Фактологични обстоятелства: Поради неподадени в срок справки-декларации по ДДС на основание чл.176, т.3 от ЗДДС на регистрирана за целите на облагането фирма е отнет временно идентификационния номер по чл.94 от закона. Впоследствие, когато статутът й на регистрирано лице е възстановен, тя ползва данъчен кредит за стоки, закупени от нея в периода на временната си дерегистрация. Според данъчната администрация фирмата няма право да ползва данъчен кредит за тези стоки, тъй като при закупуването им не е била регистрирана за целите на облагането.
Има ли право фирмата да ползва данъчен кредит за тези стоки и, ако има, какво е основанието за това?

 

 

По правило право на данъчен кредит имат само регистрираните за целите на облагането с ДДС лица. В случаите на чл.68, ал.1 т.1-4 от ЗДДС и при наличиено на изискванията на чл.69 те имат право да приспаднат от задълженията си по закона сумите за данъка за доставки на стоки или услуги, за които не са налице ограниченията на чл.70. Съгласно нормата на чл.69, ал.1 от ЗДДС основно изискване за реализирането на това право е регистрираното лице да използва тези стоки или услуги за извършване на облагаеми доставки.
Еднозначното и категорично изискване на тази норма относно данъчния статут на лицето, което има право на данъчен кредит, поражда въпрос дали данъчно задължено лице, чийто данъчен идентификационен номер е временно деактивиран, след възстановяване на статуса си на регистрирано лице има право на данъчен кредит за стоки, с които извършва облагаеми доставки, ако стоките са закупени в периода на временната му дерегистрация. Това е въпрос, на който не може да се отговори на основание конкретна разпоредба от действащата редакция на закона. Предвид това в практиката на данъчните органи по места е възможно правото на данъчен кредит за тези стоки да бъде отказано. Според становището на Съда на Европейския Съюз (СЕС) това разбиране относно ползването на правото на данъчен кредит за стоки, закупени в период на временно деактивиран идентификационен номер на данъчно задължени лица, е неправилно.
В тази връзка с Решение С-67 от 12 септември 2018 г. Съда е направил заключение, че при обстоятелства като тези в запитването, отказът на това право е незаконосъобразен, тъй като противоречи на Директива 2006/112/ ЕО.
Решението е дадено в отговор на преюдици- ално запитване във връзка със спор на румънска фирма с румънската данъчна администрация относно правото на данъчен кредит за стоки, закупени от фирмата по време, когато данъчният и идентификационен номер е бил деактивиран поради административни данъчни нарушения. В решението си Съдът изразява становище, че Директивата не допуска национална правна уредба или нейното тълкуване да откаже на данъчно задължено лице, извършило придобивания през период, в който идентификационният му номер по ДДС е бил деактивиран поради не- представяне на данъчни декларации, само за- щото тези придобивания са направено в периода на неактивност на номера му. Според Съда след реактивиране на данъчния номер на лицето и при наличието на предвидените за целта материалоправни изисквания, правото за приспадане на данъчен кредит за тези придобивания може да бъде упражнено чрез подадени декларации по ДДС или издадени фактури. Условие за това е правото за приспадането на данъка да не е използвано с цел измама или злоупотреба.
Внимание: Предвид възможните противоречия с местни представители на данъчната администрация във връзка с прилагането на коментираната хипотеза припомняме, че частноправните субекти имат основание да се позоват на разпоредбите на Директивата винаги, когато държавата не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я тълкува и прилага неточно. За целта в случаи като коментирания лицата може да се позовават на Решение на СЕС С-67 от 12 еп- тември 2018 г.