Пенсиите, несвързани с трудовата дейност, имат повече социален аспект, администрират се от НОИ, не се изплащат за сметка на осигурителните фондове, а със средства от държавния бюджет. Тези пенсии нямат осигурителен характер, тъй като лицата, които ги получават, не са участвали пълноценно в общественото осигуряване. Такива пенсии са: социалната пенсия за старост, социалната пенсия за инвалидност, пенсията за военна инвалидност, пенсията за гражданска инвалидност, пенсията за особени заслуги към държавата и нацията, и персоналната пенсия.
Социална пенсия за старост
Социалната пенсия за старост е вид социално подпомагане, което се определя като пенсия поради периодичността на изплащането и поради начина на обслужване – от администрацията на държавната пенсионна система. Кодексът за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) регламентират реда и условията за реализиране на правото на социална пенсия за старост на лица, навършили определена възраст, които нямат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради факта, че нямат осигурителен стаж, или осигурителният им стаж не е достатъчен, за да бъде отпусната пенсия за трудова дейност.
Съгласно чл.89а от КСО право на социална пенсия за старост имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след изтичане на двумесечния срок по чл.94 от КСО, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.
Правото на пенсия възниква с навършването на 70-годишна възраст. Ако към датата на навършване на 70-годишна възраст лицето отговаря на условието за доход и подаде заявление в двумесечния срок по чл.94 от КСО, социална пенсия за старост се отпуска от датата на навършване на възрастта. Ако искането е направено след навършването на 70- годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок, доходът се преценява към датата на заявлението и пенсията се отпуска от датата на заявлението.
При подаване на заявлението за отпускане на социална пенсия за старост се представя декларация за семейно и имотно състояние и за годишния доход на член от семейството, включително от друга държава, по образец, утвърден от управителя на НОИ.
Размерът на гарантирания минимален доход се определя с постановление на Министерския съвет. За периода след 1 януари 2009 г. гарантираният минимален доход е 65 лева (ПМС №6 от 15.01.2009 г.), а считано от 1 януари 2018 г. – 75 лева (ПМС №6 от 15.01.2009 г.).
При определяне на годишния доход за членове на семейството се считат съпругът, съпругата и децата до 18-годишна възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни, нямат други доходи и не са встъпили в брак.
При определяне на годишния доход за преценяване на имотното състояние не се включват:
1. добавката за чужда помощ, компенсациите, индексациите и еднократните плащания, изплащани към пенсиите;
2. помощите, отпуснати при условията и по реда на социалното подпомагане, както и целевите помощи за отопление, отпуснати съгласно нормативен акт;
3. семейните помощи по чл.2, ал.2 и 3, т.2 и 3 от Закона за семейни помощи за деца и месечната добавка по чл.42 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Правото на социална пенсия за старост възниква с оглед на конкретно лице и се прекратява след смъртта му. Социалната пенсия за старост не се унаследява и не може да се получава с друг вид пенсия по силата на изрична разпоредба от кодекса.
Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и НОИ. Размерът на социалната пенсия за старост, определен с постановление на Министерския съвет, считано от 1 юли 2018 г. е 125,58 лева. Той е основен размер при изчисляването на размерите на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и на някои добавки, изплащани към пенсиите.
Социална пенсия за инвалидност
Право на социална пенсия за инвалидност имат лица, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто (чл.90а, ал.1 от КСО). Размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя като процент от социалната пенсия за старост според процента на трайно намалената работоспособност. За лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто размерът е 120 на сто от социалната пенсия за старост, а за лица с трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто размерът е 110 на сто от социалната пенсия за старост.
За отпускането на социална пенсия за инвалидност не е от значение дали инвалидизи- рането е настъпило по време или във връзка с извършваната работа; нещо повече – не е необходимо инвалидизираното лице да е осигурявано на някое от основанията, посочени в КСО. Единственото необходимо условие е да е настъпила инвалидност и загубената работоспособност да надвишава 71 на сто.
На основание чл.94, ал.1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на пораждане на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в двумесечен срок от придобиване на правото. Ако документите са подадени след изтичане на този срок, пенсията
се отпуска от датата на подаване на заявлението. Тъй като социалната пенсия за инвалидност е инвалидна пенсия, правопораждаща- та дата е датата на инвалидизиране. Когато заявлението е подадено в двумесечен срок от тази дата, пенсията се отпуска от датата на инвалидизиране, в противен случай пенсията се отпуска от датата на заявлението.
При отпускане на социална пенсия за инвалидност освен чл.94, ал.1 от КСО се прилага и ал.3 на чл.94 от КСО. Съгласно текста на чл.94, ал.3 от КСО, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК/НЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Начална дата за социалната пенсия за инвалидност може да бъде и датата на навършване на 16-годишна възраст. Условие за това е лицето да е инвалид по рождение и с придобита инвалидност до навършване на 16-годишна възраст и заявлението с необходимите документи да е представено в ТП на НОИ в двумесечния срок по чл.94 от КСО.
