Има ли изрични законови изисквания относно отчитането на работното време? Съгласно нашите вътрешни правила служители на определени позиции не се отчитат електронно и работят при условията на ненормиран работен ден. Служителите от по-долните йерархични нива се отчитат електронно и работят при условията на сумирано отчитане на работното време. Тази уредба противоречи ли на законовите изисквания?

 

 

Разпределението и начинът на отчитане на работното време в предприятието са въпроси, които законът е оставил на преценката на работодателя и те се решават по целесъобразност. Това е проявление на т.нар. нормо-творческа компетентност като част от работодателската власт, изразяваща се в утвърждаването на вътрешни правила, политики, кодекси и т.н. По силата на чл.181 от КТ работодателят има задължението да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.
Съгласно чл.4а, ал.1 от НРВПО в правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.
Няма пречка за различни категории работници и служители да се предвидят различни правила, когато работодателят прецени това за удачно. Типичен пример в това отношение представлява ненормираното работно време: поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от КТ може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден (чл.139а, ал.1 от КТ). От формулировката на разпоредбата ясно личи, че ненормиран работен ден не се установява за всички служители, а само за тези, за които характерът на работата го оправдава.
Сумираното изчисляване на работното време от своя страна е специфичен механизъм за отчитането му, при който нормите на труд и почивка се спазват осреднено на базата на по-продължителен период – седмичен, месечен, двумесечен и т.н. То е по- подходящо за работници и служители, заети в производства, а не например за административен персонал. Ето защо то може да се въведе само за част от персонала; при това трябва да се държи сметка, че съгласно чл.142, ал.3 от КТ не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
Накратко, въвеждането на различни правила за разпределение и отчитане на работното време за различни категории работници и служители само по себе си не нарушава действащото трудово законодателство.