С постановления на Министерския съвет се изменят и допълват шест наредби в областта на социалното осигуряване, а именно: Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), Наредба за паричните обезщетения за безработица (НПОБ), Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ), Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващи- те се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) и Наредба за осигурителните каси.
Преобладаващата част от промените в изброените наредби са обвързани с измененията и допълненията в Кодекса за социално осигуряване (КСО), направени с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. (ДВ, бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и целят привеждане на подзаконовата уредба на социалното осигуряване в съответствие с КСО. В тази връзка е предвидено те да влязат в сила от началото на тази година. Има и промени, които са изцяло редакционни и прецизират съществуващите разпоредби или произтичат от промени в други закони.
Ето накратко насоките, в които са предвижданите промени, касаещи гражданите и бизнеса:
• С оглед намаляване на административната тежест и в съответствие с принципа за свеждане на събираните лични данни до минимално необходимото във връзка с целите, за които се обработват:
– В заявленията, които се подават от гражданите, и които са по образец съгласно приложения към наредбите, се добавя текст с уведомителен характер, във връзка със задълженията на Националния осигурителен институт (НОИ) като администратор на лични данни, по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. (GDPR) и Закона за защита на личните данни.
– В образците на документи, приложения към НПОПДОО, които се представят в НОИ на хартиен носител, отпада необходимостта от полагане на печат.
– В образеца на заявление за регистрация или прекратяване на осигурителна каса, което представлява приложение към Наредбата за осигурителните каси, като реквизити отпадат данните за лична карта и постоянен адрес на лицето, представляващо осигурителната каса.
• В НПОС и в НПОПДОО са предвидени промени с отложено влизане в сила от 10 октомври 2019 г., които целят синхронизиране с установените в чл. 18а от Административнопро- цеуалния кодекс (АПК), изм. и доп., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 10.10.2019 г., начини (канали), по които гражданите и бизнеса ще могат да подават своите искания, сигнали и предложения, жалби, протести, молби, искове и приложенията към тях до администрациите, а именно: по електронен път по реда на Закона за електронното управление (ЗЕУ), а също и чрез лицензиран пощенски оператор, както и по факс или по друг начин, оповестен от съответния орган на Интернет страницата му. Това са и установените в чл. 61, ал. 1 от АПК начини за съобщаване/връчване на издадените от администрацията актове.
В тази връзка в чл. 18а, ал. 4 от АПК е предвидено също, че заявителите и жалбоподате- лите, с оглед получаване на документи и съобщения, свързани със започнало административно производство, могат да предоставят на административния орган, ако разполагат с такива:
1. информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, или
2. електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или 3 4
3. мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението, или
4. факс.
По този начин с общия нормативен акт, който регламентира всички административни про-
изводства – АПК, се установи задължение за административните органи да осигурят техническа възможност заинтересованите лица да се обръщат към тях, съответно администрацията да осъществява обратна връзка със заявителя по електронен път, по реда на Закона за електронното управление, който регламентира електронните удостоверителни услуги.
В тази връзка припомняме, че по отношение на паричните обезщетения за безработица, още от 1 юли 2017 г. НОИ стартира електронна административна услуга, чрез която заявлението за отпускането на парично обезщетение за безработица може да бъде подадено по електронен път, по реда на ЗЕУ. Подаването на заявлението става чрез информационна система за сигурно връчване, чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на НОИ.
• Съществена промяна, която касае всички осигурителни плащания – паричните обезщетения за болест, майчинство и безработица и пенсиите, е това, че те ще могат да се изплащат на правоимащите лица не само по посочени от тях лични сметки в банки, както досега, а по всякакви платежни сметки, обозначени с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водени от доставчик на платежни услуги, ли- цензиран от Българска народна банка (БНБ).