Социалната пенсия за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Изключение е направено за лицата, навършили възрастта по чл.68 от КСО, пенсиите на които се отпускат пожизнено. След изтичане на срока, за който се отпуска и се изплаща пенсията, по здравословното състояние на пенсионера, след преосвидетелстване, се произнасят експертните органи. В случай че се установи, че работоспособността е възстановена, пенсията се прекратява, а ако се установи, че степента е същата или различна, се дава нов срок за изплащане на пенсията.
Съгласно текста на чл.101 от КСО, който е в сила от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2014 г., социалната пенсия за инвалидност е съвместима с другите видове пенсии, изключвайки социалната пенсия за старост, персоналната пенсия и пенсията за особени заслуги. Съгласно чл.101 от КСО, действащ през посочения период, когато една от получаваните пенсии е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер на 25 на сто.
След промяната на чл.101 от КСО, считано от 1 януари 2015 г., социалната пенсия за инвалидност е несъвместима с другите пенсии. Ако след 31 декември 2014 г. лице има право на социална пенсия за инвалидност, но получава и друг вид пенсия, социалната пенсия за инвалидност се отпуска и спира на основание чл.101, ал.1, т.4а от КСО.
С промените в КСО, считано от 1 януари 2015 г., е създаден §22т в ПЗР на КСО със следния текст: „Социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл.101, ал.3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, до който са отпуснати“.
В случаите, когато след преосвидетелстване след 1 януари 2015 г. лицата отново имат право на социална пенсия за инвалидност, но същите получават и друг вид пенсия, социалната пенсия за инвалидност се определя в същия размер, дори и когато има промяна в процента на трайно намалената работоспо- собност/вид и степен на увреждане.
В случаите, когато след 31 декември 2014 г. се отпуска нов вид пенсия на лице, което получава повече от една пенсия, една от които е социална пенсия за инвалидност, се съблюдава съвместимостта на пенсиите по чл.101 от КСО, в сила от 1 януари 2015 г.
Пенсия за военна инвалидност
Право на пенсия за военна инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на наборната военна служба или на службата в запаса или в резерва. Право на пенсия за военна инвалидност имат и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили.
За „пострадване“ се приемат както травматичните увреждания, довели до инвалидност или смърт, така също и заболяванията от общ характер. Няма пречка да се отпусне лична военноинвалидна пенсия на лице, на което заболяването е получено преди военната служба, щом като същото се е влошило през време на службата. Загиналите и безследно изчезналите по време на военни действия или във военно време се считат също за пострадали.
Право на пенсия за военна инвалидност имат лица, които са пострадали по време на службата си и имат намалена работоспособност 50 и повече от 50 на сто.
Тъй като пенсията за военна инвалидност е инвалидна пенсия, правопораждащата дата е датата на инвалидизиране и началната дата се определя съгласно чл.94, ал.1 от КСО. При определяне началната дата на пенсията за военна инвалидност се спазва и текстът на алинея трета на чл.94 от КСО, съгласно който пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).
За отпускане на пенсия за военна инвалидност е необходимо заинтересованото лице да подаде заявление. Към заявлението за отпускане на пенсия за военна инвалидност се представя експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК), необходимо за определяне на правото, срока и размера на пенсията, удостоверение от съответното поделение за датата на постъпването и уволнението от служба и за званието на лицето, а за лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили, е нужно да се приложи документ от съответното поделение, удостоверяващ обстоятелствата, при които е пострадало лицето.
В случаите, когато пенсията ще  се изчислява от средномесечно брутно трудово възнаграждение, е необходимо да се представят и документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както при пенсиите за трудова злополука или професионално заболяване.
Размерът на пенсията за военна инвалидност се определя диференцирано според военното звание на лицето и определения процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане в процент от социалната пенсия за старост, както следва:

 

Когато лицата, имащи право на пенсия за военна инвалидност, са били осигурени за всички осигурени социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест преди постъпването им на наборна военна служба или на служба в запаса или в резерва, размерът на пенсията за военна инвалидност се определя както при пенсията за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
Пенсията за военна инвалидност е съвместима с останалите видове пенсии, с изключение на социалната пенсия за старост, персоналната пенсия и пенсията за особени заслуги. В случай че лицето получава само лична пенсия за военна инвалидност, тя се изплаща в пълен размер, а в случай, че се изплаща като втора пенсия, се изплаща на основание чл.101, ал.3а от КСО 50 на сто от размера й до момента, в който лицето навърши възрастта по чл.68 от КСО.
