Лице с увреждане ползва отпуск по чл.319 от КТ в размер на 26 работни дни. Лицето работи в Дневен център за пълнолетни лица с увреждания като психолог. Длъжен ли е или е право на работодателя да разреши на служителя допълнителен платен годишен отпуск по чл.156, ал.1, т.1 от КТ?

 

 

За да се отговори на поставения въпрос, най-напред следва да се изяснят разновидностите на платения годишен отпуск. Това
понятие е обобщаващо и включва в себе си както основния, така и удължения и допълнителния платен годишен отпуск.
• Трудовото законодателство определя минималния размер на основния платен годишен отпуск на не по-малко от 20 работни дни (чл.155, ал.4 от КТ).
За две категории работници и служители размерът на основния платен годишен отпуск е 26 работни дни:
– за непълнолетните работници и служители, вкл. за годината, в която навършват 18 години (чл.305, ал.4 от КТ);
– за работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и повече от 50 на сто (чл.319 от КТ).
• Някои категории работници и служители, в зависимост от особения характер на работата, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен основният платен годишен отпуск. С други думи, за тях този отпуск представлява това, което е основният платен годишен отпуск за останалите работници и служители. Категориите лица, ползващи такъв отпуск, и минималният му размер се определят от Министерския съвет (чл.155, ал.5 от КТ). Уредбата е детайлизирана в Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
• Разпоредбата на чл.156 от КТ предвижда и два вида допълнителен платен годишен отпуск в размер от не по-малко от 5 работни дни: за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, и за работа при ненормиран работен ден.
На основание чл.156 от КТ е издадена Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Съгласно чл.2, т.12 от Наредбата право на такъв отпуск имат работници и служители, които извършват работи с лица с психични разстройства, ментал- ни увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации. Работниците и служителите придобиват правото на допълнителен платен годишен отпуск, ако работят не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време в съответната среда.
Когато един работник или служител има право едновременно на платен годишен отпуск в удължен размер по чл.319 от КТ и на допълнителен платен годишен отпуск при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, той ще ползва и двата отпуска, защото правото за тях възниква на различни основания. Казано с други думи, ако в случая е приложима цитираната разпоредба на чл.2, т.12 от Наредбата, минималният размер на платения годишен отпуск на лицето ще е 26 плюс 5 или общо 31 работни дни. Правото на отпуск произтича от закона и не зависи от преценката на работодателя