“Служител представи решение на ТЕЛК, в което е определена степен на намалена работоспособност 72 % и са посочени противопоказни условия на труд. В момента местата, определени за трудоустрояване са заети. В този случай ще трябва ли да изплащаме обезщетение на лицето до неговото назначаване на място, подходящо за здравословното му състояние?”

 

Необходимостта от трудоустрояване се определя от здравния орган в издадения акт – в случая експертно решение на ТЕЛК. Според чл. 314 КТ, за да бъде трудоустроен работник или служител, в акта на здравния орган трябва да се съдържа предписание за трудоустрояване, което е задължително за страните по трудовото правоотношение – работника или служителя и работодателя.
Определянето на степен на намалена работоспособност (инвалидизация), както и на противопоказни условия на труд, сами по себе си не представляват предписание за трудоустрояване на лицето. При положение, че сами не може да прецените дали има изрично предписание за трудоустрояване, можете да се обърнете към здравния орган, който е издал акта.
Трябва да имате предвид също, че при вземане на решение за издаване на предписание за временно трудоустрояване задължително участват представители на работодателя. Задължение на здравния орган е да изпрати писмено съобщение за предстоящото вземане на решение до работодателя, с цел той да излъчи този свой представител/предста- вители – това изискване е предвидено в разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за трудоустрояване. В противен случай процедурата по трудоустрояване ще бъде опорочена и работодателят има право да я оспори на това основание.
Самото трудоустрояване може да бъде не само за преместване на друга работа, но и за
облекчаване условията на труд на същата работа (вкл. на същото работно място). Така при положение, че лицето може да изпълнява същата работа, но при облекчени условия на труд, няма да е необходимо да търсите възможност за неговото трудоустрояване на определено за тази цел работно място, което в конкретния случай е заето.
Когато работно място, определено за трудоустрояване е заето, но от работник или служител, който не е трудоустроен, работодателят има право да прекрати трудовият му договор без предизвестие (на основание чл. 325, т. 6 КТ), за да бъде освободено това работно място за лицето, което отговаря на условията за неговото заемане, а именно трудоустроеният.
Наличието на изрично предписание за преместване на друга подходяща работа е от значение и относно изплащането на обезщетение от страна на работодателя. Предписанието на здравен орган поражда задължение за работодателя в 7-дневен срок от неговото получаване да премести трудоустроеното лице. Само при наличие на предписание и при неговото неизпълнение в чл. 217 КТ е предвидено, че работодателят дължи обезщетение. Размерът на това обезщетение се определя според брутното трудово възнаграждение на лицето за месеца, прехождащ месеца, в който е възникнало основанието за неговото изплащане (чл. 228 КТ).
В случай че наистина е налице предписание за трудоустрояване и се наложи да преместите служителя на друга работа, която е по-ниско платена от досегашната, той ще има право и на обезщетение по чл. 47 КСО, когато трудоустрояването поради временно намалена работоспособност е в следствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест и на новата работа лицето получава по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението по чл. 47 КСО се изплаща за срок, не повече от 6 календарни месеца.