Служител има сключени два трудови договора – първият е срочен за замества- г не, а вторият е постоянен по чл.110 КТ : (договор за вътрешно съвместителство). След завръщане на замествания и прекратяване на трудовия договор за заместване трябва ли да се промени основанието на втория трудов договор?

 

Трудовият договор, сключен за заместване на отсъстващ работник или служител, се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, със завръщането на замествания на работа (чл.325, ал.1, т.5 от КТ). Както става ясно от изложената в запитването фактическа обстановка, в случая със заместника е сключен и втори трудов договор за вътрешно съвместителство. Прекратяването на договора за заместване не прекратява това второ трудово правоотношение. То обаче трябва да се промени, защото с прекратяването на основния договор то става основно. Казано с други думи, договорът за вътрешно съвместителство по чл.110 КТ вече не отразява коректно отношенията между страните, защото работникът или служителят не съвместява друга трудова функция, а работи само работата, за която е сключен този договор.
Обикновено в такива случаи договорът за допълнителен труд се прекратява по взаимно съгласие, а на негово място се сключва нов основен трудов договор. Този договор се вписва и в трудовата книжка, след отбелязване на прекратяването на предходното трудово правоотношение. (Договорите за допълнителен труд по принцип не се отразяват в трудовата книжка, защото те няма как да се впишат, без да е отбелязано прекратяване на предишното трудово правоотношение.)
Често при „превръщането“ на допълнителния трудов договор в основен за служителя възниква и правото на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по този договор. Според чл.12, ал.8 от НСОРЗ това допълнително възнаграждение се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време – по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. Така, ако договорът за заместване е бил за пълно работно време, по трудовия договор по чл.110 от КТ не е било начислявано такова допълнително трудово възнаграждение. С промяната на втория договор в основен, по него вече ще трябва да се заплаща и добавката, известна в практиката като „клас прослужено време“.