Лице е сключило договор за извършване на консултантски услуги с английска фирма, чието седалище е в Англия. Няма представителство тук. Услугата ще се извършва дистанционно, като лицето ще живее и работи в България. Въпросите ми са:
• къде трябва да се осигурява лицето?
• къде трябва да се изплаща ДОД?

 

 

1. По отношение на дължимите осигурителни вноски:
С оглед на предоставените данни по конкретния случай, приложими са разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/ 2004, тъй като е налице т.нар. трансгранич- на ситуация – лицето пребивава на територията на държава – членка на ЕС (България) и полага труда си единствено на територията на същата държава, но за работодател, установен на територията на друга държава – членка на ЕС (Великобритания).
Основното правило при определяне на приложимото право в този случай е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си („lex loci laboris“). Съгласно разпоредбата на чл.11(3)(а) от Регламент №883/2004: „спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка“. Казано по друг начин, когато дадено наето лице, без да е било командировано, изпълнява своя работа в държава членка, различна от държавата, в която се намира работодателят, се прилага основното правило за приложимост законодателството на държавата на трудова заетост по отношение на дължимите осигурителни вноски. В тази ситуация факторът от решаващо значение е държавата, в която действително се върши работата (упражнява дейността), която в конкретния случай е България.
Съгласно разпоредбата на чл.21 от Регламент №987/2009 работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така как- то ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава членка. Това на практика означава, че за получените възнаграждения от Великобритания британският работодател следва да осигурява лицето в България, като спазва всички изисквания на българското законодателство, вкл. и като се регистрира като работодател и подава необходимите декларации пред НАП. Тъй като това е трудно изпълнимо за работодатели, установени на територията на друга държава, различна от държавата, където се дължат осигурителните вноски, е предвидено изключение от тази разпоредба, съгласно което работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат другите задължения на работодателя. В този случай работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка (за България – НАП).
Важно е да се отбележи, че в случаите по чл.11(3)(а) от основния регламент приложимостта на „lex loci laboris“ не се удостоверява с преносим документ А1, тъй като полагането на труд на територията на една държава членка в хипотезата на основното правило в най-общия случай изключва конфликт между национални законодателства.
II. По отношение на дължимите данъци:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните задължения. Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДфЛ) местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или чийто център на жизнени интереси се намира в България. Попадайки в една от изброените хипотези физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДфЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
На основание чл.75 от ЗДДфЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай приложение намира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество (ДВ, бр.81 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г.). На основание чл.14, ал.1 от Спогодбата заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща се държава за работа по трудов договор, се облагат само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща се държава. Следва да се отбележи и че по смисъла на §1, т.26, б.„е“ от допълнителните разпоредби на ЗДДфЛ „трудови правоотношения“ са правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.
С оглед на изложеното и предоставените данни в конкретния случай, придобитият от лицето доход от Великобритания ще участва при формирането на общата годишна данъчна основа и върху този доход ще се дължи данък по българското законодателство.