При навършване на възрастта по чл.68 от КСО военноинвалидите получават пълния размер на определените им две пенсии – пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен стаж и възраст, и размерът на получаваните една или повече от една пенсии без добавките към тях не се ограничава (§6, ал.5 от ПЗР на КСО).
Пенсия за гражданска инвалидност
Право на пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали при изпълнение на граждански дълг или случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи (чл.87 от КСО). Правопораждащата дата е датата на инвалидизиране, ако заявлението е подадено в двумесечен срок от тази дата, или датата на заявлението, ако заявлението е подадено след изтичане на срока по чл.94 от КСО.
Размерът на пенсията за гражданска инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост и е равен на табличния размер на военноинвалидните пенсии за редници и сержанти. Аналогично на военноинва- лидните пенсии, пенсията за гражданска инвалидност на лицата, осигурени за всички социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест се изчислява по реда, установен за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.
Към заявлението за отпускане на пенсия за гражданска инвалидност се представя и експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК), а също така и документ, удостоверяващ обстоятелствата, при които лицето е заболяло или е пострадало. Този документ се съставя от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице за лицата, пострадали при изпълнение на гражданския си дълг и от кмета или от ръководителя на учреждението, в което служи органът на властта, причинил страданието, за лицата, пострадали случайно от органите на властта при изпълнението на служебни задачи на тези органи.
Пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията се отпускат с влизане в сила на Кодекса за социално осигуряване от 1 януари 2000 г., на основание чл.91 от КСО (отм.), от Народното събрание, по предложение на Министерския съвет. Министерският съвет прави предложение въз основа на доклад на министъра, който осъществява провеждането на държавната политика в областта, в която са особените заслуги на лицето, а Народното събрание взема решение за отпускане на персонална пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. Тази пенсия се изплаща
за сметка на държавния бюджет.
Пенсията за особени заслуги се изплаща от съответното ТП на НОИ по адресна регистрация на лицето от датата, от която е отпусната, в размер съгласно решението на МС. Заинтересованото лице подава в съответното ТП на НОИ решението на Народното събрание за отпускане на пенсията за особени заслуги. На основание на това решение длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ издава разпореждане за изплащане на определения размер пенсия за особени заслуги от посочената в решението дата. Разпореждането за отпускане на пенсията за особени заслуги не подлежи на обжалване.
Съставя се пенсионно досие, в което се прилага заявлението, копие от решението на Народното събрание и екземпляр от разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ. Препис от това разпореждане се изпраща на пенсионера. Правото на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията възниква с оглед на конкретно лице и не може да преминава в наследствена.
От 1 януари 2013 г. влиза в сила Закон за награждаване лицата за особени заслуги към българската държава и нацията (ДВ, бр.94 от 2012 г.) – ЗНЛОЗБДН. Този закон урежда условията и реда за представяне на държавна парична награда на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Редът за предоставяне и изплащане на тази награда се определя с акт на Министерския съвет. С §3 от ПЗР на ЗНЛОЗБДН са направени изменения в КСО, в сила от 1 януари 2013 г., съгласно които се отменя чл.91 на КСО и се създава §6а в ПЗР на КСО. В тази връзка, считано от 1 януари 2013 г., отпада възможността за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията по чл.91 от КСО. Със създаването на §6а от ПЗР на КСО отпуснатите до 31 декември 2012 г. пенсии за особени заслуги продължават да се изплащат в размер на 700 лева.
Персонална пенсия
А) Право на персонална пенсия.
Персоналните пенсии се отпускат по предложение на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите.
С решение Министерският съвет по определени от него условия и ред, в изключителни случаи, може да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията за придобиване правото на пенсия по КСО или не отговарят на условията за отпускане на какъвто и да е вид пенсия съгласно българското законодателство. Лицата, на които е отпусната персонална пенсия, придобиват качеството на пенсионери и ползват правата, произтичащи от това обстоятелство.
Персоналните пенсии се отпускат в размер на 90 на сто от размера на социалната пенсия за старост (чл.7, ал.5 от НПОС). Те се осъвременяват от съответното ТП на НОИ съгласно разпоредбите на КСО, НПОС и решенията на Министерския съвет. От 1 юли 2018 г. размерът на персоналните пенсии е 113,02 лева. Персоналните пенсии и добавките към тях, отпуснати по отменени закони, продължават да се получават.
Правото на персонална пенсия възниква с оглед на конкретно лице и се прекратява при отпадане на основанието за получаване (при смърт на пенсионера, отпускане на пенсия по КСО и други). Персоналната пенсия не се унаследява и не може да се получава с друг вид пенсия по силата на изрична разпоредба от кодекса (чл.101, ал.1, т.4а от КСО).
