Как следва да се оформи отсъствието на работника, ако той не е могъл да стигне до предприятието поради настъпило бедствено положение? Дължи LL ли му се възнаграждение за този период? Има ли разлика в случая, когато той е можел да стигне до мястото си на работа, но е бил възпрепятстван, защото е участвал в дейности по предотвратяване на бедственото положение?

 

 

Работникът или служителят не може да полага труд, ако в резултат на бедствено положение няма възможност да стигне до мястото си на работа или трудовият процес там е прекъснат. Изхождайки от общия принцип, че рискът от невъзможността за предоставяне на работна сила се носи от работодателя, Кодексът на труда въвежда редица специални правила относно правните последици от бедствието на плоскостта на трудовото право.
Трудовото законодателство не съдържа собствена дефиниция за „бедствие“, а и такава едва ли е нужна. По смисъла на чл.2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) бедствие е „значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото“. Слабо вероятно е да възникне спор между страните относно бедствения характер на дадена ситуация, защото такива събития обикновено са широко известни. Все пак причините за неявяване на работа могат да се удостоверяват от кметството, общинския съвет или друг държавен орган (вж. чл.218, ал.4 от КТ относно обезщетението при бедствие). По този начин могат да се преодолеят възможни противоречия между страните по трудовия договор дали един проливен дъжд например е довел до бедствено положение или служителят е имал възможност да се яви на работа, но не го е сторил.
Когато бедственото положение е осуетило явяването на работа на работника или служителя, той няма да получи трудово възнаграждение за съответния ден/дни, тъй като не е полагал труд. Поради това законът предвижда заместващо го обезщетение в разпоредбата на чл.218 от КТ. То е в размер на 50 на сто от брутното трудово възнаграждение за времето, през което служителят е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата за страната. Така се гарантира един „екзистенц-минимум“ за засегнатите лица. С цел да се стимулира гражданската активност е предвидено обезщетение в пълния размер на брутното трудово възнаграждение, ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие. Както причините за неявяване на работа, така и участието в спасителните работи, се установяват от компетентни държавни или общински органи. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи (чл.218, ал.3 от КТ).
Идеята за насърчаване на гражданската активност на работниците и служителите в общественозначими каузи намира проявление и в отпуска по чл.157, ал.1, т.7 от КТ (за времето на обучение и участие в доброволческите формирования за защита при бедствия). Съгласно чл.43, ал.1 от ЗЗБ за времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях доброволецът се освобождава от работодателя или органа по назначаването за изпълнение на граждански, обществени и други задължения. За времето на участие в тези мероприятия лицето получава възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет, като това време се признава за служебен или трудов стаж. Осигурителните вноски са изцяло за сметка на държавния бюджет.
Съгласно Наредбата за условията, реда за получаване и размерите на възнагражденията на доброволците за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия на възнаграждение има право доброволец по смисъла на чл.39 от ЗЗБ, вписан в регистъра на доброволните формирования с персонален идентификационен номер, който участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари или извънредни ситуации и отстраняване на последствията от тях по силата на договор, сключен с кмета на общината.
Размерите на възнагражденията на доброволците се определят съобразно извършените дейности, както следва:
1. сто на сто от минималната часова работна заплата за страната – за обучение с продължителност до 80 часа на година, пропорционално на часовете на участие в обучението;
2. двеста на сто от минималната часова работна заплата за страната – за изпълнение на спасителни задачи за защита при бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях до 160 часа на година, пропорционално на отработените часове на участие в дейностите.
Следователно може да се приеме, че действащото законодателство познава два механизма за компенсиране на загубения доход от трудово възнаграждение, ако работникът или служителят не е полагал труд, защото е взел участие в спасителни работи при бедствие. В първата хипотеза е необходимо той да е бил възпрепятстван да се яви на работа и същевременно да е участвал в спасителните и възстановителни работи. Тогава работодателят му изплаща обезщетение по чл.218, ал.2 от КТ. Във втория случай е възможно бедствието само по себе си да не е пречка конкретният работник или служител да се яви на работа, но по силата на ЗЗБ и сключен договор за участие в доброволно формирование той временно преустановява работата си по трудовото правоотношение, за да се отдаде на изпълнението на гражданските си задължения. Тогава отсъствието от работа се оформя като неплатен отпуск, а компенсирането на загубения доход става с публични средства.