Има ли право лице от педагогическия персонал на обезщетение от 10,5 брутни заплати при прекратяване на трудовото му правоотношение при следния казус: Лицето има прекъсване на педагогическия си стаж в период от година и половина и е заемало длъжността „председател на Общински съвет“ и в същото време е било в неплатен отпуск в училището по основния си трудов договор?

 

 

Съгласно чл.222, ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Така установените размери на обезщетението от 2, съответно 6 заплати, са минимални, и могат да бъдат увеличавани по пътя на индивидуалното или колективно преговаряне. Например според сега действащия колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалисти в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование, е 10,5 брутни трудови възнаграждения (чл.33, ал.1, т.2 от договора).
Не случайно цитираната разпоредба от колективния трудов договор въвежда изискването за над 10 години работа като „педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищно образование“, а не за работа при „същия работодател“. Всъщност в тази си част тя възпроизвежда специалните правила на ПМС №31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда. Една от групите служители, които попадат в персоналния обхват на тази уредба, са педагогическите кадри, за които предпоставката да получат обезщетение в по-високия размер се счита за изпълнена и ако са работили през последните 10 и повече години в различни организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Смисълът на тази специална уредба е, от една страна – в отчитането на социалната значимост на учителската професия, и от друга – в единното финансиране на системата от публични бюджетни средства.
Що се отнася до прекъсванията в стажа, следва да се отбележи, че по принцип те нямат значение, ако междувременно лицето не е встъпвало в трудови правоотношения с други работодатели (извън организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието) и са налице останалите предпоставки за възникване на правото. Тук трябва да се има предвид още, че съгласно чл.26, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) „Председателят на общинския съвет има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение“. От тази норма следва, че правоотношението на председателя на общинския съвет е приравнено на трудово, но не представлява такова по същността си. (Специалната норма на чл.26, ал.2 от ЗМСМА не би била приета, ако правоотношението между общинския съвет и неговия председател е трудово, защото общинският съвет не е работодател на председателя си по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ.) Следователно фактът, че за година и половина лицето е било председател на общинския съвет и е ползвало неплатен отпуск от училището, не променя отговора на поставения въпрос.
В запитването не се съдържат данни колко години педагогически стаж има общо лицето към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и кога е придобило право на пенсия. Ако приемем, че стажът в училището е повече от 10 години (въпреки прекъсването) и е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетението следва да е дължимо в по-високия размер.