Безспорно една от най-значимите теми в началото на всяка календарна година е темата за задължителното социално осигуряване и за осигурителните права на гражданите. В тази връзка представяме на вашето внимание кратък коментар на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2019 година (обн. ДВ, бр.102 от 11.12.2019 г.) и направените с него промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и други относими към държавното обществено осигуряване нормативни актове.
• промени в чл.4, ал.1, т.9, чл.6, ал.3 и чл.9, ал.1, т.1 и 2 от КСО; чл.180, ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ); новите разпоредби на §22х от ПЗР на КСО и §2г на ПЗР на ЗЗ;
Направените промени в изброените разпоредби на КСО и ЗЗ и новоприетите преходни разпореди в двата закона целят да уредят изрично осигуряването на лицата, които се обучават за придобиване на специалност в здравеопазването, доколкото понастоящем действат два режима за провеждане на обучението на специализантите – по договор за обучение за придобиване на специалност съгласно отменената Наредба №34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и по трудов договор, сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ съгласно чл.11 от Наредба №1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Практически промените се свеждат до следното:
– лицата, които са сключили договор за обучение за придобиване на специалност съгласно отменената Наредба №34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и договорите не са приключили до 31 декември 2018 г., продължават да се осигуряват по реда на отменения чл.4,
ал.1, т.9 от КСО до приключване на специализацията им. Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и се разпределят между тях и осигурителите им съгласно чл.6, ал.3 от КСО. По силата на §2г от ПЗР на ЗЗ това време им се зачита за трудов стаж;
– лицата, които са сключили трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 от КТ съгласно чл.11 от Наредба №1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, се осигуряват по общия ред, установен в КСО за работниците и служителите. Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от съответния минимален осигурителен праг, като също се разпределят между специализанта и осигурителя в съотношението по чл.6, ал.3 от КСО.
• допълнение в чл.4, ал.3 от КСО;
С направеното допълнение в разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО се разширява кръгът на осигурените лица, като в същия се включват и физическите лица, които в следствие на извършвана от тях стопанска дейност са получили доходи, които подлежат на облагане по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Макар и да не са регистрирани като еднолични търговци, тези лица извършват дейност като търговци по смисъла на чл.1 от Търговския закон и декларират доходите си от тази дейност в приложение 2 от годишната данъчна декларация по ЗДДфЛ, което с оглед принципите на държавното обществено осигуряване и разпоредбата на чл.10 от КСО е основание да бъдат включени в обхвата на задължително осигурените лица.
• промяна в чл.4а, ал.7 от КСО;
Направеното допълнение в нормата на чл.4а, ал.7 от КСО е прецизиращо, като целта му е да подчертае, че осигурителните вноски за морските лица са изцяло за тяхна сметка, а работодателите им имат задължението да внесат същите след като ги удържат от дължимите им трудови възнаграждения.
• промени в чл.4б и чл.4в от КСО;
Измененията в цитираните разпоредби
целят да внесат яснота за осигурените лица по какъв начин и пред кой орган могат да заявят избора си за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“/фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ или от допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“.
• допълнение в чл.7, ал.7 от КСО;
Промяната целй прецизиране на текста по
отношение на внасянето на осигурителните вноски от лицата по чл.4, ал.9 от КСО. Припомням ви, че цитираната разпоредба бе приета през 2012 г. (ДВ, бр.58 от 31.07.2012 г., в сила от 1 август 2012 г.) във връзка с необходимостта от привеждане на българското законодателство в съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз и по- конкретно Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица.
• създаване на нови т.14 и 15 в чл.33, ал.5 от КСО;
С Постановление №164 от 6 август 2018 г. за изменение на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги на Министерски съвет е предвидено персоналният идентификационен код (ПИК), издаван от Националния осигурителен институт (НОИ), да служи за електронна идентификация на физическите лица при заявяването на електронни административни услуги, което наложи и изричната му регламентация в КСО.
