Може би най-важното за разбирането на условията, при които работата в чужбина се признава за трудов стаж, е да се отговори на въпроса: „Какво всъщност е трудовият стаж?“ и да се направи разлика между трудовия и осигурителния стаж.
По смисъла на чл.351, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда, за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в едно предприятие на различни работни места и длъжности (чл.12, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). В случаите на преминаване на трудовото правоотношение от един към друг работодател по реда на чл.123 и чл.123а от КТ, при определянето на допълнителното възнаграждение от новия работодател се зачита и времето, през което работникът или служителят е работил в предходното предприятие преди промяната на работодателя. Трудов стаж е и времето, през което работникът или служителят е изпълнявал държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, както и в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария. За трудов стаж се признава и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на съответното правоотношение.
Задължението за признаване и зачитане на трудов стаж, придобит в държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, произтича от разпоредбата на чл.351, ал.2 от Кодекса на труда: „Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението“.
Ако работникът или служителят е работил в държава, която не е членка на Европейския съюз, признаването на трудовия стаж не е толкова безспорно и лесно да бъде установено. То зависи от това дали България има сключен договор или спогодба със съответната държава извън ЕС. Следва да се има предвид, че България има множество сключени договори за социална сигурност – с Канада, Тунис, Израел, Русия, Украйна, Молдова и др.
Процедурата за признаване на трудов стаж в някоя от посочените страни е предвидена в разпоредбата на чл.13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), съгласно която трудовият стаж, придобит в друга държава – членка на Европейския съюз или друга държава по Споразумението за Европейското икономическо пространство, как- то и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, се признава от работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение.
В НСОРЗ няма изрични разпоредби относно начина на удостоверяване на придобития стаж – няма посочен задължителен документ, но основният документ в случая за удостоверяване на трудов стаж при български работодател е трудовата книжка, а за стажа, придобит в друга държава членка – аналогичен или друг подходящ документ, в който фигурират необходимите данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника. Такива могат да са, освен трудов договор, акт за назначаване или друг аналогичен договор, а за прекратяването – заповед или акт за прекратяване на правоотношението, акт, удостоверяващ продължителността и вида на извършваните дейности и др. Достатъчно е от предоставените документи да може да се определи началото и краят на трудовото правоотношение и характерът на извършваната работа (двете обстоятелства имат съществено значение за периода трудов стаж, който се удостоверява). Трудовият стаж, натрупан в чужбина, ще се зачита за такъв, ако законът на съответната държава счита отношенията с работодателя за трудови. Ако бъдат представени такива документи, които удостоверяват тези обстоятелства, работодателят следва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж, стига стажът да е на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия с тази на съответното работно място.
Документите, в зависимост от страната на произход, трябва да са оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление №184 на Министерския съвет от 1958 г. В повечето случаи е достатъчно документът, който се предоставя от работника или служителя, във връзка с признаването на трудовия му стаж, натрупан в друга държава, да е удостоверен с апос- тил (apostille) от съответния орган на чуждата държава. Апостилът е вид щемпел, който се поставя в края на документа, издаден от държавен орган на определена държава. Документите с апостил се признават във всяка една от държавите, които са страни по Хагската конвенция от 1961 г., включително България.
В случай че между държавата, в която са издадени документите, удостоверяващи натрупан трудов стаж, и България има сключен договор за правна помощ, поставянето на апостил върху конкретния документ не е необходимо. При тези случаи документът единствено трябва да се преведе на български език и да се завери в МВнР в София. На страницата на МВнР има списък на държавите, с които България има сключени договори за правна помощ.
За да могат да се ползват с тези права, работниците или служителите следва да по- дадат заявление до работодателя си, с което да удостоверят наличието на трудов стаж, към което прилагат: акт за възникване и за прекратяване на правоотношението (трудов договор, документ, удостоверяващ прекратяването на трудовия договор) и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж.
Не за всеки стаж в чужбина може да се претендира заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Такова се дължи за трудов стаж, който е придобит в друга държава членка на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. Нещо повече – за придобит професионален опит се зачита и времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства, са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, но и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателствата на съответните държави.

Условията, при които работодателите в България зачитат сходния характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор , на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл.12, ал.5 от НСОРЗ).

Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво. В момента минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж е 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит.
Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време – по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
За България трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя (заемана длъжност и организационно звено, в което работи, продължителност на времето, което се признава за трудов стаж и др.). От това следва, че във връзка със сключване на трудов договор работникът или служителят е заинтересован да представи трудовата си книжка, в която в съответствие с чл.66, ал.1, т.7 от КТ се вписват допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, включително и това по чл.12 от НСОРЗ. Нещо повече – съгласно чл.348, ал.1 от КТ работникът или служителят, при постъпване на работа, е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка и работодателят може да направи справка за предходен стаж и опит. В трудовата книжка обаче следва да се удостоверяват само трудовите правоотношения, възникнали и осъществяващи се по българското трудово законодателство. За трудовите правоотношения, възникнали, осъществявали се и прекратени по законодателството на държави в ЕС или на други държави, работникът или служителят предоставя документите, посочени по-горе.
Важно е да се подчертае, че за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство.
Допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се дължи и на работещите, чийто трудов договор е сключен и по реда на чл.114 от КТ. Отработеното време по този договор се зачита за трудов стаж, подобно на безсрочния и срочните договори.
Правото за получаване на това възнаграждение възниква при придобит трудов стаж и професионален опит, не по-малък от една година. Размерът на това допълнително възнаграждение се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит.
Необходимо е да се прави разлика между трудов и осигурител стаж. За осигурителен стаж се зачита времето, специално посочено като такова от Кодекса за социално осигуряване, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Но ако работещият не е назначен на трудов, а на друг договор (например граждански), този период на работа не може да му се зачита за трудов стаж.