Работник, роден на 10.08.1953 г., който е работил в предприятието 11 години и е с прекратен на 08.08.2018 г. трудов договор на основание чл.326, ал.1 от КТ по негова молба, има постановено разпореждане от длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с което му се „отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 07.09.2018 г. пожизнено по чл.68 ал.1 от КСО“.
Дължи ли се от работодателя обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни заплати, при условие, че трудовият договор е прекратен преди придобиване на качеството „пенсионер“?

 

 

Обезщетението, уредено с алинея 3 на чл.222 от Кодекса на труда (КТ), представлява по-скоро израз на отблагодаряване за дългогодишна работа, отколкото на обезщетение. Всички проблеми, които възникват при прилагането на режима на това обезщетение, следва да се решават от гледна точка на тази същност на плащането.
Предпоставките за придобиване правото на обезщетението по алинея 3 са:
• прекратяване на трудовото правоотношение
– следва да се има предвид, че основанието за уволнение е без значение. Няма значение от кого, на какво основание и по какъв начин (с или без предизвестие) е било прекратено трудовото правоотношение. Право на това обезщетение обаче имат само лица, които са били в трудово правоотношение с предприятието – работодател. Лицата, които са работили по „договор за управление“, нямат право на това обезщетение;
• към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО. Не е необходимо успоредно с уволнението лицето да е предявило правото си на пенсия или да се е пенсионирало.
За правото на обезщетението по ал.3 на чл.222 от КТ е необходимо и достатъчно условие лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо на каква възраст. Няма значение, че пенсията е придобита при привилегировани условия – категория труд, учителски трудов стаж и др. От друга страна правото на обезщетение по тази алинея не възниква при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на друг вид пенсия (например пенсия за инвалидност поради общо заболяване).
Плащането на това обезщетение се дължи само веднъж – при прекратяване на трудовото правоотношение, след първоначалното придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случай че впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващо прекратяване на трудово правоотношение той няма право на това обезщетение.
Конкретно по зададения въпрос:
Лицето отдавна е навършило пенсионна възраст (на 10.08.2017 г.) и придобива право на пенсия в момента, когато след навършване на пенсионна възраст има необходимия минимален стаж – за 2017 г. – 38 г. и 4 м., а за 2018 г. – 38 г. и 6 м. Ако прекратяването на трудовото правоотношение е след този момент, работодателят дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни заплати, независимо дали към датата на прекратяването лицето е пенсионер или не.
Във въпроса не е посочен осигурителният стаж на работника, но по всяка вероятност той е бил достатъчен към датата на уволнение. Заявлението е подадено след изтичане на двумесечния срок по чл.94, ал.1 от КСО (времето от датата на придобиване право на пенсия до датата на подаване на заявлението) и пенсията е отпусната от датата на заявлението, която е след датата на прекратяване на трудовия договор, но това не е пречка лицето да получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.