Персоналният идентификационен код на НОИ предоставя лесен, удобен и безплатен начин за ползване на редица електронни справочни
и административни услуги на НОИ през интернет страницата на института. Използвайки издадения им ПИК, осигурените лица могат да следят осигурителния си статус, да проверят наличната информация за натрупания си осигурителен стаж и доход, както и да изчислят прогнозния размер на пенсията си. В случай че са останали без работа или са в отпуск по болест или по майчинство, чрез своя ПИК лицата могат дистанционно да следят дали им е отпуснато полагащото им се обезщетение и дали същото е изплатено. Освен това, имат възможността да проследяват постъпилите данни за издадени болнични листове и кои документи за тяхното изплащане са вече налични в НОИ. ПИК се издава безплатно в териториалните поделения на НОИ и всички техни регионални офиси. Активирането му става в рамките на деня на неговото издаване. С оглед спазване на изискванията за защита на личните данни, ПИК се издава лично по искане на лицето и срещу представен от него документ за самоличност или въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
С новата точка 15 в чл.33, ал.5 от КСО се урежда създаването на регистър на лицата, прехвърлили средства от българска пенсионна схема към пенсионна схема на Европейския съюз, на Европейската централна банка или на Европейската инвестиционна банка, доколко- то дейността в тази област е предоставена изрично в правомощията на НОИ. Редът за прехвърляне на пенсионни права от и към пенсионните схеми на Съюза, на Европейската централна банка и на Европейската инвестиционна банка, кръга на правоимащите лица както и правните последици от прехвърлянето са уредени в Глава тридесет и осма „а“ на КСО.
• промяна в чл.57, ал.1 от КСО;
С направената в цитираната разпоредба промяна се удължава от 3 на 5 работни дни срокът за деклариране на настъпила трудова злополука. Целта е както облекчаване на административната тежест за осигурителите, така и гарантиране на достатъчно време за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани със злополуката.
• нова разпоредба на чл.68, ал.4 от КСО;
При преценката на право на пенсия при придобит осигурителен стаж съгласно законодателството на две или повече държави членки, освен съответните разпоредби на КСО, пенсионният орган е длъжен да приложи разпоредбата на чл.6 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, за сумиране на осигурителните периоди. Създаването на новата разпоредба на чл.68, ал.4 от КСО бе предпоставено от изключително сериозно забавяне на някои от осигурителните институции на държави – членки на ЕС (Гърция, Португалия и др.) да изпълнят установеното им с регламентите за координация на системите за социална сигурност задължение да се произнесат относно придобития от лицата, на тяхна територия, осигурителен стаж, с оглед последващото му сумиране съгласно чл.6 от Регламент (ЕО) №883/2004. Разпоредбата е изцяло насочена в защита интересите на правоимащите лица в случаите, когато в процеса на обработка на заявление за пенсия по чл.68, ал.1 – 2 от КСО, поради неизпълнение на необходимите условия за придобиване право на пенсия само въз основа на българския стаж и предвид забавяне в произнасянето на чуждата компетентна институция, лицата навършват изискуемата възраст и придобиват право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО само въз основа на българските осигурителни периоди. По силата на чл.68, ал.4 от КСО в тези случаи на лицата ще се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че имат поне 15 години действителен осигурителен стаж по българското законодателство и не получават друг вид пенсия. Във връзка с предвиждането на това ново за лицата право са направени и следните изменения в КСО по отношение на:
– началната дата на пенсията – съгласно новата разпоредба на чл.94, ал.5 от КСО пенсията по чл.68, ал.4 от КСО се отпуска от датата на навършване на възрастта по чл.68, ал.3 от КСО, но не по-рано от датата на подаване на заявлението;
– прекратяване на пенсията – на основание новата разпоредба на чл.96, ал.3 от КСО пенсията по чл.68, ал.4 от КСО се прекратява от датата на отпускането й, при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание по този кодекс;
– заварените случаи – по силата на §22ф от ПЗР на КСО разпоредбата на чл.68, ал.4 от КСО се прилага и за неприключилите производства по подадени до 31 декември 2018 г. заявления за отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
• промени в чл.70 от КСО;
Направените в чл.70 от КСО изменения и допълнения основно целят прецизиране на разпоредбите, свързани с изчисляването на индивидуалния коефициент (ИК) за пенсиите, които ще бъдат отпускани с начална дата след 31.12.2018 г. и най-общо се свеждат до следното:
– при изчисляването на индивидуалния коефициент се взема предвид осигурителният доход за времето след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г., по ред, определен с наредбата по чл.106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г., индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период (чл.70, ал.8 от КСО);
– както по отношение на пенсиите, отпускани с начална дата до 31 декември 2018 г., така и при изчисляването на индивидуалния коефициент за пенсиите, отпускани с начална дата от 1 януари 2019 г., е регламентирано същият да не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването му (чл.70, ал.9 от КСО);
– изрично се регламентира запазване на методиката, по която първоначално е определен индивидуалният коефициент на пенсионера, в случаите на изменение, преизчисляване, възобновяване или възстановяване на пенсиите (чл.70, ал.18 от КСО).
