Обхват на осигуряването
Работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, са осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове. От обхвата на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО изрично са изключени лицата по чл. 4, ал. 10 от КСО (работещи по еднодневни трудови договори в земеделието по чл. 114а от КТ) и лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО (морските лица), които, независимо от това че работят по трудови правоотношения, подлежат на осигуряване по специален ред, предвиден в посочените разпоредби.
Като осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лицата, работещи по трудов договор, имат право на:
• парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
• парични помощи за инвалидност поради общо заболяване (когато няма основания за отпускане на пенсия), както и за профилактика и рехабилитация;
• обезщетения за безработица;
• пенсии за осигурителен стаж и възраст, инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест.
За разлика от работниците и служителите
лицата, които работят без трудово правоотношение (по граждански договор), се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, т. е. само за пенсия, без възможност да изберат да разширят обхвата на осигуряването си.
Осигуряването за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт обезпечава получаването на пенсии за осигурителен стаж и възраст и инвалидност поради общо заболяване.
Когато освен по граждански договор, за съответния месец лицето подлежи на осигуряване и на друго основание, в случая – по трудов договор, осигуряването му за работата без трудово правоотношение е задължително, на основание чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Режимът на здравното осигуряване на работещите без трудов договор е уеднаквен с този по КСО, като в чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е предвидено, че когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са здравноосигурени на друго основание по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Ред на осигуряване
Лице, работещо едновременно по трудов и по граждански договор, има двама осигурители – работодателят и възложителят на работата по безтрудово правоотношение. Всеки от тях самостоятелно и независимо от другия начислява и внася дължимите осигурителни вноски по всяко от правоотношенията поотделно и подава данни за осигуряването на лицето в компетентната териториална дирекция на НАП с декларации образец № 1.
С оглед определяне на осигурителния доход на лице, работещо по трудов и по граждански договор, е важно да бъде съобразено следното: Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени и върху не- начислените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната длъжност, определен според основната икономическа дейност на осигурителя. Върху средствата за социалните разходи, давани постоянно или периодично пряко на работниците и служителите в пари или в натура, работодателят също дължи осигурителни вноски за всички фондове на държавното обществено осигуряване.
За лицата, работещи по граждански договор, осигурителният доход е полученото възнаграждение след приспадане на разходите за дейността, определени по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ (25 на сто).
Осигурителният доход по всяко от правоотношенията не може да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (за 2018 г. – 2600 лв.). Ограничението до максималния осигурителен доход се прилага и спрямо месечния осигурителен доход на лицето, формирани като сбор от осигурителните доходи по всяко от правоотношенията.
Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по следния ред: 1
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО, т.е. доходи на лицата:
1.1. по трудови правоотношения;
1.2. по служебни правоотношения;
1.3. като съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители, членове на Висшия съдебен съвет и инспектори в инспектората към ВСС;
1.4. като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавни служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и по Закона за специалните разузнавателни средства, служители в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР;
1.5. като членове на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;
1.6. като управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на непер- сонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
1.7. на изборни длъжности, с изключение на тези по т. 1.1., 1.5. и 1.6., както и като служители с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
1.8. като специализанти, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;
1.9. като кандидати за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт;
1.10. по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски.
Такива са обезщетенията по:

– чл. 155, ал. 3 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж;
– чл. 217 от КТ – при трудоустрояване;
– чл. 218 от КТ – за времето, през което работникът или служителят не е работил поради криза или бедствие;
– чл. 219 от КТ – при правомерен отказ на работника или служителя да изпълни възложена му работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му;
– чл. 320, ал. 2 от КТ – за разликата в трудовите възнаграждения на работник или служител със загубена работоспособност под 50 на сто, който е трудоустроен за определен срок и на новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа и др.
3. осигурителен доход на лицето като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско или в неперсонифицирано дружество (т. нар. „гражданско дружество“ по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите), дохода от упражняване на свободна професия и/или занаятчийска дейност, дейност като регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
С оглед спазването на ограничението на максималния месечен осигурителен доход, в чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски е установено, че когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Ето защо, при положение че за месеца лицето подлежи на осигуряване по трудов и по граждански договор, то следва да декларира пред възложителя на работата осигурителния си доход по трудовото правоотношение. Когато за месеца лицето работи по трудов договор и по два или повече граждански
договора, то декларира пред всеки следващ възложител на работата осигурителния си доход по трудовото правоотношение и по по- рано сключения граждански договор. В случай че лицето декларира, че по трудовия договор се осигурява върху максималния месечен размер на осигурителния доход, за работата без трудовото правоотношение възложителят не следва да превежда осигурителни вноски за него.
На основание чл. 3, ал. 10 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, възложителят на работата не трябва да подава декларация образец № 1 за лице, което е осигурено по трудово правоотношение за пълен месец върху максималния размер на осигурителния доход (2600 лв.).