След приключило на 26.05.2018 г. обществено съгласуване Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Основната част от промените в наредбата произтичат от тези в Кодекса за социално осигуряване (КСО), приети със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 г. Разбира се, има и такива, които са изцяло прецизиращи или произтичат от промяна в номерацията на разпоредби, към които препращат.
Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Представям накратко и в хронологичен ред изменените разпоредби на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС):
• Промяната в чл.2 и 3 е свързана с редакцията на чл.5, ал.7 от КСО, приета със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 г., която е в сила от
01.01.2018 г. и която предвижда задължение на осигурителите да издават на осигурените лица документи за осигурителен стаж и осигурителен доход (удостоверения образец УП-3 и УП-2) само за периоди преди 2000 г. За времето след 01.01.2000 г. в пенсионното производство ще се използват данните от информационната система на НОИ, които за тези периоди са с висока степен на надеждност.
• Отменя се основанието за спиране на пенсията в случаите, когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан. В тези случаи, в съответствие с отмяната на чл.95, ал.1, т.4 от КСО и създаването на нова т.5 в чл.96, ал.1 от КСО, считано от 01.01.2018 г., пенсията се прекратява.
• В разпоредбата на чл.18б от НПОС е посочена възрастта по години, при навършване
на която и при изпълнение и на останалите изисквания, предвидени в чл.69б от КСО, съответните категории лица, посочени в отделните алинеи на нормата, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По този начин се създава по-голяма яснота относно условията за пенсиониране по този ред за правоимащите лица.
Лицата по чл.69б от КСО са служителите в сектор „Сигурност“, а лицата по ал.4, за които се отнася допълнението в чл.18б от НПОС, са тези, които имат прослужени 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав.
С оглед по-голяма яснота, в новата ал.4 на чл.18б от НПОС се регламентира, че тези лица придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст и за двата пола, както следва:
1. от 01.01.2018 г. – 45 години и 6 месеца;
2. от 01.01.2019 г. – 45 години и 8 месеца;
3. от 01.01.2020 г. – 45 години и 10 месеца и т.н.
• Доста от промените в НПОС произтичат от новата редакция на чл.70 от КСО, в сила от 01.01.2018 г. С нея ясно бяха разписани правилата за изчисляване на индивидуалния коефициент при пенсиите, действащи до и след 01.01.2019 г. с оглед въведеното през 2015 г. изискване изчисляването на коефициента след тази дата да се извършва на базата на съотношението между месечния осигурителен доход на лицето и средния осигурителен доход за страната за същия месец. В чл.70 се даде детайлна регламентация на начина на изчисляване на индивидуалния коефициент за пенсии, отпуснати с начална дата след
31.12.2018 г.
Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е обвързан с правилата за зачитане на осигурителния стаж и с начина, по който осигурителите подават данните по чл.5, ал.1, т.4 от КСО с декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“, тъй като въз основа на тях преимуществено се установяват осигурителният стаж и осигурителният доход на лицата при пенсиониране.
С промените в чл.20 и 21а, ал.1 от НПОС разпоредбите се привеждат в съответствие с редакцията на чл.70 от КСО, която е в сила от 01.01.2018 г. и с определения със ЗБДОО за 2018 г. процент на тежестта на месеците осигурителен стаж в пенсионната формула – 1,169 на сто.
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.
Съответната пропорционална част от процента по чл.70, ал.1 за месеците осигурителен стаж се определя, както следва:
От 1 януари 2018 г.:
1 месец = 0,097
2 месеца = 0,195
3 месеца = 0,292
4 месеца = 0,390
5 месеца = 0,487
6 месеца = 0,585
7 месеца = 0,682
8 месеца = 0,779
9 месеца = 0,877
10 месеца = 0,974
11 месеца = 1,072
12 месеца = 1,169.
В тази връзка в чл.29а от НПОС се определят увеличените коефициенти за изчисляване размера на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест от 1 януари 2018 г., както следва:
1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто – 0,4252;
2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто – 0,3720;
3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто – 0,3189.
С нова редакция е разпоредбата на чл.34, ал.1, т.3 от НПОС, която регламентира изискванията към документите, с които пълнолетните лица, които получават наследствена пенсия и учат в чужбина, установяват това, че са учащи, с оглед продължаване изплащането на пенсията.
Удостоверението от съответното учебно заведение следва да е оригинален документ по смисъла на легалната дефиниция на това понятие за целите на НПОС, съдържаща се в §2а, т.4 от Допълнителните разпоредби на наредбата, съгласно която „оригинален документ“ е писмен документ, който пряко произхожда от издателя му, подписан е от него или негов законен представител и където е приложимо, е оформен с печат.
