Скоростта, с която се развиват продуктите на информационните технологии, създава неочаквани предизвикателства пред средствата за регулиране на сделките, свързани с тяхното функциониране. Те навлизат във всички сфери на обществения и стопански живот и пораждат несъществуващи досега правни проблеми. Един такъв проблем са например възможностите за измами при отчитането на търговския оборот, които създават софтуерните продукти, програмиращи функционирането на касовите апарати. Предвид важната роля, която имат тези обороти в механизма за функционирането на ДДС, тази възможност представлява реална заплаха за законосъобразното прилагане на действащото законодателство, свързано с отчитането и издължаването на дължимия данък към бюджета. Това произтича от факта, че действащите правни норми на ЗДДС регламентират необходимите изисквания към фискалните устройства (ФУ), отчитащи оборотите на данъчно задължените лица, но не съдържат изисквания към софтуера, който управлява тези устройства. В резултат на това в този софтуер може да се вграждат функции, които позволяват при приключване на продажбите към ФУ да не се подава команда за разплащане, а от друго, несвързано с данъчната администрация, устройство на клиента да се издава документ, имитиращ касов бон. Софтуерите, управляващи касовите устройства, създават и други неподозирани възможности за измами относно отчитането на реалните обороти.
Друга съществена област, в която информационните продукти пораждат проблем за законосъобразното функциониране на ДДС, е електронната търговия със стоки и услуги. Тя се осъществява при обстоятелства, които са извън действащите търговски и правни норми, и за нея такива тепърва следва да се изясняват и регламентират.
Предизвикателствата, които създават тези и други „рожби“ на новите информационни технологии, не засягат само нашата страна. Нещо повече. Правните проблеми, които пораждат електронната търговия и други подобни на нея възможности за обмен на стоки и услуги, не може да бъдат решени само чрез законодателни мерки на национално равнище. Предвид единната система за функциониране на ДДС на територията на ЕС това важи с особена сила за законодателствата на всички държави членки. В резултат на това с цел преодоляване на затрудненията, които създава съвременният трансграничен търговски обмен в режима за данъчно облагане с ДДС, през май 2015 г. Европейската комисия (ЕК) е създала два важни документа: „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ и План за действие във връзка с данъка върху добавената стойност (ДДС) под наименованието „Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС – Време за избор“.
В тази връзка влиза в сила и нова Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета, с която се изменя Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ ЕО по отношение на някои задължения, свързани с ДДС, приложими при доставките на услуги и на дистанционните продажби на стоки.

Практическото приложение на мерките, които предвиждат тези документи, ще доведе до поредица от промени в действащото законодателство по ДДС на държавите членки.
Първите резултати, които произтичат от тях, вече са налице. С параграфи 12 и 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците (ЗИДЗМ), обн., ДВ, бр. 24 от 16 март 2018 г., са утвърдени промени в разпоредбите на ЗДДС, с които се въвеждат
нови правила относно:
• Изискванията към софтуера, осигуряващ дейността на фискалните устройства; и
• Легитимирането на електронната търговия със стоки и услуги чрез публикуване на данни за лицата, които извършват такава търговия, вида на тяхната дейност и на предлаганите стоки и услуги, местонахождението на базата данни, с които оперират и др.
За целта в § 1 от ДР на ЗДДС са включени и дефинициите на четири нови понятия съответно с:
– т. 84 за понятието „Софтуер за управление на продажби в търговски обект“;
– т. 85 за „Производител на софтуер за управление на продажби в търговски обект;
– т. 86 за „Разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“; и
– т. 87 за „Електронен магазин“.
1. Промените относно софтуера за управление на продажбите в търговски обекти
1.1. Изисквания към производителите, разпространителите и ползвателите на софтуер за управление на продажби в търговски обекти
Изискванията към софтуера, ползван за управление на продажбите, са регламентирани с новите ал. 14 – 18 към член 118 от закона, как- то следва:
А) Съгласно ал. 14 на чл. 118 от закона производителите и разпространителите на софтуер за управление на продажби в търговски обекти са длъжни да декларират в НАП следните данни и обстоятелства:
– наименованието и версията на произвеждания/
разпространявания от тях софтуер;
– че произвежданият/разпространяваният от тях софтуер отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 118, ал. 4 от закона (наредбата на МФ);
– че произвежданият/разпространяваният от тях софтуер не съдържа модули, позволяващи заобикаляне на изискванията, определени в наредбата по ал. 4;
– че не произвеждат/не разпространяват софтуер, предназначен за промяна на функционалността на софтуера по т. 1 с цел заобикаляне на изискванията, определени в наредбата по ал. 4, както и за промяна, изтриване или друг вид манипулиране на информацията в базата данни, с която работи софтуерът;
Б) Съгласно новата ал. 15 на чл. 118 от закона редът за деклариране на данните и обстоятелствата по ал. 14 се определя с наредбата по ал. 4. На основание разпоредбата на новата ал. 17 на чл. 118 от закона изискванията на ал. 14 не се прилагат към интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност и електронните системи с фискална памет;
В) По силата на новата ал. 16 на чл. 118 от закона, НАП създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14, достъпен на интернет страницата на Агенцията. Наредбата на МФ определя реда за вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание;
Г) На основание чл. 118, ал. 18 от закона лице, което използва софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да използва само софтуер, който е включен в списъка по ал. 16.
2. Административно наказателни санкции за нарушаване на изискванията по т. 1.1.
За целта в Глава двадесет и шеста на ЗДДС се създават два нови чл. 185а и 185б:
Съгласно чл. 185а, ал. 1 на производител/ разпространител на софтуер, който декларира неверни данни в декларацията по чл. 118, ал. 14, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция; – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв. По силата на ал. 2 на същия член при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция – от 10 000 до 20 000 лв.
Според чл. 185б, ал. 1 от закона на лице, което използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция; – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв. Според ал. 2 на същия член при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция – от 10 000 до 20 000 лв.
Допълнително с цел създаване на правила за съхраняване на документите във връзка със софтуер, използван за ФУ, в чл. 186, ал. 1 се правят следните промени:
а) т. 1, буква „д“ се изменя така:
„д“- съхраняване на документи, издавани от/ във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител;“
б) създава се т. 5, според която предвидените санкции се отнасят и за лице, което „използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, невключен в списъка по чл. 118, ал. 16.“
3. Дефиниции на новите понятия, свързани с ползването на софтуер за управление на продажбите
За целта в § 1,на ДР от ЗДДС са включени: т. 84. „Софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон;
т. 85. „Производител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е лице, установено на територията на Европейския съюз, което произвежда софтуер за управление на продажби в търговски обект и го разпространява на територията на страната;
т. 86. „Разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е лице, установено на територията на Европейския съюз, което разпространява на територията на страната софтуер за управление на продажби в търговски обект.
Съгласно §13 от ПЗР на ЗИДЗМ сроковете, в които производителите/разпространители и ползватели на софтуер за управление на продажбите в търговските обекти трябва да приведат дейността си в съответствие с промените в ЗДДС, ще бъдат определени в Наредбата на МФ по чл. 118, ал. 4 от закона.
4. Промени в ЗДДС, свързани с електронната търговия
Съгласно дефиницията на понятието, дадена с т. 87 на §1 от ДР на ЗДДС, „Електронен магазин“ е интернет сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/ услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.“ По силата на чл. 118, ал. 1, т. 8 от ЗДДС изискванията към лицата, осъществяващи електронна търговия, ще бъдат определени в наредбата на МФ (ал. 4 на същия член).