По силата на ЗДДС от правото на данъчен кредит могат да се възползват само регистрираните за целите на облагането с ДДС лица. В случаите на чл. 68, ал. 1, т. 1 – 4 от ЗДДС и при наличиено на изискванията на чл. 69 те имат право да приспаднат от задълженията си по закона сумите за данъка върху стоки или услуги по облагаеми доставки, за които не са налице ограниченията на чл. 70. Съгласно нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС основно изискване за реализирането на това право е регистрираното лице да използва тези стоки или услуги за извършване на облагаеми доставки. В тази връзка възниква въпрос относно това дали в случаите, при които дадено данъчно задължено лице е закупило стоки по време на временната си административна дерегистрация има право на данъчен кредит, ако извърши с тях облагаема доставка след възстановяване на статуса си на регистрирано лице.
Това е въпрос, на който не може да се отговори на основание конкретна разпоредба от закона. Предвид това в практиката на данъчните органи по места не е изключено правото на данъчен кредит за тези стоки да бъде отказано.
Практиката на Съда на Европейския Съюз (СЕС) показва, че това разбиране относно правото на данъчен кредит за стоки, закупени в период на временно деактивиран идентификационен номер на данъчно задължени лица, не е характерен само за представителите на нашата данъчна администрация. Така например с Решение С-67 от 12 септември 2018 г. на съда се е наложило да поясни на данъчната администрация на Румъния, че отказът на това право е незаконосъобразен, тъй като противоречи на Директива 2006/112/ЕО.
Решението е дадено в отговор на преюдициално запитване във връзка със спор на румънска фирма и румънската данъчна администрация относно правото на данъчен кредит за стоки, закупени от фирмата по време, когато данъчният и идентификационен номер е бил временно деактивиран поради административни данъчни нарушения. В решението си Съдът изразява становище, че Директивата не допуска национална правна уредба или нейното тълкуване да откаже на данъчно задължено лице, извършило придобивания през период, в който идентификационният му номер по ДДС е бил деактивиран поради непредставяне на данъчни декларации, само защото тези придобивания са направени в периода на неактивност на номера му.
Според Съда след реактивиране на данъчния номер на лицето и при наличието на предвидените за целта материалноправни изисквания правото за приспадане на данъчен кредит за тези придобивания може да бъде упражнено чрез подадени декларации по ДДС или издадени фактури. Условие за това е правото за приспадането на данъка да не е използвано с цел измама или злоупотреба.
Внимание: Предвид възможните противоречия с местни представители на данъчната администрация във връзка с прилагането на коментираната хипотеза припомняме, че частноправните субекти имат основание да се позоват на разпоредбите на Директивата винаги, когато държавата не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я тълкува и прилага неточно. За целта в случаи като коментирания лицата може да се позовават на Решение на СЕС С-67 от 12 септември 2018 г.