите, получавани от заинтересованото лице при последната му работа.
Периодите на заетост и осигурителният доход, придобити по законодателство на другата държава – членка на ЕС, ЕИП или Швейцария, могат да се вземат предвид от Националния осигурителен институт при преценка на правото на парично обезщетение за безработица, само въз основа на издаден от компетентната институция преносим документ U1 или формуляр Е 301. Това са стандартизирани документи, които са едноезични (на официалния език на всяка държава членка) и еднообразни по форма и съдържание, поради което не се нуждаят от превод, заверка и/или легализация.
В преносимият документ U1, както и във формуляр Е 301, освен информация за периодите на заетост (осигурителния стаж) в другата държава – членка на ЕС, ЕИП или Швейцария и осигурителния доход за тези периоди, се съдържат и данни за причината за прекратяване на последната заетост, както и дали лицето вече е кандидатствало и има отпуснато парично обезщетение за безработица от съответната друга държава.