Ако за служители на една и съща длъжност е предвиден по-голям от установения в Кодекса на труда брой дни платен годишен отпуск – съответно в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) и в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (НОВРКУДПГО) – кой размер ще трябва да се приложи?

 

 

Понятието „платен годишен отпуск“ е обобщаващо и включва в себе си както основния, така и допълнителния и удължения платен годишен отпуск:
• Минималният размер на основния платен годишен отпуск е установен в чл.155, ал.4 от КТ – 20 работни дни.
• Разпоредбата на чл.156 от КТ предвижда и два вида допълнителен платен годишен отпуск в размер от не по-малко от 5 работни дни: за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, и за работа при ненормиран работен ден. Уредбата на първия от посочените видове допълнителен отпуск е доразвита в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.
• Някои категории работници и служители, в зависимост от особения характер на работата, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен основният платен годишен отпуск. Казано с други думи, за тях този отпуск представлява това, което е основният платен годишен отпуск за останалите работници и служители. Категориите лица, ползващи такъв отпуск, и минималният му размер са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Следователно, ако са въведени специални правила за една и съща категория работници и служители и в двете цитирани наредби, те ще се приложат едновременно, защото представляват различни правни основания за определяне размера на отпуска и са мотивирани от различни социални съображения. Така например според чл.2, т.4 от НОВРКУДПГО членовете на екипажите от летателните състави на въздухоплаването имат право на допълнителен платен годишен отпуск при предпоставките, определени в наредбата. Той е в размер от най-малко 5 работни дни. Същевременно, според чл.30 от НРВПО, работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетените часове. Поради това отпускът на служител от летателния състав на гражданското въздухоплаване следва да се определи, като се отчете броят пролетени часове съгласно НРВПО и се добави допълнителният платен годишен отпуск по НОВРКУДПГО.
Режимът на ползване на платения годишен отпуск обхваща и трите му разновидности. Независимо дали един служител има право само на основен платен годишен отпуск, на удължен платен годишен отпуск или ползва и допълнителен отпуск, редът и начинът на ползване, отлагане на ползването и т.н. са едни и същи.