В чл.70, ал.1 от КСО е направена промяна и относно прилаганата тежест за година осигурителен стаж в пенсионната формула, по която се изчислява размерът на пенсиите, свързани с трудова дейност. Тя ще е 1,2 процента от началото на 2019 г., като не се предвижда по-нататъшното й нарастване.
Само за пълнота на изложението ви припомням, че с промяната на чл.70, ал.1 от КСО през 2015 г. се у предвиждаше след 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж – установен тогава на 1,1, 9 да нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента по чл.100, ал.1 от КСО, до достигане на 1,5, като съответната стойност на процента да се определя ежегодно със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година. На това основание през 2017 г. размерът на пенсиите си изчисляваше с тежест на година стаж – 1,126, а през 2018 г. – с 1,169.
Във връзка с константното определяне на тежестта на година стаж и при спазване на принципа за равнопоставеност на осигурените лица е създадена и преходна разпоредба в КСО (§7б от ПЗР на КСО), с която се регламентира увеличаването на тежестта на година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на отпуснатите до 31 декември 2018 г. пенсии.
• промени в чл.70а от КСО;
– променя се заглавието на разпоредбата, като се прецизира, че текстът урежда не дохода, от който се изчислява пенсията, а дохода, от който се изчислява индивидуалният
коефициент;
– с оглед възприетата в чл.70 от КСО методика за изчисляване на индивидуалния коефициент на базата на месечни съотношения, в текста на чл.70а, ал.1 и 2 от КСО е въведено понятието „средномесечен осигурителен доход“;
– промяната в чл.70а, ал.2, т.6 от КСО е свързана с нормативно установената възможност чужда помощ да се определя и на лица с трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) 80 на сто, когато едно или повече съпътстващи заболявания обуславят над 50 на сто трайно намалена работоспособност (степен на увреждане);
– според новосъздадената разпоредба на чл.70а, ал.5 от КСО при определяне на пенсия, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато по българското законодателство е зачетен само осигурителен стаж, който съгласно чл.70а, ал.2 от КСО не се включва при определяне на осигурителния доход, за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл.70 от КСО (напр. времето на наборна или алтернативна служба) се взема предвид минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период. По принцип аналогична разпоредба съществува в НПОС, но важността на въпроса налага уреждането му в КСО.
• промени в чл.75 и чл.79 от КСО;
Направените в цитираните разпоредби промени са пряко свързани с характера на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) или поради трудова злополука и професионална болест (ИТЗПБ) на пенсии, свързани с трудова дейност. Измененията отразяват промяната в тежестта на година осигурителен стаж във формулата за изчисляване размера на пенсията за ИОЗ, съответно новата й константно определена величина, както и съответните промени в коефициентите по чл.79, ал.1 от КСО за изчисляване на ИТЗПБ.
• изменения в чл.89а и чл.90а от КСО;
Промяната и в двете разпоредби целй съобразяването им с целта на закона. Предназначението на социалната пенсия за старост е да осигури средства за издръжка на лица, чии- то доходи са под определен от закона минимум, а социалната пенсия за инвалидност – да обезпечи с доходи лица, които са със сравнително висока степен на загубена работоспособност. И двата вида пенсии не са свързани с упражняването на трудова дейност, не са резултат от настъпването на осигурен социален риск и в този смисъл, независимо че се отпускат и изплащат от пенсионния орган по реда на КСО, представляват форма на социално подпомагане, а не осигурително обезпечение. В този смисъл направената и в двете разпоредби промяна, с която се въвежда като предпоставка за придобиване правото и на двата вида пенсии изискването на лицето да не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, освен съобразяване целй да препятства възможността за неправомерно разходване на публични средства.
• промяната в чл.94, ал.3 от КСО;
Тя е насочена към по-точното определяне на началната дата, от която се отпускат пенсиите за инвалидност и/или добавките за чужда помощ, извън общите случаи на чл.94, ал.1 от КСО – отпускане на пенсията/добав- ката от датата на придобиване на правото или от дата на заявлението при пропускане на предвидения двумесечен срок. Изменената норма предвижда пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ да се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице.
