Физическо лице, студент в САЩ, е заминало за обучение в края на 2018 година. Същата година лицето има доходи от друга стопанска дейност в България и доходи от почасова заетост в САЩ. Работодателят в САЩ съобщава на лицето, че трябва да декларира доходите си от работата в България, тъй като няма повече от половината дни на текущата година пребиваване в САЩ и няма как да го обложат там. Дължи ли лицето осигуровки в България и по какъв начин с кое приложение в ГДД по чл. 50 следва да декларира доходите си чужбина в България? Ако доходът следва да се декларира с Приложение № 9 коя таблица би следвало да се попълни. Работодателят в чужбина е издал документ „Statements of Earnings, Taxes and Deduction“. В този документ фигурират брутното възнаграждение, удържан данък и нетна сума за получаване. Според работодателя удържаният данък е вид общински, може би щатски данък, който задължително се удържал.

 

По правило, когато дадено лице, което придобие доход от трудова дейност в държава, на която не е гражданин, този му доход подлежи на деклариране и облагане в държавата, на което то се приема за местно лице за данъчни цели. Това дали и при какви условия дадено лице се приема за местно лице на дадена държава зависи от Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), сключено между държавата, на която лицето е гражданин и/или притежава постоянен адрес и пребиваване, и държавата, в която е придобит съответният доход.
В случая обект на облагане е доход, придобит през 2018 г. от български студент в САЩ, получен от него за почасова работа за срок по- кратък от 183 дни. Доходът е обложен в Щатите, за което лицето притежава документ, издаден от работодателя му по образец „Statements of Earnings, Taxes and Deduction“. Лицето се интересува дали дължи осигуровки в България и в кое приложение към чл. 50 от ЗДДФЛ следва да декларира дохода.
Преди всичко следва да се отбележи, че лицето следва да декларира и внесе данък за този доход само в качеството си на местно лице за данъчни цели у нас. В тази връзка е важно да се има предвид, че между България САЩ е сключено СИДДО, от което за целите на тази спогодба понятието „местно лице на едната договаряща държава“ означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, гражданство, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество по силата на т. 3 от Спогодбата „Ко- гато въз основа на разпоредбите на алинея едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат въпроса чрез взаимно споразумение.
д) Когато в съответствие с разпоредбите на алинеи 1 и 2 на този член лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия чрез взаимно споразумение да определят начина на прилагане на тази спогодба спрямо това лице. При липса на взаимно споразумение между компетентните органи на договарящите държави лицето няма да се счита за местно лице на някоя от договарящите държави за целите на ползване на облекченията, предвидени в тази спогодба.
Предвид липсата на конкретна информация относно посочените в СИДДО-то критерии, които определят статута на въпросното лице и съответстват на предвиденото за целта в чл. 4 на ЗДДФЛ, в по-нататъшния си отговор приемаме, че то е местно лице за данъчни цели на България.
Следователно предвид това, че съгласно посочените обстоятелства въпросното лице е реализирало през 2018 г. доходи в САЩ за срок по- кратък от 183 дни, доходът му, получен за поча- совата му работа там, подлежи на подоходно облагане у нас и следва да се декларира у нас. В тази връзка е налице въпрос относно това
дали този доход е получен от него в качеството му на студент по стажантска програма или не, тъй като доколкото ни е известно, ако доходът е реализиран по такава програма и е в размер до 9 000 щ.д. годишно, той не се облага с данък в САЩ. В такъв случай удържаната сума следва да бъде възстановена съобразно прилаганите там процедури.
В България обаче се дължи данък, независимо от размера на сумата, като лицето евентуално има право и да му се приспадне определен размер от сумата на платения в САЩ данък. За тази цел в СИДДО, сключена между двете страни, е предвидено прилагането на метода за избягване на двойното данъчно облагане, известен като „освобождаване с прогресия“. При прилагането на този метод при декларирането на дохода от чужбина размерът му се добавя към този, придобит и в държавата, на която лицето е местно за данъчни цели, т.е. в случая в България, така че при облагането на на доходите, придобити от лицето за съответната година да се приложи евентуално по-висока данъчна ставка. След това доходът от чужбина се изважда от общата сума на доходите, но за останалия доход се прилага по-високата данъчна ставка. Тъй като данъчната ставка в България не е прогресивна, а плоска, това добавяне на чуждестранния доход няма смисъл и на практика този метод води до пълно освобождаване от данъчно облагане на чуждестранния доход.
Доходите от чужбина се попълват в Приложение № 9 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Там се посочват получените доходи и авансово удържаните в чужбина суми, като се прилага и копие от документът, който доказва това. Ползва се процедурата на освобождаване от данъчно облагане, описана в Указанието към Приложение № 9 – Образец 2091.
Относно задължението за внасяне на осигурителни вноски може да се каже, че:
– за здравно осигуряване съгласно практиката на НОИ до навършване на 26 г. възраст учащите се (включително тези в чужбина) са осигурени здравно от бюджета;
– за социално осигуряване у нас по правило внасянето на осигурителни вноски зависи от осигурителния статута на дадено лице, т.е. дали доходът е придобит по трудов договор, граждански договор, като самоосигуряващо се лице. В общия случай за доход, придобит в чужбина, осигурителни вноски у нас не се дължат.