Фактологични обстоятелства: През 2018 г. бивш служител е завел дело срещу работодателя си за изплащане на обезщетение за неползван отпуск съгласно разпоредбата на чл. 224 от КТ.
Съдебният иск е прекратен поради деклариране пред Районния съд от страна на служителя, че доброволно работодателят е изплатил дължимото обезщетение, ведно със законните лихви и направените разноски по делото.
Следва ли работодателят да посочи в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ изплатените суми за: обезщетението по чл. 224 от КТ, лихвите за забава и за разноските по делото, след като изплатените суми не са присъдени, а доброволно преведени от работодателя?

 

В справката по чл. 73 от ЗДДФЛ се отразяват само видовете доходи, изрично изброени в чл. 73, ал. 1, т. 1 – 4 на закона и съответно посочени в номенклатурата на кодовете към образеца на справката. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се облага се като доход от трудови правоотношения, поради което не се включва в справката. В нея не се включват и доходите, освободени от облагане по силата на чл. 13 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 13, ал. 10 от закона не подлежат на облагане и лихвите и присъдените обезщетения по съдебни дела.
В случая липсва съдебно решение за дължи- мост на законната лихва и съдебните разноски, платени от работодателя доброволно, поради което е налице формално основание да се направи заключение, че те не попадат в хипотезата на чл. 13, ал. 10 от закона. По правило, ако размерът на даден вид доход от „случаен“ характер, посочен като необлагаем в чл. 13 на закона, не превишава 5000 лв., на основание чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ сумите от редица „случайни“ по своя характер необлагаеми по чл. 13 от закона доходи не се посочват в справката. Това дава основание да се направи заключение, че и въпросните суми не следва да се посочват в справката. Заключението е логично, обаче е лично и може да не съвпадне с това на данъчната администрация.