С цел осигуряването на по-строг контрол върху размера на облагаемия търговски оборот, в разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18) бяха въведени нови значително по-строги изисквания към софтуерите за тяхното управление и към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В съответствие с тези разпоредби всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него доставки/продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, освен когато плащането е извършено по сметка или плащане, което се приравнява на плащане по сметка. Това означава, че задължението за издаване на касова бележка се отнася както за лицата, които са регистрирани, така и за тези които не са регистрирани по ЗДДС.
1. Обстоятелства, при които възниква или не възниква задължение за издаване на касова бележка
Както е известно, задължението за издаване на касови бележки произтича от разпоредбите на чл. 118, ал. 1 и 3 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18, които определят конкретните обстоятелства, при които възниква или не възниква такова задължение. В известен смисъл тези две разпоредби се допълват тъй като в чл. 118, ал. 3 от ЗДДС се посочват случаите в които се приема, че е налице такова задължение (при плащане в брой, с дебитна или кредитна карта, с ваучер, с чек или други заместващи парите платежни средства като съгласно § 1, т. 33 от ДР на ЗДДС „заместващи парите платежни средства“ са разписки за покупки, талони или купони за покупки, жетони“) и следователно касова бележка задължително се издава, а в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 се посочват случаите, в които се приема, че е налице плащане по сметка и касова бележка не се издава.
Плащането се извършва по сметка, когато се осъществява чрез: внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежите системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Съгласно т. 9 от § 1 от ДР на ЗПУ „Пощенски парични преводи“ са пощенски услуги за изпращане на суми от подателя до получателя на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ.
Внимание: Понякога при последните две хипотези има опасност да се окаже, че плащането не е по сметка, тъй като доставчикът на платежната услуга или пощенският оператор не са лицензирани. Това предполага извършването на редовни проверки доколко лицензиите на използваните доставчици на такива услуги са актуални1.
2. Санкции при неспазване на задължението
Санкциите за нарушаване на задължението за издаване на касови бележки при посочените от Наредбата обстоятелства са определени с разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В съответствие с нея лице, което не издаде документ в съответствие с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, подлежи на:
– глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 лв. до 500 лв.; или – имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 лв. до 2 000 лв. При определените с чл. 186 от ЗДДС обстоятелства, в допълнение към санкциите и глобите е предвидено налагането и на принудителната административна мярка затваряне на обекта за срок от 30 дни.
3. Процесуален порядък за установяване и санкциониране на нарушенията
3.1. Установяване на нарушенията
Контролът за спазване на задълженията за издаване на касови бележки се осъществява от органите на НАП. Най-често нарушението, свързано с неиздаване на касови бележки при продажбите в търговски обекти, се установява от тях чрез т.нар. „контролни покупки“. Ако при такава покупка не бъде издадена касова бележка, те съставят акт за нарушение за неиздаване на касова бележка, а компетентният административнонаказващ орган издава наказателно постановление. Размерът на санкцията се определя в рамките на посочените по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС граници за едно нарушение. Ако повторно бъде извършена оперативна проверка с контролна покупка на същия търговски обект, при която не бъде издаден касов бон, ще последва отново акт за нарушение, при което размерът на санкцията ще бъде по-висок – съответно глоба от 200 до 1 000 лв. и имуществена санкция от 1 000 до 4 000 лева.
Извън горните случаи на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. При повторно нарушение размерът на глобата е от 600 до 2 000 лв., а на имуществената санкция – от 6 000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите: глоба от 200 до 1 000 лв., а на имуществената санкция – от 1 000 до 4 000 лв.
Освен чрез контролни проверки в търговските обекти, нарушението би могло да се установи и при проверка на документи за извършени продажби, за които плащането е направено с паричен превод, чрез пощенски оператор, който не е лицензиран за извършване на пощенски парични преводи, или чрез кредитна институция, която няма съответното разрешение и не е в списъка на лицензираните платежни институции.
3.2. Процесуален порядък за документиране и прилагане на санкциите
При установяване на нарушения на задължението за издаване на касови бележки предвидените в закона санкции се прилагат при спазване на следния процесуален порядък:
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП, или от оправомощено от него лице (на практика тези функции обикновено са възложени на териториалните директори на агенцията).
По силата на Закона за нарушенията и наказанията (ЗАНН) срещу акта за нарушение може да се подаде възражение в тридневен срок от датата на връчването му. Наказателното постановление може да се обжалва в седемдневен срок, считано от връчването му (чл. 59, ал. 2 от ЗАНН). Жалбата се подава чрез административнонаказ- ващият орган до районния съд по местоизвършва- не на нарушението (обичайна практика е районният съд, в който може да се обжалва постановлението, да е вписан в самото постановление). Решението на районния съд може да бъде обжалвано пред съответния административен съд в 14-дневен срок от връчването му. Решението на административния съд е окончателно.