Много работодатели вече са се сблъсквали със сериозни проблеми и продължават да полагат големи усилия за опазването на служебните си тайни, свързани с протичането на различни процеси и внедряването на технологии, създаване на бизнес модели и стратегии, обслужване на клиенти и пр. Без съмнение, за да се обезпечи безпроблемното функциониране на производствената и/или служебна дейност, работници и служители на определени йерархични нива в предприятието придобиват и използват „чувствителна“ за работодателя си информация. Как да се гарантира обаче, че те няма да разкрият тази информация на конкурентите или дори директно да преминат на работа при тях, използвайки наученото от и за предходния си работодател? Както е известно, българската съдебна практика трайно възприема забраните за конкурентна дейност спрямо настоящи и бивши служители като посегателство над конституционно- гарантираните права на труд и свободна стопанска инициатива. Поради това клаузи в трудови договори и допълнителни споразумения, с които се забранява на служителите да постъпват на работа в конкурентни предприятия след прекратяването на трудовите им договори, най-често се обявяват от съда за нищожни.
Разбира се, проблемът не е характерен само за България, а и търговската информация и ноу- хау се нуждаят от защита не само спрямо (бивши) служители, а и спрямо всички лица, които могат да нанесат вреди на търговеца чрез разкриването на тази информация. Това предизвика намесата и на европейския законодател с приемането на Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.
На държавите членки беше предоставен срок за въвеждане на новите правила във вътрешните законодателства до 9 юни 2018 г. Макар и с известно забавяне, България изпълни задължението си да транспонира Директивата с приемането на Закона за защита на търговската тайна (обн., ДВ, бр.28 от 2019 г.).
Кратка предистория на проблема
Досега търговската тайна беше изключително оскъдно регламентирана от българския законодател, като в нито един законодателен акт това понятие не беше легално дефинирано.
В досегашната редакция на чл.52 от Търговския закон (ТЗ) се съдържаше едно генерално формулирано общо задължение: „при осъществяване на дейността си прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник са длъжни да пазят търговската тайна на лицата, възложили им извършването на определена работа, както и техния търговски престиж“. С приемането на Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ) в цитираната разпоредба беше добавена нова алинея, че нарушителите носят отговорност по новия закон. Както е видно обаче, от персоналния обхват на разпоредбата са изключени лицата, които нямат качеството на търговски пълномощник или помощник, включително повечето настоящи и бивши служители.
Наистина, задължение за лоялност и опазване на поверителната информация на работодателя се съдържа и в чл.126, т.9 от КТ, но това задължение не е обвързващо за служителите след прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е и най-честият случай на злоупотреби в практиката.
Обща забрана на използването или разгласяването на производствена или търговска тайна се съдържа и в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). В този смисъл е мислимо ангажирането на административнонаказателната отговорност на физическо лице, което извършва или съдейства за извършване на нарушения по този закон (чл.2, ал.1 от ЗЗК). А такова нарушение може да е например нелоялната конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени от дружеството договори (чл.36, ал.1 от ЗЗК). На практика обаче тези разпоредби не се прилагат спрямо лица в трудово правоотношение с увреденото лице.
За пълнота може да се посочи, че и Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) използва понятието „служебна тайна“. Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правно- защитен интерес. Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон (чл.26, ал.1 – 2 от ЗЗКИ).
Дефиниция на „търговска тайна“
В чл.3 от ЗЗТТ за първи път се въвежда легална дефиниция на търговската тайна, която дословно възпроизвежда текста на Директивата.
Търговската тайна представлява търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която следва да отговаря едновременно на следните три изисквания:
– представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
– има търговска стойност, поради тайния си характер;
– по отношение на нея са предприети мерки за запазването и в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.
Тежестта на доказване, че дадена информация притежава качеството „търговска тайна“, е за нейния притежател. На това правило трябва изрично да се акцентира, защото „предприемането
на мерки за опазване на тайната“ е постоянен ангажимент на търговеца. Подписване на бланкови и общи споразумения за конфиденциалност не представляват достатъчни мерки за запазването на търговската тайна. Търговецът следва да посочва на лицата, които имат достъп, изрично коя информация, данни, бази данни са конфиденциални, независимо дали тази информация се съдържа в онлайн кореспонденция, електронни бази данни или на хартиен носител. В практиката това най-често се постига чрез изричното обозначаване на всеки носител на търговска тайна като конфиденциален. В допълнение търговецът следва да положи и по-голяма грижа, въвеждайки мерки, които предвиждат ограничаване на достъпа до търговска информация чрез технически и други способи.
Знанията, опитът и уменията, които служителите придобиват добросъвестно в рамките на своята работа, не могат да бъдат третирани като търговска тайна, и съответно работодателят не може да ограничава своите служители в използването им.
Неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна
В закона се извеждат три основни състави на неправомерно поведение във връзка с търговската тайна – неправомерно придобиване, неправомерно използване и неправомерно разкриване.
Придобиването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено чрез нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, върху които се упражнява правомерен контрол от притежателя на търговската тайна и съдържат търговска тайна или информация, от която тайната може да бъде извлечена; или друго поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика.
Използването или разкриването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, кога- то е извършено от лице, което е придобило неправомерно търговската тайна, или е нарушило споразумение за запазване на поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна, или е нарушило задължение за ограничаване използването на търговската тайна.
Следва да се посочи, че в новия закон се въвежда още една по-висока степен на закрила, докол- кото неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна е налице също и в случаите, когато лицето, предвид обстоятелствата, е знаело или е следвало да знае, че търговската тайна е била получена пряко или косвено от друго лице, което я е използвало или разкрило неправомерно.