• промяната в чл. 98, ал. 2 от КСО;
С тази промяна се разширяват способите за събиране на недължимо получени от лицата плащания от държавното обществено осигуряване. Според действащата до 31.12.2018 г. редакция на разпоредбата дължимите суми за неоснователно изплатени пенсии се събираха от пенсията на лицето, а ако същата е прекратена – по реда на ДОПК или на чл.110, ал.5, т.1 от КСО – запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица. Считано от 01.01.2019 г. тези вземания ще могат
да се събират чрез всички възможни способи – в т.ч. удръжки от пенсията, чрез прихващане от изискуеми вземания на лицето от ДОО, чрез запор по реда на чл.110, ал.5, т.1 от КСО, както и по реда на ДОПК.
• изменение и допълнение в чл.102 от КСО;
Цитираната разпоредба регламентира правната възможност за преизчисляване на отпуснатите пенсии въз основа на положения от пенсионера осигурителен стаж и/или доход след пенсионирането му. С промяната се създава възможност за ежегодно преизчисляване на пенсиите, което да се извършва по служебен ред въз основа на данните в информационната система/регистрите на НОИ, чрез подадено еднократно заявление на правоимащото лице. Преизчисляването ще се извършва веднъж годишно, считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.
• промяна в §6, ал.1 от ПЗР на КСО:
– от 1 януари 2019 г. се запазва действащият към момента максимален размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, а именно – 910 лв., както за ново- отпуснатите, така и за „старите“ пенсии;
– от 01 юли 2019 г., както и от 1 юли на всяка следваща година максималният размер се определя на 40 на сто от максималния осигурителен доход, което води до нарастването му на 1200 лв. от средата на следващата година.
Съгласно мотивите към закона, запазването на тавана на пенсиите се обосновава най- вече със солидарния характер на системата на пенсионното осигуряване, гарантиращ и минимални размери на дългосрочните пенсионни плащания. През годините „таванът“ се е доказал като социално справедлив механизъм за разпределение на средствата на пенсионните фондове на ДОО (в този смисъл Решение №21 от 15.07.1998 г. по конституционно дело №18/1997 г. и Определение №1 от 10.02.2011 г. по конституционно дело №18 от 2010 г. на Конституционния съд на Република България). В подобен смисъл е и Решение от 25.10.2011 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, постановено по делото „Вълков и други“ срещу България /Valkov and Others v. Bulgaria /dec./ nos. 2033/04 et al.10 November 2009/. Отделно от това изследването на европейската практика показва, че в повечето държави – членки на Европейския съюз се прилагат инструменти, чрез които да бъдат регулирани размерите на изплащаните пенсии. Измежду държавите, в които размерът на пенсията зависи от осигурителния доход на лицето (контрибутивни/трудови пенсии), само в 8 не действат такива инструменти. В този смисъл предлаганата промяна съответства не само на принципите на осигурителната система в Република България, но и на законодателните решения, възприети в голяма част от останалите държави – членки на ЕС.
• новите разпоредби на §7б и §7в от ПЗР на КСО;
С посочените две новоприети разпоредби изрично се регламентира следното:
– през 2019 г. отпуснатите пенсии няма да се осъвременят по реда на чл.100 от КСО – с решение на надзорния съвет на НОИ с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година;
– размерът, определен към 30 юни 2019 г. на всички пенсии, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., ще се увеличи от 1 юли 2019 г. с 5,7 на сто;
– пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., ще се преизчислят от 1 юли 2019 г. с новата тежест за всяка година осигурителен стаж – процент 1,2 и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж;
– пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., ще се преизчислят от 1 юли 2019 г. със съответния коефициент по чл.79, ал.1 от КСО: 0,4494 – за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто; 0,3932 – за лица с трайно намалена работоспособ- ност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто; 0,3371 – за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто;
– преизчисляването с новата тежест на година осигурителен стаж по чл.70, ал.1 от КСО, респ. новите коефициенти по чл.79, ал.1 от КСО, се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след
което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г. включително;
– в случай че преизчисленият размер на пенсията с новата тежест на година осигурителен стаж и размерът на пенсията към 30.06.2019 г., увеличен с 5,7 на сто, не са равни, пенсията се определя в по-високия размер.
Кои са по-важните числа от ЗБДОО за 2019 година?
1. Минимален и максимален размер на осигурителния доход.
И през 2019 г. се запазва правилото за нормативно определяне на минималните размери на осигурителния доход по основните икономически дейности и групи професии, приложими за лицата по чл.4, ал.1, т.1, 7 и 8 от КСО. В сравнение с 2018 г. същите нарастват средно с 4,7 на сто, като най-ниският минимален осигурителен доход за 2019 г. ще е 560 лв. – равен на размера на минималната работна заплата от началото на 2019 г. (Приложение №1 към чл.9, т.1 от ЗБДОО за 2019 г.).