Персонални пенсии могат да се отпускат на следните категории лица:
1. деца без право на наследствена пенсия от починал родител;
Необходимо условие за отпускане на персонална пенсия на тези лица е да отговарят на изискванията за доход за отпускане на социална пенсия за старост (годишният доход на член от семейството да не надвишава сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца).
Пенсията на деца без право на наследствена пенсия от починал родител се изплаща в сроковете по чл.82, ал.1 от КСО – до 18-го- дишна възраст, както и след това до 26-го- дишна възраст, ако учат.
2. жени, навършили възрастта по чл.68, ал.3 от КСО, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст;
Тези лица следва да отговарят на условията за доход и да имат осигурителен стаж не по-малко от 3 години.
3. лица, навършили възрастта по чл.68, ал.3 от КСО, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди – членове на техните семейства, постоянно нуждаещи се от чужда помощ;
За членове на семейството се считат съпругът, съпругата, както и техните възходящи и низходящи по права линия. Тези лица следва да отговарят на условието за доход и да имат поне 3 години осигурителен стаж.
Годишният доход на член от семейството за преценяване право на персонална пенсия се определя като при преценяване право на социална пенсия за старост.
Б) Предложение за отпускане на персонална пенсия.
Предложението за отпускане на персонална пенсия се изготвя въз основа на:
1. заявление от лицето, законния представител или лице, посочено в чл.26 от Закона за закрила на детето, адресирано до общинския съвет, което включва мотивите за отпускане на персоналната пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражданското му състояние;
2. разпореждане на длъжностното лице от териториалното поделение на НОИ, с което се отказва отпускането на пенсия. Когато няма постановено такова разпореждане, лицето представя документи, установяващи липса на основание за отпускане на друг вид пенсия или декларация, че няма достатъчно положен осигурителен стаж;
3. решение, прието на сесия на общинския съвет, за внасяне на предложение в Министерския съвет;
4. декларация за семейно и имотно състояние и за годишния доход на член от семейството, включително от друга държава, за 12 месеца преди датата на подаване на заявлението в кметството/общината или в общинския съвет и документите, удостоверяващи този доход. При определяне на дохода се ползват и данните от регистъра на осигурените лица;
5. декларация от лицето, че получава/не получава пенсия, изплащана от друга държава;
6. за жени, родили и отгледали 5 и повече деца, документ от общината (кметството), че са родили и отгледали 5 и повече деца до 18-годишната им възраст, че не са били лишавани или ограничавани родителските им права и че децата не са били настанявани в държавни заведения за отглеждане за срок, по- голям от една година, освен по здравословни причини;
7. за лицата, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди – членове на техните семейства – решение на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо, че болният за целия 10-годишен период е бил инвалид с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, който постоянно се е нуждаел от чужда помощ;
8. документ за придобит действителен осигурителен стаж не по-малко от 3 години за жени, родили и отгледали 5 и повече деца и за лицата, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди – членове на техните семейства;
9. удостоверение за наследници, а ако лицата са навършили 18-годишна възраст – документ, удостоверяващ статута им на учащи за деца без право на наследствена пенсия от починал родител.
В) Процедура за отпускане на персонална пенсия.
Заинтересованото лице подава заявление в ТП на НОИ за отпускане на пенсия при условията на КСО. След разглеждане на представените документи длъжностното лице по пенсионно осигуряване с разпореждане постановява отказ на исканата пенсия, поради това, че лицето не отговаря на условията на КСО.
След постановяване на отказа лицето, което иска да му бъде отпусната персонална пенсия, подава молба с общ текст, адресирана до кмета на общината или кметството по постоянния му адрес. В случай че се иска отпускане на пенсия на дете, чийто родител или родители са починали, молбата се подава от законния представител на детето (живия родител, попечител или настойник). В молбата се посочват мотивите за отпускане на персоналната пенсия, данни за самоличността на молителя и за гражданското му състояние.
След завеждането на молбата и разглеждане на целия доказателствен материал, приложен към нея, на своя сесия Общинският съвет приема решение, след което изпраща материалите до НОИ. Ако документите, необходими за преценка на пенсионни права, които са издавани от общините (кметствата), не са представени от заявителите, се изискват служебно.
След разглеждане на така представените документи НОИ изготвя мнение за отпускане на персонална пенсия и го внася в Министерския съвет. Персоналната пенсия се отпуска
с акт на Министерския съвет, който се изпраща до съответното ТП на НОИ по адресна регистрация на лицето. На основание на това решение на МС длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ издава разпореждане за изплащане на персоналната пенсия. Персоналните пенсии се изплащат в размер 90 на сто от социалната пенсия за старост от съответното ТП на НОИ, от датата, от която е отпусната, съгласно решението на МС. Заверено копие от заявлението и приложените към него документи, послужили за отпускане на персонална пенсия, се съхраняват в пенсионното досие в ТП на НОИ.