Законът за защита на търговската тайна посочва и изключенията, при които придобиването, използването и разкриването на търговска тайна не е неправомерно, а именно:
– при упражняване правото на свободно изразяване на мнение и правото на достъп до информация по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, включително зачитането на свободата и плурализма на медиите;
– за разкриване на престъпления, нарушения или други противоправни деяния, когато това се извършва с цел защита на обществения интерес;
– когато работници или служители разкриват търговска тайна на техни представители в рамките на законовото упражняване на функциите на представителството в съответствие с правото на Европейския съюз или българското законодателство, ако разкриването е било необходимо за упражняването на тези функции;
– за защита на интерес, признат от правото на Европейския съюз или от българското законодателство.
Защита при неправомерно придобиване, използване и разкриване на търговска тайна
Една от най-често отбелязваните слабости на досегашната уредба относно поверителността на търговската информация се изразяваше в неефективните средства за защитата й. С новия закон на търговците се предоставят редица мерки, благодарение на които могат да защитят своята информация, като компетентен е единствено съдът и специална административна процедура не е необходима.
Освен общото право на иск за обезщетение, законът въвежда и редица други мерки, които могат да бъдат поискани от съда, като обезпечаване
на иска и гаранция за изпълнение на решението. Въвеждат се нови, специфични за тази материя искове, които са независими един спрямо друг и могат да бъдат предявявани как- то самостоятелно, така и кумулативно (едновременно) в рамките на едно производство, а именно:
– иск за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна;
– иск за присъждане на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;
– иск за преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
– иск за забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоки, които са предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки, с тези цели;
– иск за унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца;
– иск за забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.
Законът предоставя и редица допълнителни мерки, които могат да бъдат поискани от ищеца с цел осигуряването на поверителност в рамките на съдебното производство, които са нови за гражданския процес в България – ограничаване на достъпа до документи по делото, които съдържат търговска тайна, ограничаване на достъпа до съдебните заседания, издаване на съдебен акт, в който търговската тайна остава неразкрита.
Предвидени са множество нови специфични обезпечителни мерки, които са характерни единствено за това съдебно производство – преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна като временна мярка; забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение; задържане чрез изземване и предаване на стоките – предмет на предполагаемото нарушение, включително кога- то са били внесени от трети страни, така че да се предотврати тяхното пускане или движение на пазара; забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.
Интересна нова мярка, която може да се претендира от увредения търговец, е въведената в чл.24 от ЗЗТТ, която целй даването на гласност за извършеното нарушение. По искане на ищеца съдът може да осъди ответника да разгласи за своя сметка и по подходящ начин информация за решението по делото, както и неговото публикуване частично или в цялост със заличена търговска информация.
Правото на иск на притежателя на търговска тайна се погасява с изтичането на 5 години от извършване на нарушението (чл.11, ал.1 от ЗЗТТ).
Определяне на справедливо обезщетение
С обнародвания ЗЗТТ се въвеждат нови и специфични правила по отношение на определянето на размера на дължимото обезщетение.
Освен стандартната хипотеза, в която съдът присъжда обезщетение спрямо доказаните вреди и пропуснати ползи, съдът вече е длъжен да съобрази и събраните данни относно приходите, получени от нарушителя в резултат от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна. Това е особено ценно за правоприлагането, доколкото приходите са доказуеми в по-голяма степен (включително и чрез ползване на публични регистри и бази данни), отколкото реалният размер на пропуснатите ползи, които в повечето случаи биват третирани като „хипотетични“ от вещите лица.
Съдът следва да вземе под внимание и претърпените неимуществени вреди, когато е приложимо. В последните години се наблюдава изменение в практиката на съдилищата относно възможността юридически лица да претърпяват неимуществени вреди, което в по-старата юриспруденция се възприемаше като недопустимо (вж. напр. Решение №195371 от 16.08.2017 г. по гр. дело №8206/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав и Решение №346781 от 23.02.2018 г. по гр.д. №10031/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав).
Интересен нов момент се съдържа и в чл.19, ал.2 от ЗЗТТ, съгласно който когато искът е основателен, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът присъжда обезщетение, което е не по-малко от размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение да ползва търговската тайна, както и разходите, направени от притежателя на търговската тайна, включително разходите за идентификация и проучване. Това също предоставя нова възможност да се търси справедливо обезщетение, доколкото разходите за идентификация, проучване и разработване на информацията, която се квалифицира като търговска тайна, също са с по-висока степен на доказуемост.
Съгласно чл.18, ал.2 от ЗЗТТ служителите и работниците носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, в размер на не повече от трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение, когато не са действали умишлено.
От цитираната разпоредба може да се направи изводът, че новият режим несъмнено е приложим и за лицата в трудово правоотношение с увреденото лице. Очевидно той се явява специален спрямо Кодекса на труда, т.е. в исковете за вреди от неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна следва да се приложи този закон, а не общата трудовоправна уредба на имуществената отговорност на работниците и служителите.
При липсата на практика по прилагането на ЗЗТТ все още е трудно да се прецени доколко ефективна ще е защитата на търговската тайна на работодателите срещу възможни нарушения от настоящи и бивши служители. Все пак трябва да се отчете, че е направена една първа стъпка в положителна насока. Задача на съдилищата остава да не се поддават на инерцията на познатото в правоприлагането, а да използват разумно новите процесуални възможности, предвидени в закона.