Запазва се също въведеният през 2018 г. способ за определяне на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица като фиксиран размер. Считано от 1 януари 2019 г. при упражняване на трудова дейност тази категория осигурени лица следва да внасят осигурителни вноски върху доход, не по- нисък от 560 лв. (чл.9, т.2 от ЗБДОО за 2019 г.). След изтичане на календарната година само- осигуряващите се лица са длъжни да спазят и установения в чл.6, ал.9 от КСО ред за определяне на окончателния размер на месечния си осигурителен доход.
Запазва се тенденцията за увеличаване на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите, като за 2019 г. същият се определя на 400 лв. (чл.9, т.3 от ЗБДОО за 2019 г.). Припомням ви, че по силата на чл.6, ал.10 от КСО регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
Считано от 1 януари 2019 г. максималният месечен размер на осигурителния доход се увеличава от 2600 на 3000 лв. (чл.9, т.4 от ЗБДОО за 2019 г.).
2. Размери и съотношения на задължителните осигурителните вноски.
През 2019 г. размерите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и съотношението, в което същите се разделят между осигурителите и осигурените лица, се запазват в размерите за 2018 г., а именно:
• За фонд „Пенсии“, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:
– 22,8 на сто за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл.69а от КСО (балерини, балетисти и танцьори в културни организации), от които 14,02 на сто за сметка на осигурителя и 8,78 на сто за сметка на осигуреното лице;
– 19,8 на сто за работещите при условията на III категория труд, от които 11,02 на сто за сметка на осигурителя и 8,78 на сто за сметка на осигуреното лице;
• За фонд „Пенсии“, за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:
– 17,8 на сто за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл.69а от КСО (балерини, балетисти и танцьори в културни организации), от които 11,22 на сто за сметка на осигурителя и 6,58 на сто за сметка на осигуреното лице;
– 14,8 на сто за работещите при условията на III категория труд, от които 8,22 на сто за сметка на осигурителя и 6,58 на сто за сметка на осигуреното лице;
• за фонд „Пенсии за лицата по чл.69“:
60,8 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 55,8 на сто за родените след 31 декември 1959 г., като вноските са изцяло за сметка на държавния бюджет.
С оглед нормата на чл.4б от КСО и през 2019 г. за лицата, упражнили правото си на избор за промяна на осигуряването от допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален пенсионен фонд (УПФ) във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл.69“, както и от ДЗПО в ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО ще подлежат на осигуряване в съответния фонд на ДОО с осигурителна вноска, увеличена съответно с размера на вноската по чл.157, ал.1, т.1 или 2 от КСО.
• за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален (УПФ) и в професионален пенсионен фонд (ППФ) вноските също се запазват в размерите за 2018 г.:
– за ДЗПО в УПф – 5 на сто, от които – за сметка на осигуреното лице – 2,2 на сто и за сметка на осигурителя 2,8 на сто;
– за ДЗПО в ППф – 12 на сто за лицата, работещи при условията на I категория труд и 7 на сто за лицата, работещи при условията на II категория труд. Вноската е изцяло за сметка на осигурителя;
• за фонд „Общо заболяване и майчинство“:
3,5 на сто, от които 2,1 на сто за сметка на осигурителя и 1,4 на сто за сметка на осигуреното лице (съотношение 60:40);
• за фонд „Безработица“: 1 на сто, от които 0,6 на сто за сметка на осигурителя и 0,4 на сто за сметка на осигуреното лице (съотношение 60:40);
• за фонд „Трудова злополука и професионална болест“: от 0,4 на сто до 1,1 на сто в зависимост от основната икономическа дейност на осигурителя и е изцяло за негова сметка;
• за учителския пенсионен фонд (УчПФ): 4,3 на сто – изцяло за сметка на работодателя;
• въпреки направените в края на 2018 г. и в началото на 2019 г. промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, довели до разширяване обхвата на правоима- щите лица, и през настоящата година работодателите няма да внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
3. Размери на паричните обезщетения и помощи.
През 2019 г. изплащаните от фондовете на държавното обществено осигуряване обезщетения и помощи ще се определят по следните правила и в нормативно установените случаи ще са съобразени със следните минимални размери, установени със ЗБДОО за 2019 г.:
• парично обезщетение за временна неработоспособност. Съгласно чл.41, ал.1 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Обръщам ви внимание, че за дните, включени в 18-месечния период, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение. Взема се предвид среднодневната минимална работна заплата за страната, ако в 18-месечния период лицето:
– не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
– е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
– е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
– е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
Така изчислено дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който същото е изчислено.
