Имаме учител, назначен при нас на трудов договор по чл.111 от КТ 1 на 2-часов работен ден – допълва норматив от 175 часа (при пълен норматив от 700 часа). Останалите 525 часа си ги взима в друго училище на 6-часов работен ден. При нас, освен заплатата, която взима за 2-часов работен ден (0,25 щатна бройка), получава и възнаграждение за лекторски часове, които са над тези 175 часа по норматив.
Въпросът е колко дни платен отпуск има право да ползва учителят при нас (той е синдикален член)? Дали 56 дни (48 + 8) или имайки предвид чл.23, ал.2 от НРВПО – 14 дни? Ако трябва да са 14 дни се получава така, че през лятото ще трябва да идва по 2 часа в училище след изчерпване на отпуската си, а в другото училище ще е в отпуск?

 

От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че лицето е назначено по договор за допълнителен труд при друг работодател или т.нар. външно съвместителство по смисъла на чл.111 от КТ. Обстоятелството, че то получава допълнително заплащане за часовете над определения норматив (лекторски часове), не променя условията, при които е сключен този трудов договор.
Без съмнение всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск (чл.155, ал.1 от КТ). Принципът е еднакво валиден за работата по всяко от трудовите правоотношения. Тук обаче следва да се съобрази и специалното правило на чл.23, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), съгласно което работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
Според чл.355, ал.2 от КТ за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня. Следователно при работа на 4 часа (което в общия случай представлява половината от законоустановената редовна продължителност на работното време), работните дни се зачитат за „пълни“ и се придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. Ако работното време е по-малко от половината от законоустановеното, отпускът се преизчислява пропорционално, какъвто е и конкретният случай. При работен ден от 2 часа отпускът следва да се определи в размер на 1/4 от размера, който би се полагал за работа на пълно работно време. Тъй като учителите имат право на удължен платен годишен отпуск, за база за изчислението ще се вземе не минималният размер на платения годишен отпуск по Кодекса на труда, а на удължения платен годишен отпуск за тази категория работници и служители съгласно НРВПО, съответно увеличен по пътя на колективното преговаряне за лицата, спрямо които се прилага колективният трудов договор.
Трябва да се отбележи още, че действащото ни трудово законодателство не съдържа задължително изискване отпускът по основното трудово правоотношение и по договора за допълнителен труд да се използват едновременно. Такова правило се съдържаше в отменената през 2002 г. с Решение №9353 на ВАС разпоредба на чл.23, ал.1 от НРВПО по отношение на ползването на платения годишен отпуск по договор за външно съвместителство. ВАС прие, че всеки работодател следва да има самостоятелна възможност да разрешава сравнително продължителното отсъствие от трудовия процес според конкретната ситуация в предприятието. Поради това и не винаги е възможно отпуск по двата трудови договора да бъде ползван едновременно. Следователно е верен изводът, че ако и двата отпуска се ползват през лятната ваканция, а този по договора за допълнителен труд е с по- кратка продължителност, ще има период, в който служителят ще продължи да е в отпуск по едното си трудово правоотношение, но ще трябва да полага труд по другото. Разбира се, няма пречка по второто трудово правоотношение за периода на „застъпване“ да се ползва неплатен отпуск.