По отношение удостоверяването статута на учащи в учебни заведения в държави – членки на Европейския съюз, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария е предвидена възможност това да става и с електронен документ, подписан с електронен подпис, в съответствие с Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.
Не се променя режимът, установен по отношение документите, издадени от висши училища извън държавите – членки на Европейския съюз, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария. Оригиналните документи, издадени от висши училища от тези държави, трябва да са оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните международни договори, по които Република България е страна, или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., а при липса на такива разпоредби – да са преминали процедура по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Запазва се и правилото документи, издадени от едно и също учебно заведение, да бъдат оформени по описания ред единствено при първоначалното им представяне.
• В чл.38, ал.16 от НПОС, уреждащ зачитането за осигурителен стаж на времето, през което лицата са полагали извънреден труд, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, се раздели на законоустановеното работно време на лицето, отпада изискването, съществувало досега, за превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни.
Изменението произтича от промените в Наредбата за работното време, почивките и отпуските. По отношение на сумираното изчисляване на работното време, като основно правило е възприето определянето на нормата за продължителност на работното време за периода на сумираното изчисляване в часове, като за целта броят на работните дни по календар, включени в периода, се умножава по дневната часова продължителност на работното време, определена в трудовия договор. Така се създава възможност работодателите да определят норма за продължителност на работното време до размера, но не повече от произведението на броя на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, и дневната часова продължителност на работното време по трудовия договор.
• Промените в чл.43а целят привеждането на разпоредбата в съответствие с новата редакция на чл.9, ал.6 от КСО, в сила от
01.01.2018 г. Тя предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, което постоянно се нуждае от чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране, за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
• С промените в чл.45 и 45а от НПОС се предвижда, че обстоятелството, че лицата са внесли осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 от КСО за недостигащ стаж при пенсиониране се установява служебно – въз основа на данните от информационната система на НОИ, без да е необходимо представянето на съответните платежни документи. По този начин се намалява административната тежест за лицата.
В чл.9а е уреден редът за т.нар. откупуване на недостигащ осигурителен стаж за пенсиониране. За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и при положение, че са внесени изцяло за сметка на лицето осигурителни вноски в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 01.01.1960 г., върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се зачита:
1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;
2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“.
За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл.68, ал.1от КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1 и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските (510 лв. за 2018 г.).
Внасянето на осигурителните вноски се извършва по банков път, като в компетентната териториална дирекция на НАП се подава и декларация по образец съгласно приложение №8 към Наредба №Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, как- то и от самоосигуряващите се лица.
• При получаване на данни за смърт на пенсионера териториалното поделение на НОИ изпраща на съответната банка, в която е разкрита банковата сметка, по която същият получава пенсията си, удостоверение, в което се вписват последният месец, за който починалият е имал право на пенсия, както и месецът, до който включително е преведена пенсията по сметката. В случай че на банката е преведена пенсия, отнасяща се за време след месеца, през който е починал пенсионерът, размерът на неправилно преведената сума се вписва в удостоверението, като тази сума се възстановява от банката на териториалното поделение на НОИ.
Нерядко, при уведомяване от страна на НОИ за извършен превод на недължими суми, банката първо задържа сума за погасяване на задължения на пенсионера към самата нея, произтичащи от кредит и/или начислени такси, и едва след това възстановява останалата сума на НОИ или уведомява за недостатъчна наличност. По този начин с публични средства се погасяват частноправни вземания, а в случаите, в които пенсионерът е починал, е необходимо НОИ да претендира тези суми от наследниците му, вместо това да прави банката.
С цел избягване на случаите, при които банките правят удръжки от недължимо или неправилно преведени суми за пенсии за погасяване на задължения на пенсионерите към тях, е създадена нова ал.3 в чл.70 от НПОС, която предвижда, че при получаване на уведомление за недължи- мо или неправилно преведени суми за пенсии по сметка на пенсионер, които подлежат на възстановяване на НОИ, банката не може да удържа от тях суми за такси или да удовлетворява други свои вземания, произтичащи от договорните й отношения с пенсионера.
Останалите промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са редакционни и касаят организацията на работа във връзка с пенсиите.
Предвид това, че произтичат от влезлите в сила от 01.01.2018 г. изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване и целят привеждането на подзаконовия нормативен акт в съответствие с нормативен акт от по-висок ранг, всички промени в НПОС влизат в сила от 01.01.2018 г.
Изключение е предвидено само по отношение на промените, свързани с документите, с които лицата над 18-годишна възраст, които получават наследствена пенсия и учат в чужбина, установяват това, че са учащи, с оглед продължаване изплащането на пенсията, които
влизат в сила от деня на обнародване на постановлението в „Държавен вестник“.
На Портала за обществени консултации е публикуван проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Срокът за предложения и становища е до 24.06.2018 г.
Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
Предлаганите промени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), в т.ч. и новите образци на приложения към същата, произтичат от промените в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, направени със Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн., ДВ, бр.30 от 3 април 2018 г., в сила от 1 юли 2018 г.
• Терминологията на НПОПДОО се уеднаквява с тази на нормативните актове от по- висока степен, като навсякъде думите „малко дете“ се заменят с „дете до 2-годишна възраст“ и думата „календарни“ се заличава в словосъчетанията с „дни“.
Ще припомня накратко какво наложи промените в КТ, в сила от 1 юли 2018 г. Те бяха продиктувани от на практика неравното третиране на осиновителите според възрастта на децата към момента на осиновяване. Размерът на отпуска за осиновител на дете, което скоро след осиновяването навършва 2-годишна възраст, се прекратяваше с навършването на тази възраст, поради което същият се явяваше по- неблагоприятен от размера на отпуска, на който има право работничка или служителка, която осинови дете от 2- до 5-годишна възраст (365 дни от деня на предаване на детето за осиновяване).
Не без значение беше и разликата в размера на обезщетенията, дължими при двата вида отпуски – по време на отпуска по чл.164 от КТ обезщетението е в размер, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (380 лв. за 2018 г.), а по време на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст обезщетението от държавното обществено осигуряване е в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход на лицето, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на осигурителния риск.
В резултат, с промените в КТ, в сила от 1 юли 2018 г. се създаде възможност за всички осиновители на дете до 5-годишна възраст да ползват отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Същевременно, с изменения в КСО бе установено, че размерът на паричното обезщетение, което се изплаща по време на ползване на отпуска, е както при отпуска поради бременност и раждане – 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход на лицето, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на осигурителния риск. Когато осиновителката на дете до 5-годишна възраст или осиновителят, който сам е осиновил дете, не ползва отпуска за осиновяване ще им се изплаща парично обезщетение в размер на 50 на сто от това обезщетение, на което са имали право.
Същевременно бе регламентирано правото на осиновителката на допълнителен отпуск след изтичането на отпуска от 365 дни, ко- гато детето не е навършило 2-годишна възраст, каквото право на отпуск има и рождената майка на детето. Осиновителката има право на този отпуск, ако след изтичане на отпуска в размер на 365 дни детето не е навършило 2-годишна възраст. По време на отпуска ще се изплаща обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година. Когато допълнителният отпуск не се ползва, осиновителката ще има право на обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението, което се изплаща, ако се ползва отпускът.
Всички тези промени в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване наложиха изменения и допълнения както в някои текстове, така и в доста от образците на приложения към същата.
• С оглед намаляване на административната тежест и в изпълнение на Решение на Министерския съвет №357 от 29.06.2017 г., с допълненията в чл.26 и 27 от НПОПДОО се създава възможност за подаване на заявленията за получаване на парична помощ при смърт на осигурено лице и на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код (ПИК) на подателя. С оглед необходимостта от технологично време за стартиране на процеса по приемане на заявленията по електронен път, се предвижда съответните разпоредби да влязат в сила от 1 януари 2019 г.
• С промените в чл.33 и 34 от НПОПДОО се целй по-ясна регламентация на реда за изчисляване на паричните обезщетения при сумирано отчитане на работното време, в съответствие с режима за изготвяне на графиците, установен в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).
Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при подневно отчитане на работното време се изплаща за определените за лицето работни дни, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
С оглед отграничаването от това правило, по отношение на паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се регламентира изрично, че същото се изплаща за работните часове по графика на лицето, изготвен по реда на НРВПО, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
С промените в НРВПО относно преизчисляване на работното време, когато работник или служител през целия или част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, на практика се постигна пълен синхрон между трудовоправната уредба и подхода, възприет по отношение на паричните обезщетения.
Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като се изваждат съответните часове по утвърдения поименен график.
• В образеца на приложение №17 към чл.26 от НПОПДОО „Заявление-декларация за изплащане на парична помощ при смърт на осигурено лице по чл.11, ал.2, чл.12, ал.2 или чл.13, ал.2 КСО“ отпада списъкът на документи, които се прилагат към заявлението-декларация за изплащане на парична помощ при смърт на осигурено лице, сред които досега фигурираха оригинално удостоверение за наследници и декларация дали родителите на починалото осигурено лице са живи. По този начин се намалява административната тежест за лицата.
• Отново с оглед облекчаване на правоимащите лица, в образеца на приложение №18 към чл.27 от НПОПДОО отпада изискването за прилагане на удостоверение за наследници в оригинал, като в разпоредбата изрично се указва, че при подаване на заявление-декларация за изплащане на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи удостоверението за наследници се прилага само за справка.