Лице, родено на 23 септември 1952 г., не се е пенсионирало, когато е навършило пенсионна възраст, тъй като не е имало достатъчно осигурителен стаж. Лицето желае да се пенсионира за осигурителен стаж и възраст без да прекрати трудовото правоотношение. Кога трябва да подаде заявление УП-1 – кой месец и коя година?

 

 

Нормативно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е уредено в чл.68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно цитираната разпоредба пенсия за осигурителен стаж и възраст се отпуска на лица, упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на задължително осигуряване и за които едновременно са изпълнени условията за навършена минимална възраст, определена в закона, и придобит осигурителен стаж, чий- то размер също е законоустановен.
Най-общо казано разпоредбите на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО уреждат общите правила за пенсиониране, които се свеждат до нарастваща до 65 години възраст и за мъжете, и за жените, и висок размер на изискуемия осигурителен стаж – също нарастващо до достигане на 40 години за мъжете и 37 години за жените. За пълнота на изложеното следва да отбележим, че условията за пенсиониране по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за 2018 г. са, както следва: за мъжете – навършена възраст 64 г. и 1 мес. и осигурителен стаж 38 г. и 6 мес.; за жените – навършена възраст 61 г. и 2 мес. и осигурителен стаж 35 г. и 6 мес.
За лицата, които нямат достатъчно осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, но имат поне 15 години действителен осигурителен стаж, законодателят е предвидил възможност да им бъде отпусната пенсия на основание чл.68, ал.3 от КСО.
Осигурителният стаж, положен от лицата, който се признава за „действителен стаж“, представлява реално изработеният осигурителен стаж. Съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО: „Действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски“.
В действителния стаж не се включват определени периоди, които се зачитат за осигурителен стаж, но през които лицето реално не е работило. В действителния стаж не се включва времето на наборна или алтернативна служба, времето на отпуска за отглеждане на дете, през който е получавано обезщетение, времето на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки и други.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО лицата, които нямат право на пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годиш- на възраст, което ще бъде през 2023 г.
В описания случай лицето е родено на 23 септември 1952 г. и навършва възрастта (66 год. и 2 мес.) за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68, ал.3 от КСО на 23 ноември 2018 г. В случай, че към тази дата има поне 15 години действителен осигурителен стаж и подаде заявление за отпускане на пенсия УП-1 до 23 януари 2019 г., пенсията ще бъде отпусната от датата на придобиване на правото – 23 ноември 2018 г., независимо, че през 2019 г. изискванията за възраст са вече други.
В случай, че лицето подаде заявление след 23 януари 2019 г., пенсията се отпуска от датата на заявлението. Съществуването на трудово правоотношение не оказва влияние върху правото на пенсия.