Има ли разлика и каква е тя между следните три понятия (величини): минимална работна заплата, минимален осигурителен доход и основна заплата?
Въпроса си поставям по следните съображения: В чл.10 и чл.11 от Наредбата за договаряне на работната заплата е вписано, че тя е най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа и е основа за определяне на минималните размери на социални и осигурителни плащания, а в издание-коментар на Кодекса на труда, което ползвам, относно чл.244 от КТ е вписано, че минималната работна заплата е основна заплата. Органите на Инспекцията по труда изискват за основна заплата да вписваме минималната работна заплата ли (минимум)?

 

От 1.07.2001 г. всички предприятия и организации, които използват наемен труд, независимо от формата на собственост – частна, държавна, общинска или смесена, прилагат Наредбата за договаряне на работната заплата (НДР3). Съгласно нейните разпоредби фирмите и организациите разработват своя вътрешно-нормативна уредба в съответствие с Кодекса на труда, други нормативни актове, колективни трудови договори и споразумения по работната заплата, като сами определят размера на работните заплати, диференцирани по категории персонал, длъжностни наименования, изискваща се степен на образование и кбалификация или друг признак, като съгл. чл.13 от НДР3 не се допуска месечните работни заплати при пълно работно време да бъдат по-ниски от размера на минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
Минималната работна заплата (МР3) е най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа, което се определя от Министерския съвет. Тя е най-ниската заплата за нормално работно време и никой работодател в Република България няма право да договаря със служителите си и съответно да заплаща трудово възнаграждение по трудов договор за нормално работно време в размер, по-нисък от МРЗ за страната за съответния период.
Единствената възможност да се сключват трудови договори, по които трудовото възнаграждение е под МРЗ, е когато това са трудови договори:
– за непълно работно време (чл.138 от КТ);
– договори за допълнителен труд (чл.110 и чл.111 от КТ);
– договори за работа до 5 работни дни или 40 часа б месеца (чл.114 от КТ).
С Постановление на МС № 12 от 21.01.2005 г., считано от 1.01.2005 г. размерът на минималната работна заплата за страната е 150 лв.
Както беше споменато по-горе, трудовите възнаграждения на работниците и служителите се определят индивидуално, но при спазване на законово гарантирания минимум – 150 лв. за страната.
Основното трудово възнаграждение е това възнаграждение, което е уговорено с индивидуалния трудов договор.
Понятието „основно трудово възнаграждение” е различно от понятието „минимална работна заплата”! Първото се договаря в индивидуалния трудов договор на съответното лице, докато минималната работна заплата е един гарантиран минимум, определен от държавата. При сключване на индивидуален трудов договор работникът или служителят и работодателят уговарят конкретен размер на трудовото възнаграждение – основно трудово възнаграждение, което съгласно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за договаряне на работната заплата не може да бъде по-малко от определения от Министерския съвет размер на работната заплата. Ако не е спазено това изискване е налице нарушение на трудовото законодателство. Напълно допустимо е в някои случаи основното трудово възнаграждение да бъде равно на минималната работна заплата за страната за съответния период. В този случай МРЗ ще се яви и основно трудово възнаграждение и може би в този смисъл е и написаното в коментара на КТ, който ползвате. Но в повечето случаи основната заплата ев размер, по-висок от МРЗ за страната.
Относно поставения от Вас въпрос, Вие не посочвате в какъв вид документ, адресиран до органите на Инспекция по труда, вписвате размер на заплати. Но това не е от значение, тъй като във всички документи – бланки, справки, декларации, удостоверения и др., независимо до кой орган се изпращат – ГИТ, НОИ, данъчни служби и др., когато е записано да се посочи основно трудово възнаграждение се записва това, което е договорено в индивидуалния трудов договор. Както беше посочено по- горе, то може да е равно на МРЗ или да е по- високо от нея.
Осигурителният доход включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност и служи като база, върху която се начисляват осигурителните вноски. За работниците и служителите осигурителният доход обхваща брутните месечни възнаграждения, както и средствата, изплащани им пряко, постоянно или периодично, в пари или в натура за сметка на социалните разходи на работодателя. За разлика от трудовото възнаграждение, осигурителният доход не може да надвишава определена максимална стойност, устанобена в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година като максимален осигурителен доход (за 2006 г. – 1400 лв.).
Считано от 01.01.2003 г., за лицата, работещи по трудов догобор, както и изпълнителите по договор за управление и контрол (чл.4, ал.1, т.7 от КСО), бяха въведени т.нар. „минимални осигурителни прагове”. Последните представляват законоустановени минимални размери на осигурителния доход, върху които се правят осигурителни вноски, в забисимост от основната икономическа дейност на работодателя и квалификационната група, в която се класифицира професията, упражнявана от осигуреното лице. Минималният осигурителен доход е доходът, върху който се правят осигурителни вноски, в случаите, в които уговореното и изплащано на осигуреното лице брутно трудово възнаграждение е в по- малък размер.
Размерите на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии също се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (Приложение №1, към чл.8 от ЗБДОО за 2006 г.).