С оглед извършване на плащанията съответно за парични обезщетения и за пенсии, НОИ има сключени договори с всички банки в страната. Те ще запазят своето действие, а доставчиците на платежни услуги, лицензирани от БНБ, които не са банки, но водят платежни сметки на физически лица, обозначени с IBAN, ще могат да поискат сключване на договор за изплащане на парични обезщетения и пенсии, ако искат клиентите им да могат да се възползват от тази услуга.
Промяната произтича от Директива (ЕС) 2015/ 2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, от новия Закон за платежните услуги и платежните системи, (обн. ДВ., бр. 20/2018 г.), в сила от 6 март 2018 г. и Наредба № 3 на БНБ от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (обн. ДВ., бр. 37/2018 г.), издадена на основание Закона за платежните услуги и платежни системи.
След дотук направения обзор на съществените за гражданите и бизнеса промени в подзаконовата уредба по социално осигуряване, ще маркирам в хронологичен ред всички промени, направени в две от наредбите, които са в най- тясна връзка с работата на счетоводителите, а именно – НЕВДОВ и НООСЛБГРЧМЛ.
Промени в НЕВДОВ
Отмяната на чл. 1, ал. 7 е обвързана с отмяната на чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО, в сила от 1 януари 2019 г., която установяваше специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето, като отделен вид осигурени лица.
Промяната в чл. 1, ал. 8, т. 12 произтича от създаването на нова ал. 5 на чл. 99 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ и цели уеднаквяване на елементите от възнаграждението и доходите, освободени от начисляване и внасяне на осигурителни вноски, на всички държавни служители, работещи по специални закони.
С допълнението в чл. 3, ал. 3, т. 1 разпоредбата се привежда в съответствие с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в редакцията му, действаща от 1 януари 2019 г.
С преходна разпоредба се установява ред за осигуряване и за формиране на осигурителен доход на специализантите, които са започнали обучението си по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (отм, ДВ, бр. 7 от 27.01.2015 г.). Съгласно Приложение № 1 към нея, най-дългият възможен срок за обучение е 5 г. В тази връзка, през 2019 г. следва да приключи обучението на специализантите, започнали същото през 2014 г., при действието на отменената Наредба № 34.
Промени в НООСЛБГРЧМЛ
Изменението в чл. 1, ал. 1 е прецизиращо и внася яснота по отношение на това кои лица са самоосигуряващи се, а допълнението цели привеждане на разпоредбата в съответствие с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в редакцията му, действаща от 1 януари 2019 г.
Промените в чл. 1, ал. 5 произтичат от променени наименования на съответните професии и длъжности в Закона за независимите оценители и в Закона за независимия финансов одит.
Новата редакция на ал. 1 на чл. 2 на практика я уеднаквява с използваната в чл. 1, ал. 1. Отмяната на чл. 2, ал. 2 произтича от това, че досега ал. 1 и ал. 2 на чл. 2 от наредбата регламентираха абсолютно идентичен ред за внасяне на осигурителните вноски, като безсмислено разделят отделните категории само- осигуряващи се лица.
Промените в чл. 3 са редакционни и целят уеднаквяване на използваната терминология с тази в КСО и Кодекса на труда, а допълнението в чл. 20 е прецизиращо.
Промените в наредбата за подаване на уведомленията за трудовите договори в НАП
С промени в Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, обн., ДВ, бр. 12 от 2019 г., в сила от 1 март 2019 г., се изменя образецът на уведомлението за сключен, изменен или прекратен трудов договор – приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от наредбата. В тази връзка, на сайта на НАП за потребителите са оповестени промените в програмния продукт „Трудови договори“.
Промяната е свързана с това, че:
– освен дата на сключване на трудовия договор, от 1 март тази година се подават данни и за датата на сключване на допълнителното споразумение, с което се променя длъжността и/или срокът на договора и/или работното място на лицето в друго населено място;
– отпада попълването на „наименование на длъжността,,, тъй като в поле 13 се сочи код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), който съответства на наименованието на длъжността на лицето по трудовия договор или допълнителното споразумение, при изпращане на уведомлението.