• парично обезщетение при бременност и раждане;
На основание чл.49, ал.1 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане, като същото не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната. И при този вид обезщетение са приложими посочените по-горе правила за определяне на дохода,
от който да се изчисли обезщетението, ко- гато в референтния 24-месечен период лицето не е било осигурено за общо заболяване и майчинство или е ползвало законоустановен отпуск.
• парично обезщетение за отглеждане на малко дете;
Съгласно по чл.53, ал.1 от КСО след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2- годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със ЗБДОО за съответната година. През 2019 г. това обезщетение запазва размер от 380 лв.;
• парично обезщетение за безработица;
По силата на чл.54б, ал.1 от КСО дневното
парично обезщетение за безработица се определя в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-го- лямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, които ежегодно се определят със ЗБДОО. През 2019 г., съгласно чл.11 от ЗБДОО за 2019 г., минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се запазват на нивото от 2018 г.- съответно 9,00 лв. и 74,29 лв.
• еднократна помощ при смърт на осигурено лице;
На основание чл.11, ал.2, чл.12, ал.2 и чл.13, ал.2 от КСО при смърт на лице, осигурено за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ. Ако починалото лице е било самоосигуряващо се лице, помощта се изплаща, когато са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът за внасяне на месечните осигурителни вноски. Помощта се разпределя поравно между изчерпателно изброените правоимащи лица, като размерът й се определя ежегодно със ЗБДОО. Съгласно чл.13 от ЗБДОО за 2019 г. през настоящата година размерът на помощта ще е 540 лв.
• парична помощ за инвалидност поради общо заболяване;
Съгласно чл.11, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на парична помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания да им бъде отпуснат пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Помощта е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл.41 от КСО.
4. Минимални и максимални размери на пенсиите.
Действащото осигурително законодателство установява минимални размери на всички видове пенсии, като минималният размер
на пенсията за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл.68, ал.1 от КСО, в зависимост от която са минималните размери на пенсиите за трудова дейност – по чл.68, ал.3 от КСО – за осигурителен стаж и възраст при недостигащ стаж; за инвалидност поради общо заболяване; за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, се определя ежегодно със ЗБДОО.
През настоящата година, съгласно чл.10 от ЗБДОО за 2019 г., минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от КСО е, както следва:
– от 1 януари до 30 юни – 207,60 лв.;
– от 1 юли до 31 декември – 219,43 лв.
Съответно минималните размери на останалите пенсии, свързани с трудова дейност са:
Размерите на пенсиите, несвързани с трудова дейност (пенсии за военна инвалидност, пенсиите за гражданска инвалидност и социална пенсия за инвалидност) са съизмерими със социалната пенсия за старост, чийто размер съгласно чл.89а, ал.2 от КСО се определя от МС по предложение
на МТПС и НОИ. По силата на ПМС №106 от 22.06.2018 г. (обн. ДВ, бр.53 от 26.06.2018 г.), считано от 1 юли 2018 г. социалната пенсия за старост се определя в размер на 125,58 лв., в резултат на което размерите на несвързаните с трудова дейност пенсии са, както следва:
– пенсии за военна инвалидност – определят се в процент от социалната пенсия за старост, съобразно трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на лицето и притежавания от него чин, по следната таблица:

Когато лицата са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест преди постъпването им на наборна служба или на служба в запаса, размерът на пенсията за военна инвалидност се определя как- то при пенсията за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
– пенсии за гражданска инвалидност – определят се в процент от социалната пенсия за старост съобразно трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на лицето, както следва:

На лицата, които са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест, пенсията се изчислява по реда, установен за пенсиите за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно
за тях.
– социална пенсия за инвалидност – определя се, както следва:

 

Размерите на пенсиите, несвързани с трудова дейност, се актуализират при определяне от Министерски съвет на нов размер на социалната пенсия за старост.
Съгласно §6 от ПЗР на Кодекс за социално осигуряване през 2019 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии ще бъде:
– от 1 януари до 30 юни – 910 лв.;
– от 1 юли до 31 декември – 1200 лв. (40 на сто от 2600 лв. – максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2019 г.).
5. Размер на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.
Съгласно чл.15, ал.2 от ЗБДОО за 2019 г., считано от 1 януари 2019 г. максималният размер на гарантираните вземания, на които имат право работници и служители на работодател в несъстоятелност, е 1400 лв.