Собственик на ЕООД от 2016 г. не полага личен труд в него. Има назначен управител. Сега иска да работи в собствената си фирма, но само и единствено на трудов договор, т.е. без да се осигурява като самоосигурява- що се лице. Възможно ли е това?

 

 

Собственикът на ЕООД подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице единствено при положение, че упражнява трудова дейност в това си качество, т.е. в следните хипотези:
– когато лицето е вписано в търговския регистър като управител, но не се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тъй като не получава възнаграждение от дружеството за работата си по договор за управление;
– когато лицето не е вписано в търговския регистър като управител, но полага личен труд в дружеството в качеството си на собственик, както в описания във въпроса случай.
Когато собственикът на капитала реши да работи в собственото си дружество по трудов договор, са възможни следните хипотези:
1. Както институциите, контролиращи прилагането на трудовото и осигурително законодателство, така и съдебната практика еднозначно приемат, че е недопустимо лицето да работи в собственото си дружество по трудов договор на длъжност „управител“ или аналогична, тъй като правото не допуска т.нар. договаряне сам със себе си.
2. Когато собственикът на ЕООД е възложил управлението на дружеството на друго лице, което е вписано в търговския регистър като управител, няма никаква пречка да работи
по трудов договор в дружеството си на каквато и да е длъжност, с изключение на „управител“ или аналогична. В тази хипотеза лицето, изпълняващо функциите по управление и представителство на дружеството подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, а собственикът подлежи на осигуряване като лице, работещо по трудов договор.
3. Когато собственикът на ЕООД е вписан в търговския регистър като управител на същото, съдебната практика приема, че няма пречка едновременно с това да работи по трудов договор с дружеството, при положение че трудовите функции по този договор се различават и не се припокриват с правата и задълженията, които същият има по договора за управление. В този смисъл са: Решение №11790 от 03.11.2016 г. по адм. д. №13857/2015 г., ВАС; Решение от 01.12.2014 г. по адм. д. №684/2014 г. на АС – Перник; Решение от 30.10.2015 г. по адм. д. №437/2015 г. на АС – Монтана; Решение от 25.03.2015 г. по гр. д. №4588/2014 г. на РС – Сливен; Решение №238 от 19.06.2015 г. по гр. д. №275/
2015 г. на ОС – Сливен; Решение №553 от 06.07.2015 г. по гр. д. №578/2015 г. на РС – Шумен; Решение №270 от 11.12.2015 г. по гр. д. №494/2015 г. на ОС – Шумен; Решение №8276 от 22.12.2016 г. по адм. д. №5670/
2016 г. на АС – София и др.
Мотивите, с които съдилищата приемат, че дори в случаите, когато е и управител на дружеството, е допустимо и законосъобразно едноличният собственик на капитала да работи в дружеството и по трудов договор, с произтичащото от това задължително осигуряване, могат да бъдат обобщени по следния начин:
– Не е налице договаряне сам със себе си по смисъла на чл.38 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), което води до нищожност на договора, защото страните по правоотношението са дружеството като юридическо лице и неговият собственик като физическо лице.
– Трудът се предоставя на различен правен субект, с който възникват и отношенията на власт и подчинение, а именно – дружеството, тъй като едноличното дружество с ограничена отговорност и собственикът на неговия капитал са различни правни субекти в организационно и имуществено отношение.
– Търговският закон – чл.147, ал.3 допуска сключване на договори между едноличния собственик на капитала и учреденото от него търговско дружество, а в Кодекса на труда липсва забрана за сключване на такива трудови договори.
В тази хипотеза обаче лицето следва да се осигурява на две основания – като изпълнител по договор за управление по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и като лице, работещо по трудово правоотношение.